17 август 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хиперактивната звезда на Проксима b се оказа подобна на Слънцето

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 октомври 2016 в 11:5427020
Илюстрация на художник, изобразяваща вътрешността на звездата Проксима Кентавър b. (NASA/CXC/M.Weiss)

През август научихме, че най-близката звезда до нашата слънчева система вероятно има скалиста, с размерите на Земята, планета, а сега звездата, също се оказва по-подобна на Слънцето, отколкото си мислехме, пише New Scientist.

Изследването е публикувано в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

На пръв поглед Проксима Кентавър по нищо не си прилича с нашето Слънце - тя е малко, хладно, червено джудже само една десета от масата на Слънцето и една хилядна от неговата светимост. Въпреки това, новите изследвания показват, че тя е подобна на Слънцето по един изненадващ начин - тя има редовни цикли на активност.

Проксима Кентавър има седемгодишен цикъл на активност, сходен с 11-годишния цикъл на Слънцето.

В минимума на периода си нашето Слънце е почти без петна. В слънчевия максимум обикновено повече от 100 слънчеви петна покриват по-малко от един процент от повърхността на Слънцето.

Новото изследване установи, че Проксима Кентавър преживява се много по-драматично своя цикъл.

По време на пика в периода на активност от 1/5 до 1/3 от повърхността й се покрива от петна. Те са по-тъмни места по повърхността на звездата, където температурата е малко по-ниска, отколкото към околността им. Те се управляват от магнитните полета. Звездите се състоят от йонизирани газове, наречени плазма. Магнитните полета могат да ограничават потоците плазма и така да създават петна. Промените в магнитното поле на звездата може да се отразят на броя и разпределението на петната, обяснява Харвард-Смитсониън Център по астрофизика.

Но за разлика от сравнително уравновесените изригвания на Слънцето, яростните изблици на рентгеново и ултравиолетово излъчване на Проксима могат да се окажат смъртоносни за хипотетичния живот на нейната планета, Проксима b.

Петна на лицето

Според учените причината за тези периоди на активност е разликата в скоростта на въртене на вътрешните и външните части на звездите.

Предполага се, че магнитното поле на Слънцето възниква между две от неговите вътрешни зони: вътрешна лъчиста зона и външна зона на конвекция. Външната 1/3 част от слънцето претърпява разбъркано движение, наречено конвекция, подобно на вряща вода в тенджера, а вътрешността на Слънцето остава относително спокойна. Зоните се въртят с различна скорост като полюсите на Слънцето се въртят по-бавно от екватора. Тази разлика в скоростите на въртене разбърква плазмата на границата между двете зони и генерира магнитно поле. Много астрономи смятат, че тази разлика е отговорна за генерирането на цикъла на магнитната активност на Слънцето.

На всеки 11 години магнитното поле разменя местата на полюсите. Всеки цикъл има минимална и максимална активност. В слънчевия максимум има повече изригвания и слънчеви петна, докато по време на слънчевия минимум Слънцето е много спокойно, а "лицето му е безупречно", пише New Scientist.

Астрономите бяха изненадани да открият цикличната активност на Проксима Кентавър, защото се очакваше вътрешността й да е много по-различна от тази на Слънцето. 

За такова малко червено джудже като Проксима Кентавър се очакваше вътрешността му да е изцяло конвективна и в резултат на това не трябва да има редовен цикъл на активност.

"Съществуването на цикъл при Проксима Кентавър, показва, че не разбираме как се генерират магнитните полета на звездите", заяви Джереми Дрейк, съавтор от Смитсониън Център по астрофизика.

Композит от 25 отделни изображения, обхващащи периода от 16 април 2012 до 15 април 2013, разкриващи активните региони по време на тази част от слънчевия цикъл. Източник: NASA / SDO / AIA / S. Wiessinger

Петна по репутацията

Проучването не отговоря на въпроса дали цикличната активност на Проксима Кентавър ще засегне потенциало обитаемата планетата Проксима b. На теория изригванията и звездният вятър, движени от магнитното поле, може да оголят планетата от атмосфера и така да я лишат от всякакви условия за живот. В този случай Проксима b може да се оприличи на земната Луна, която също се намира в обитаемата зона, но няма благоприятна среда за живот.

"Преки наблюдения на Проксима b няма да получим още дълго време. Дотогава най-добре е да проучим нейната звезда и след това да включим тази информация в теориите за взаимодействията между звезда и планета", отбеляза съавторът Стив Саар.

Екипът откри цикъла на активност с помощта на събраните за 15 години данни от наземни наблюдения от All Sky Automated Survey, комбинирано с измерванията на космически рентгенови и други обсерватории от няколко мисии, включително Swift, Chandra и XMM-Newton.




Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Виц на деня: 9 август
Виц на деня: 9 август
09 август 2018 в 15:215038
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.