13 декември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хормонът окситоцин ни кара да харесваме мускулести мъже

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 април 2015 в 16:4735270
Снимка: www.nw.de

Мъжете възприемат добре тренирани, мускулести мъже като по-малко симпатични от тези със слабо телосложение. Този факт вече е доказан от редица проучвания. Под влиянието на хормона окситоцин обаче този ефект изчезва и мускулестите мъже стават по-симпатични за останалите представители на своя пол.

Това показва актуално проучване на психолози от университетите във Фрайбург и Кьолн, резултатите от което бяха публикувани в специализираното издание „Social Cognitive and Affective Neuroscience“.

До каква степен възприемаме някого като атрактивен или будещ доверие зависи от много фактори. „Видът на човешкото тяло също има значение за това как другите ще го възприемат, тъй като силата и големината от еволюционна гледна точка са признак за доминантност и заплаха“, казва социопсихологът Томас Мусвайлер. Заедно с биопсихолога и невроучен Маркус Хайнрихс той разглежда въпроса, дали мъжете оценяват снимки на мускулести представители от техния пол като по-малко симпатични от такива на слаби мъже. Друга тяхна цел била да разберат, дали оценката на друг мъж зависи от хормона окситоцин. Окситоцинът е много важен за социалното поведение на хората (контакт с очи, доверие, докосване).

За своя експеримент учените канят в лабораторията 100 студенти от мъжки пол на възраст около 20 години. На всеки участник чрез спрей за нос е впръскана субстанция, като половината от тях получават хормона окситоцин, а останалите 50% процента – плацебо. Впръскването на двете субстанции е на случаен признак и остава скрито за участниците. След това студентите наблюдават на монитор снимката на мъж. Снимката е в 2 варианта. Лицето и изражението на мъжа са еднакви и на двете снимки, тялото обаче е претърпяло дигитална обработка. Първата половина от мъжете наблюдава снимката на мускулест мъж на тяхната възраст. На другата група е показана снимката на млад мъж със слабо телосложение. След това учените разменят изображенията така, че съответно всички участници накрая да са видели и двете снимки.

Мускулите не будят симпатии

Окончателната задача на студентите била да си представят, че трябва да осъществят контакт със съответния мъж от изображението и да запишат впечатленията си от тази ситуация. След това трябвало да оценят мъжа на снимката: на каква възраст е и колко е силен, до каква степен се доближава до тях и техния кръг от приятели, както и доколко го намират за симпатичен. Учените сравняват оценките на мъжа от двете снимки от групата, получила окситоцин и групата с плацебо-съставка. Резултатите показват, че като цяло мускулестият мъж е оценен като по-малко симпатичен от другия мъж.

Окситоцинът променя оценката за симпатия

Под влияние на окситоцина оценките за симпатия към доминантния, мускулест мъж били по-високи: Тази група оценила почти като еднакво симпатични двамата мъже. Втората група, на която било дадено плацебо, оценила своя мускулест връстник като значително по-несимпатичен от слабия мъж. Резултатите показват, че участниците и в двете групи виждат съвсем малка прилика между мъжа с мускулите и себе си или някой свой приятел. Изглежда, че окситоцинът повишава у участниците симпатиите към мускулестия мъж, без обаче да ги кара да го оприличат със самите себе си. „Изхождаме от това, че окситоцинът играе важна роля за социалното сближаване“, обобщава резултатите Маркус Хайнрихс. „С това хормонът представлява важна предпоставка за развитието и запазването на социални контакти.“

Възможно приложение на окситоцина при терапия на проблеми със социалната интеграция

Понастоящем Хайнрихс изследва до каква степен хормонът окситоцин може да бъде прилаган в комбинация с психотерапия. Това би могло да повлияе положително лечението на психични смущения, изразяващи се в тежки нарушения в междуличностните взаимоотношения, като например аутизъм или личностно разстройство. „От няколко години насам вече няма съмнение, че хормонът окситоцин заема централна роля в нашето социално поведение“, казва Хайнрихс. „През следващите години ще работим върху разгръщане на клиничния потенциал на окситоцина при лечение на социални нарушения и върху засилване ефективността на психотерапията при случаите, в които развитието твърде дълго е в стагнация или дори липсва, какъвто е случаят с аутизма.“


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Виц на деня: 10 декември
Виц на деня: 10 декември
10 декември 2018 в 10:454954
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.