Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Хората с високо IQ нямат нужда от много приятели, за да са щастливи

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 март 2016 в 08:35163258

До интересно заключение са достигнали еволюционните психолози Сатоши Каназава (Satoshi Kanazawa) от Лондонско училище по икономика и политически науки и Норман Ли (Norman Li) от Сингапурския университет по мениджмънт. Според тяхно изследване, цитирано от The Washington Post, по-интелигентите хора по-често не понасят околните.

Изследването на психолозите се основава на голямо национално допитване относно факторите, които влияят върху щастието на хората. В него участвали 15 хил. участника на възраст от 18 до 28 години.

Въпросното допитване било разгледано през призмата на "теорията за щастието в саваната" ("the savanna theory of happiness"). Този термин, познат още като "принципът на саваната" ("Savanna principle"), е въведен от Каназава и Ли през 2004 г. Теорията изказва принципа, че човешкото поведение остава до някаква степен сходно с това на предците спрямо околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в поведението могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда.

"Ситуациите и обстоятелствата, които са повишавали удовлетворението от живота на предците ни в първобитната среда, може би все още повишават нашата удовлетвореност днес", пишат авторите на теорията.

На първо място анализът на допитването показал, че хората, които живеят в по-гъсто населени райони, са изказали по-ниска удовлетвореност от живота си като цяло. 

На второ място изследователите открили, че колкото повече социални взаимоотношения с близки приятели има един човек, толкова повече се определя като щастлив.

До тук и двата извода звучат напълно логично и доказуемо от практиката. Има обаче едно голямо изключение - при по-интелигентите хора, тези зависимости са по-слаби и дори обърнати.

"Ефектът от гъстотата на населението върху удовлетвореността от живота е над два пъти по-голям за индивидите с ниско IQ, отколкото за тези с високо", пишат психолозите.

"По-интелигентните индивиди всъщност са по-малко удовлетворени от живота, ако общуват със своите приятели по-често", добавят те.

Все още се правят изследвания относно конкретните причини защо сме по-нещастни при по-висока гъстота на населението, но всеки е пътувал с метрото в час пик и му се е налагало да чака на претъпканата станция влакчето, знае много добре какво е чувството.


По-интересен обаче е вторият извод на Каназава и Ли. За никого не е изненада, че връзките с приятелите и семейството са разглеждани като основен компонент на щастието и благополучие. Защо обаче тези връзки също са с отрицателен знак в главите на интелигентните хора?

"Данните тук предполагат (и това не е изненада), че хората с повече интелект и капацитет да го използват е по-малко вероятно да прекарат много време за социално общуване, защото са съсредоточени върху друга по-дългосрочна цел", обяснява Каръл Греъм (Carol Graham), изследовател в "The Brookings Institution", която изучава икономика на щастието.

"Теорията за щастието в саваната" на двамата психолози обаче предлага друго обяснение. Идеята започва с предпоставката, че човешкият мозък е еволюирал, за да посрещне условията на първобитната среда в африканската савана, където където гъстотата на населението е била близко до това, което ще намерите днес в провинциална Аляска, например - по-малко от един човек на квадратен километър. Вземете мозък, нагодил се към такива условия на живот, потопете го в съвременен Манхатън (27 685 човека на квадратен километър) и наблюдавайте неговия еволюционен шок.

Същото е при приятелството: "Нашите предци са живели като ловци-събирачи в малки групи по около 150 индивида", обясняват Каназава и Ли. "В подобни условия да имаш чест контакт със стари приятели и съюзници вероятно е било необходимо за оцеляването и възпроизвеждането на двата пола".

Типичният живот на хората се е променил значително от тогава - в саваната не сме имали нито коли, нито смартфони. Има вероятност организмът ни да не е могъл да еволюира достатъчно бързо, за да смогне. Възможно е да има "разминаване" между това, за което са предвидени мозъците и телата ни, и светът, в който повечето от нас живеят днес.

Има обаче един обрат в мисленето, според двамата еволюционни психолози. По-умните хора може да са по-добре подготвени да се справят с новите (поне от еволюционна гледна точка) предизвикателства, които съвременният живот ни поставя.

"По-интелигентните индивиди, които имат по-високи нива на обща интелигентност и по този начин по-голяма способност за решаване на еволюционно нови задачи, може да срещнат по-малко трудности в разбирането и справянето с еволюционно нови лица и ситуации", пишат те.

По-умните хора са по-способни да се адаптират към заобикалящите ги условия и събития и те могат по-лесно да съвместяват еволюционните унаследености с модерния свят. Именно затова животът в гъстонаселена област може да окаже по-малък ефект върху тяхното цялостно благополучие. Това е заключението на Каназава и Ли въз основа на допитването.

Те смятат, че по-умните хора може да са по-добре подготвени за цялостно отхвърляне на социалната система от тип "ловци-събирачи", особено, ако преследват някаква по-възвишена цел.


Commander Cool 24.03 2016 в 14:39 8
+ 5
- 0
Аз съм с IQ 118 и дори сред много хора съм като сам човек в пустиня, защото същите хора са по-прости от мен. Наистина трудно се намират умни хора за приятели.
DerSiter 23.03 2016 в 11:47 7
+ 7
- 0
А във връзка с написаното от Събев - за България около 50% от явилите се на тестовете на Менса биват приети т.е. заклеймяват ги като IQ>=125. Ако гледаме към това ще си отбележим как половината български граждани и гражданки били много умни. Каквито неща се говореха по време на прехода и малко след това. Щом мутрите и чалгата станаха новите звезди ('95-'96) се спряха тия слухове и вече 'IQ-тата' са като египтяните - една може би възможно-вероятна велика история. До тук с анализа, а сега синтез - историята и статията ни казват как хората с дългосрочна цел не се влиаят толкова от 'обществото' и че 'нашето западно общество' е с изкоренени цели. Казано по-просто в статията се посочва, че хората правещи нещо с живота си предпочитат другите да не им пречат.
DerSiter 23.03 2016 в 11:35 6
+ 6
- 1
ДОбре е да почвате веднага да се спичате на тема IQ, но във статията пише, че "Данните тук предполагат (и това не е изненада), че хората с повече интелект и капацитет да го използват е по-малко вероятно да прекарат много време за социално общуване, защото са съсредоточени върху друга по-дългосрочна цел" така че в статията пише как хората с дългосрочна цел са извън общата графика, и после са се опитали да намерят кои биха били тези хора с дългосрочна цел, и понеже толкова си могат (знаят само един метод - статистика) го обявяват по този начин (като предимно вързано с IQ-то). И това е просто защото сме такъв тип култура. Ако бяхме един друг тип култура, щеше да пише как жреци, воини и шамани се влиаят зле от масовката. Ако беше един трети тип култура, щеше да пише как ценните качества на съгледвачите не могат да се проявят насред племето, а само извън него. Ако беше нашата култура, но 300 години назад, щеше да пише как блестящите учени и писатели са повече самотни, защото другите не могат да понесат тежестта на характера им. Ако беше източна култура по това време, щеше да пише как най-напредничавите войни и художници не могат да имат много ученици и да живеят наравно с другите, защото живота им е устремен към личното усъвършенстване и това най-често не се вписва в порядките. Съвсем разбираемо е вашата липса да си въобразява, че едничкото познато нещо 'IQ' е вълшебното хапче. Завиждам ви, защото съм сигурен, че дори малкото увеличение в радиуса дава голямо увеличение в окръжността ... експоненциална е функцията ...
Някой 23.03 2016 в 06:50 5
+ 8
- 1
И сега всеки си помисли, че му е високо IQ-то, защото той е най-уникалното същество на тази планета.
Събев 23.03 2016 в 03:47 4
+ 29
- 0
IQ корелира с интроверсията, като между 60 и 70% от хората с висок IQ са интроверти, което означава по-малка необходимост от външни стимули и социализиране. От друга страна, човек с по-висок IQ се нуждае от стимулация, която мнозинството със средна интелигентност не може да удовлетвори.
Кривата на разпределение на IQ сред неотбраната популация следва приблизително камбановидна (Гаусова) крива: колкото е по-висок IQ, толкова по-малко хора с такавo IQ се срещат на глава от населението. Напр., IQ 125 имат само 5% от популацията, 130 (Менса ниво) имат 2%, 140 имат близо 0,5% и т.н. Съгласно някои проучвания, при разлика от над 2 стандартни девиации в IQ между двама души (при SD=15 това означава 30 точки), комуникацията между тях започва да се затруднява.
Ирена 22.03 2016 в 16:33 3
+ 37
- 0
Обществото е като пирамида: колкото с по-нагоре (с по-високо IQ) толкова по-малобройни са себеподобните ти.
поп Дръвчо 22.03 2016 в 12:16 2
+ 14
- 3
Веднага същото си помисли и дедо поп за приятелите идиоти. Същото може да се каже и не само за хора с по-ниско IQ, но и с по-ниско образование, доходи и каквито други се сетите лични и социални качества.
Танг 22.03 2016 в 11:53 1
+ 69
- 1
Когато си с високо IQ, е наистина трудно да си намериш приятели поради простия факт, че не понасяш мисълта да имаш за приятели идиоти.
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.