22 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Японците почти не ядат китове. Тогава защо продължават да ги ловят?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 декември 2015 в 14:1770830

След като Втората Световна война съкрушила икономиката на Япония, храната и по-специално месото били недостатъчни. Затова ген. Дъглас МакАртър, който практически управлявал Япония по време на следвоенната окупация на Съюзническите сили, решил че японците трябва да получават протеини от морето. През 1946 г. той разпоредил два военни танкера да се префасонират в гигантски китоловни кораби и спомогнал за навлизането на индустриалното китоловство в Япония в новата ера. Цяло поколение японски деца израстват, хранейки се с китово месо в училищните столове.

Е, оттогава времената са се променили.

Когато наскоро Япония възобновила лова на китовете минки (minke whales), в противовес на международния мораториум, страната се озовала на противоположния бряг на американци, австралийци, новозеландци и като цяло на по-голямата част от света. Международната комисия по китолов е забранила комерсиалния лов на китове от 1986 г. насам, като изключение е въведено само за изследователски цели. Япония се позовава на последното, макар да не звучи много логично, като твърди, че 333-те кита, които планира да убива всяка година са изцяло за изследвания.

Исландия и Норвегия, от друга страна, не подкрепят мораториума и продължават да ловят китове с комерсиални цели без дори да използват науката като оправдание.

Като се вземе предвид как Япония прави всичко по силите си, за да оправдае китоловството и международния отзвук предизвикан от това, може да заключим, че китовото месо е изключително важна част от японската кухня. Уви, не! Китоловството в малки мащаби е традиционно за някои части от Япония, но китовото месо е било популярно само през следовоенния период. Тоест за възрастните японци, това е нещо като "носталгична храна," твърди Катаржина Цвиертка (Katarzyna Cwiertka), японски професор и автор на книгата "Модерната японска кухня: храна, сила и национална идентичност".

За всички останали, обаче, китовото месо е по-скоро екзотика. "Аз съм сред децата, които се облагодетелстваха от евтиното месо на китовете. Моите деца обаче въобще не се изпитали това," разказва Казухико Кобаяши (Kazuhiko Kobayashi), професор по агрономия и съавтор в книгата "Прехода в японската диета и последствията от него". "Това значи, че китовете са загубили повечето от репутацията си сред животинските меса и в момента принадлежи по-скоро в катерогията на екзотичните храни за по-голямата част от японците."

Достоверните данни по темата се откриват трудно, но при допитване от 2006 г. поръчано от Грийнпийс и извършено от независимия изследователски център Нипон било установено, че 96% от японците много рядко или никога не са консумирали китово месо. А количеството неизядено замразено китово месо, съхранено в Япония се е удвоило до 4600 тона между 2002 и 2012 г.

Дори бившият топ-преговарящ на Япония по темата с китовото месо, Коматцу Масаюки (Komatsu Masayuki), споделя, че той самият никога не е опитвал кит преди да са заеме с тази работа. "Насилвах се да ям китове, тъй като не знаех на какво имат вкус," разказва той. "Трябва да отбележа, че месото им наистина беше вкусно. Но определено не мога да кажа, че обожавам да ям китове." Масаюки, който е работил в министерството на земеделието, горите и риболова до 2007 г. все още осъжда членовете на Международната комисия по китолов за "налагането на тяхната грешна емоционална гледна точка върху Япония."

Така че, в крайна сметка, какво стои зад съпротивата срещу мораториума? От японска гледна точка, забраната върху лова на китове преди да се забрани убиването на други животни е лишено от логика. Ако основният аргумент е опазването на видовете, то синята риба тон, много по-важна част за японската диета, е много по-застрашена (китовете минки, видът който основно ловуват японските китоловци, дори не са застрашени, въпреки че IWC предупреждават, че броят им е спаднал през последните десетилетия.)

Ако аргументът е, че лова на китове е зло, то същото важи и за отглеждането на животни във фабрики. Ако пък изхождаме от схващането, че китовете са умни, прасетата по нищо не им отстъпват. Нито един от тези аргументи не оправдава лова на китове, разбира се, но да определим само китовете като защитени също не е съвсем правилната стратегия. 

Така че "да спасим китовете" може да звучи ирационално, но същото важи и за мисиите за спасяване на пандата и полярната мечка и който и да е сладък бозайник. Природозащитният активизъм се основава на символични действия. И точно както китовете са символ на групи за защита на околната среда като Грийнпийс, така в отговор на този натиск те са станали символични и за японците. "Прекаленото осъждане на китоловството от чужденците се приема като накърняване на традиционните ценности," смята Кобаяши. Може би именно поради това, японското правителство в момента силно финансира китоловството с до 50 млн. долара годишно.

Като цяло обаче, добавя Кобаяши, мнението на средностатистическия японец за китоловството като политически проблем е противоречиво, като той най-често е безразличен по темата за китовото месо като източник на храна. Плановете на Япония да убива по 333 кита годишно вече представляват значително понижаване спрямо предходната годишна цел от 1000. Цвиертка също отбелязва, че повечето хора на високи постове в японското правителство са възрастни хора - хора на достатъчно години, за да са израснали, хранейки се с китово месо докато са били деца. Все пак китовото месо постепенно губи популярността си със или без международното вмешателство.

Източник: WIRED


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.