Пожарите в тропическите гори на Амазонка през последните дни привлякоха вниманието по целия свят и разтревожиха мнозина, за което, разбира се, има основание. Но широко се разпространиха и неверни твърдения, за които говори проф. Скот Денинг на страницата на The Conversation.

Загубата на дъждовните гори в Амазония, които намаляха с над 80 процента през 2004 г., е тревожна по много причини.

Тропическите гори съдържат много видове растения и животни, които не се срещат никъде другаде. Те са важни убежища за коренното население и съдържат огромни запаси от въглерод в дърветата и други органични вещества, които иначе биха допринесли за климатичната криза.

Някои медийни публикации предполагат, че пожарите в Амазонка също така застрашават атмосферния кислород, който дишаме. Френският президент Еманюел Макрон написа в туит на 22 август, че „горят дъждовните гори на Амазония - белите дробове, които произвеждат 20 процента от кислорода на нашата планета“.

"Обезлесяването променя облика на нашата планета. Между първия ми полет през 1999 г. и последния през 2016 г. забелязах разлика в Амазония. По-малко гори повече горящи полета. Дъждовните гори в Амазония произвеждат повече от 20% от кислорода в света. Нуждаем се от O₂, за да оцелеем!", пише в туитър и астронавтът Скот Кели.

Deforestation changes the face of our planet. Between my first flight in 1999 and last in 2016, I noticed a difference in the #Amazon. Less forest more burning fields. The #AmazonRainforest produces more than 20% of the world's oxygen. We need O2 to survive! pic.twitter.com/CQDLLaT7DE

— Scott Kelly (@StationCDRKelly) August 22, 2019

Често повтарящото се твърдение, че тропическите гори на Амазонка произвеждат 20 процента от кислорода на нашата планета, се основава на неразбиране.

Всъщност почти целият кислород на Земята, който дишаме, произхожда от океаните и има достатъчно количество, за да издържи милиони години. Има много причини да се тревожим от тазгодишните пожари в Амазония, но изчерпването на кислорода от Земята не е една от тях.

Кислород от растенията

„Много елементи, включително кислородът, постоянно се обменят между сухоземните екосистеми, океаните и атмосферата по начини, които могат да бъдат измерени и количествено определени”, подчертава Скот Денинг (Scott Denning), професор по атмосферни науки, голяма част от чиято работа се фокусира върху обмена на различни газове между земната повърхност и атмосферата. .

Почти целият свободен кислород във въздуха се произвежда от растенията чрез фотосинтеза. Около една трета от фотосинтезата на сушата се извършва в тропически гори, най-голямата част от които се намират в басейна на Амазонка.

Но практически целият кислород, произведен от фотосинтезата всяка година, се консумира от живите организми и пожарите. От дърветата непрекъснато падат мъртви листа, клонки, корени и други отпадъци, която хранят богата екосистема от организми, предимно насекоми и микроби. Микробите консумират кислород в този процес.

Горските растения произвеждат много кислород, но и горските микроби консумират много кислород. В резултат нетното производство на кислород от горите - и всъщност всички сухоземни растения - е много близо до нула.

^{Pengxiao Xu / Wikimedia, CC BY-SA}

Производство на кислород в океаните

За да се натрупа кислород във въздуха, част от органичната материя, която растенията произвеждат чрез фотосинтеза, трябва да бъде извадена от цикъла, преди да може да бъде консумирана. Обикновено това се случва, когато бързо се заравя на места без кислород - най-често в дълбока морска кал, под води с изчерпан кислород.

Това се случва в райони на океана, където високите нива на хранителни вещества наторяват цъфтящите водорасли. Мъртвите водорасли и други детрити потъват в дълбоки води, където с тях се хранят микроорганизми. Подобно на събратята си на сушата, те консумират кислород, който извличат от водата около тях.

Там, където микробите са лишили водите от кислород, остатъчната органична материя пада на океанското дъно и се погребва там. Кислород, който водораслите произвеждат на повърхността, докато растат, остава във въздуха, тъй като не се консумира от разлагащи организми.

Тази погребана растителна материя на дъното на океана е източникът на нефт и газ. Известно количество растителна материя се заравя в безкислородни условия на сушата, най-вече в торфените блата, където водната маса предотвратява разлагането. Това е изходният материал за въглищата.

Само малка част - може би 0,0001 процента - от глобалната фотосинтеза се отклонява чрез погребване по този начин и така се добавя към атмосферния кислород.

Но в продължение на милиони години остатъчният кислород, оставен от този малък дисбаланс между растежа и разлагането, се натрупва, за да образува резервоара с кислорода, който дишаме, от който зависи живота на всички живи същества. Той се движи около 21 процента от обема на атмосферата в продължение на милиони години.

Част от този кислород се връща на повърхността на планетата чрез химични реакции с метали, сяра и други съединения в земната кора.

Например, когато желязото е изложено на въздух в присъствието на вода, той реагира с кислорода във въздуха, за да образува железен оксид, съединение, известно като ръжда. Този процес, който се нарича окисляване, помага за регулиране на нивата на кислород в атмосферата.

Дишайте спокойно

Въпреки че фотосинтезата на растенията в крайна сметка е отговорна за кислорода, който дишаме, само една нищожно малка част от него, образувана при растежа на растението, всъщност се добавя към запасите от кислород във въздуха. Дори ако цялата органична материя на Земята бъде изгорена внезапно, би се изконсумирал по-малко от 1% от кислорода в света.

Накратко, пожарите в Бразилия не застрашават значително атмосферния кислород.

Дори огромно увеличение на горските пожари би довело до трудно измерими промени в кислорода. Във въздуха има достатъчно кислород, който да издържи милиони години, а количеството се определя от геологията, а не от начина на използване на земята.

Но продължаващото обезлесяване заплашва някои от най-богатите на биоразнообразие и въглерод ландшафти на Земята. А това е достатъчно основание да му се противопоставим.

Източник: The Conversation, лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия с автор Скот Денинг, професор по атмосферни науки от Държавен университет в Колорадо.

Още по темата

26/08/2019

Земята

Учените предупреждават за „каскаден срив на екосистемите“ на тропическите гори на Амазония

22/08/2019

Земята

Димът от пожарите в Амазония опасва Южното полукълбо

26/07/2019

Животът

Заснеха човек от изолирано племе, застрашено от изчезване (видео)

24/06/2019

Животът

"Изгубен град" в джунглата на Хондурас е дом на редки и непознати същества