11 декември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Григорианският календар също не е точен. Ето защо

Точните календари са мит

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 октомври 2018 в 11:00163562
Снимка: Wikimedia Commons

Днес, 4 октомври, преди повече от 430 години се въвежда Григорианския календар, който е съвременната и приета в повечето страни за стандарт като възможно най-точна и удобна за употреба система за определяне на датите.

Но възможен ли да се направи точен календар?

Календарът е изобретен, за да могат хората да организират дейностите си във времето. Това обаче се оказало трудна задача. Нито една от познатите днес календарни системи не може да отброи с абсолютна точност времето. 

Прецесия

Например Земята е обиколила Слънцето между пролетните равноденствия през 2000 година за 365,242374 дни. А това е крайно неудобно, защото в календара ни трябват цели дни.

Освен това, Слънцето постепенно променя позицията си по небесната сфера за едно и също време на годината, което още повече затруднява задачата за създаване на надежден календар, който да ни дълги години. 

Смяната на сезоните на Земята е пряко свързана с наклона на екватора й спрямо равнината на орбитата й, който в момента е равен на 23,5 °. В началото на януари, когато Земята преминава през най-близката си точка на орбитата си до Слънцето (перихелий, равен на 147 млн км), южното полукълбо получава повече слънчева енергия, отколкото на северното. Ситуацията се променя в началото на юли, когато нашата планета преминава през най-отдалечената от Слънцето част на орбитата си (афелий,  равен на 152 млн км). Поради постоянното приливно влияние на Слънцето и Луната, оста на въртене на Земята описва окръжност в космоса с период от 26 000 години, почти без да променя ъгъла на наклона си спрямо равнината на орбитата си.

Пътят на Северния полюс по небесната сфера между съзвездията. Диаметърът на кръга, описан от прецесията, е приблизително 47° (около 100 видими диаметъра на Луната), центърът се намира на половината път между Вега и Полярната звезда.

Древни календарни системи

Древните хора са използвали за отчитане на времето лунни и слънчеви календари. За "нова година" се е смятал денят на пролетното равноденствие или зимното слънцестоене.

Тази практика е била разпространена сред древните европейски земеделци и е отразена в немалко мегалитни структури из континента. Основната цел на тези календари е била да се определи началото на земеделската работа. Християнският Великден например е тясно свързан с древния култ на пролетното равноденствие.

В деня на пролетното равноденствие слънчев лъч прониква до дъното на пещерата "Утробата".

Времето между равноденствията било разделено на по-къси периоди от редуващите се еднакви фази на Луната, които са около 13. Пролетното равноденствие, тоест възраждането на природата след зимата, бележи началото на новата година при много народи.

Юлиански календар

От март (от 15-ти) започва годината и в древния римски календар. Но развитието на цивилизацията и нарастващите изисквания за точност са довели до познатия ни днес календар.

Думата календар идва от "календа" -  в древнoримския календар така се наричал първият ден на всеки месец. А думата "календа" пък произлиза от латинския глагол calo (неопр. форма - calare) - "обявявам, провъзгласявам" (същият корен има англ. call), защото римските понтифекси, следящи за времето, в този ден публично обявявали началото на новия месец. В този ден древните римляни плащали дълговете си, които записвали в личния си "календариум". Този тефтер за сметки дал името на понятието календар.

През 45 г. пр.н.е. в древен Рим се въвежда нов календар на базата на стария етруски календар и на египетския календар, т.нар Юлиански календар, на името на Гай Юлий Цезар.

Бог Янус в митологичните представи на древните римляни е бил с две лица, едното старо, обърнато към миналото, а другото на младеж, с лице към бъдещето. По този начин, Янус, в е символизирал прехода от старата към новата година.

Старият римски календар се състоял от 12 месеца, чиито имена общо взето са се запазили до наши дни. Годината започва с Март (в чест на бог Марс), следван от Април ( Aprilis, aprio, което означава "отварям" – пролетта се "отваря"), Май (в чест на Майя, богинята на плодородието), Юни (в чест на Юнона, жената на Юпитер), Quintilis ("пети", по-късно - Юли, в чест на Юлий Цезар), Sextilis ("шести", по-късно - Август в чест на Октавиан Август), Септември (September - "седми"), Октомври (October - "осми"), Ноември (November - "девети"), Декември (December - "десети"), Януари (в чест на бог Янус) и Februarius ("месец на пречистване"). През няколко години се въвеждал 13-ти месец - Мерседоний (Mercedonius). 

С реформата на Юлий Цезар били въведени различен брой на дните в месеците, имал 365 дни в годината и се добавял един ден във февруари на всеки 4 години през т. нар. "високосна година". Новата година започвала от 1 януари, както се прави и днес, а в този ден в Римската република се избирали консули, които ще действат за срок от една година.

Григориански календар

Юлианският календар давал грешка от 1 ден на всеки 128 години. През 16-ти век, папа Григорий реформирал календара, заради съществените различия между лунния календар, който се определя деня на Пасхата и деня на пролетното равноденствие.


Папа Григорий 13-ти въвежда новият календар. Барелеф, катедрала Св. Петър, Рим.

В резултат от реформата след 4 октомври, непосредствено следва 15-ти същия месец през 1582, за високосни години от 366 дни се смятат кратните на 4, но не кратните на 100 ( (с изключение на годините, кратни на 400). Грешка от един ден спрямо пролетното равноденствие се натрупва за 10 000 години. Така вместо 365,25 дни по Юлианския календар, годината има средно 365,2425 дни.

За разлика от католическата църква, източноправославната църква по това време отказва да премине на Григорианския календар. Първоначално християнската Коледа е свързана с дните на зимното слънцестоене (20 декември), а поради грешки натрупани в Юлианския календар спрямо Григорианския, православната Коледа се отмества 13 дни по-късно - на 7-ми януари. Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).

Бъдещи проблеми

Поради прецесията на Земята, позицията на слънцето в небето по време на пролетното равноденствие и зимното слънцестоене постепенно се променя през хилядолетията. В дългосрочен план (след 11 000 години) това ще доведе до факта, че лятото в северното полукълбо ще бъде в периода на перихелия на Земята, а зимата - на афелия. Това обаче не означава, че лятото в Европа по това време ще бъде през декември и януари, а през зимата през юни. Благодарение на григорианския календар, който е проектиран така, че основните християнски празници да са максимално близо до пролетното равноденствие и зимното слънцестоене. Това означава, че месеците и дните се напасват спрямо височината на слънцето над хоризонта в определено време на годината, а не спрямо позицията на слънцето в звездното небе в тези дни.

Сега на 1 януари Слънцето е в съзвездието Стрелец, но след 11 000 години по-късно на същия ден то ще бъде в съзвездието Рак. В наше време през съзвездието Рак Слънцето преминава през лятото. Познати днес зимни съзвездия на северното полукълбо след 11 хиляди години ще се наблюдават в лятното небе.

Григорианският календар може да ни служи сравнително добре още хиляди години, но много вероятно след 11 000 години да бъде приет друг, по-точен от него.


Препоръчани материали
1 Коментара
Коментирай
Виж всички |  Новите отгоре  |  Първите отгоре
Пешо
Рейтинг : -1083
05.10 2016 в 00:48 2
+ 2
- 1
Голем праз...
+ 3
- 0
Едва ли някой тепърва ще се занимава да въвежда нов календар, не и от съображения за точност. Грегорианският върши предостатъчно работа за всички, които по някаква причина не ползват компютри, а вече е излишно усложнен. Освен това, вече е излишно точен - колебанията във въртенето на Земята са по-големи от неточностите в календара.
 
Още от : Новини
Виц на деня: 10 декември
10 декември 2018 в 10:45
Виц на деня: 10 декември
Виц на деня: 10 декември
10 декември 2018 в 10:454798
Виц на деня: 10 декември
Виц на деня: 10 декември
10 декември 2018 в 10:45
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.