Южна Европа може да се превърне в пустиня до 2100 година. Най-силно ще пострада средиземноморското крайбрежие, включително Испания и Португалия. Тези страни от зелени курорти може да се превърнат в пустинни области, предупреждава наскоро публикувана статия в списание Science.
Бреговете на Средиземно море са любима туристическа дестинация, привличаща туристи от цял свят с мекия си климат, добра храна и чисти води. Но това може да се промени до края на века, предупреждава Жоел Гийо (Joel Guiot), палеоклиматолог в Европейския център за науки за Земята в Екс-ан-Прованс, Франция и Волфганг Креймър (Wolfgang Cramer) от Средиземноморския Институт за биоразнообразие и екология. Цяла Южна Европа може да се превърне в пустиня, според тяхното изследване, ако климатът продължи да се затопля.
"При 2 градуса затопляне по Средиземноморието ще има промяна в растителността, която не се е случвала от 10 000 години насам", заяви водещият автор на изследването Жоел Гийо.
Гийо проучва поленови зърна, извлечени от езерни кални наноси, отложени през последните 100 века (приблизително еквивалентни на холоцена, геоложката епоха, в което живеем). Тъй като растителността е тясно свързана с условията на околната среда, може да се използва цветния прашец, за да се получите представа за това как се е променял климатът през изследвания период. Повече дъбов прашец, например, предполага влажен и мек климат, а намирането на повече полени на ела или смърч, означава по-хладни условия.
С тези данни, те построяват модел на растителността (и климата) в миналото на Средиземноморието, а след това правят четири прогнози, взети от Междуправителствения панел за климатични промени (Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC) към ООН.
Южна Испания. Снимка: Jeff Sargent/Flickr
Екипът смята, че силното ограничаване на емисиите е "изключително амбициозно и политически малко вероятно". В Южна Европа "ще се увеличат драматично пустинните райони". Дори ако успее Парижкото споразумение да се ограничи увеличението на средните годишни температури под 1,5 градуса по Целзий, в региона "значително" ще се разширят пустинните области.
Ако затоплянето излезе от контрол, пустините ще се разширят, заемайки южната част на Испания и Португалия, северната част на Мароко, Алжир, Тунис, Сицилия, южната част на Турция и Сирия. Растителността в района ще се промени - ще изчезнат характерните за района пинии, маслинови дървета и каменни дъбове.
"Храстовата растителност ще измести широколистните гори, а горите да се изместят на по-висока надморска височина в планините" - пише Гийо в Nature.
Пинии в южната част на Испания. Източник: Wikimedia Commons
Тази промяна ще има трайни последици, като безпрецедентен икономически спад.
Голяма част от Южна Европа, районът покрай Средиземноморието разчита на туризма. В градове като Лисабон или Севиля идват милиони туристи годишно - заради храната, природата, историята, но най-вече, заради климата. И двата града имат влажен и сух сезон, а по време на сухото лято е пикът на туристическия сезон.
По-топлият климат и сушата ще засегнат селскостопанските култури, водните системи ще бъдат поставени под огромен натиск, липсата на валежи по време на влажния сезон ще доведе до суша и горски пожари, както е например, в Калифорния.
Това не е добре за икономиката, но има и по-лошо. Гийо заяви, че честите пожари, заедно със сушата и жегата ще доведат до недостиг на храна, маргинализиране на населението, политически катаклизми и граждански войни. Историята познава такива случаи - около 1400 г. много хора от Османската империя изоставят безполезните ниви и стават номади.
Миналата година американски учени обявиха в статия в PNAS, че има връзка между климатичните промени и Сирийската криза. От 2007 г. до 2010 г. Сирия претърпява изтощителна суша, причинила слаба реколта и висока смъртност на добитъка, които засегнали около 60% от страната. До 1,5 милиона селяни се присъединили към армията на безработните в градовете. Година по-късно, Сирия е потънала в хаос.
Сушата в района на Средиземно море. Със жълто и червено са показани областите, в които през годините 1971-2010 са се наблюдавали необичайно сухи зими. Илюстрация: NOAA
Хората и особено управляващите, се страхуват не толкова от природните бедствия, а от техните социални последици - войните и революциите. Учените все още не са на единно мнение за това, доколко климатичните промени допринасят за социалните конфликти. От една страна, все по-голям брой изследователи са убедени, че именно климатичните промени са довели до важни промени в световната история, особено древната. Например сушата, погубвайки близкоизточните държави от ранната бронзова епоха, застудяването в лесостепния пояс на Евразия, провокира Великото преселение на народите, което довежда до падането на Римската империя. Но това са общества от селяни и номади, чийто поминък зависи пряко от природните условия. Но ще доведат ли промените в климата съвременните държави до същите катастрофални последици?
Снимка: www.eco-business.com
Да - казва икономистът Маршал Бърк (Marshall Burke). През 2013 г., обобщавайки всички наблюдение по темата, Бърк и колегите му изказват предположението, че климатичните промени водят до увеличаване на насилието по целия свят. Дори малки колебания в температурите или валежите корелират с увеличение на честота на грабежите, изнасилванията и убийствата. Бърк е остро критикуван за съмнителни първични данни, статистически грешки и главно, за тълкуването на случайните климатични колебания като истински причини за междуособните конфликти.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари