Институтът за изследване на обществата и знанието към БАН организира пресконференция на тема: "Икономиката в сянка", на която ще бъдат представени резулататите от научно изследователския проект, реализиран през периода 2016-2019 г. от екип учени от Института - проф. дсн Емилия Ченгелова, проф. дсн Валентина Златанова; Проф. дсн Светлана Съйкова; гл. ас д-р Люба Спасова.

"Проектът е първият по рода си български опит за изследване на „икономиката в сянка“ от гледна точка на социологията на девиантното поведение. Доколкото ни е известно, такъв опит не е правен и в европейски мащаб", заяви в прессъобщение БАН.

"Икономиката в сянка" е неизменна част от социалноикономическите модели на поведение в трансформиращото се българско общество. Наричана още неформална, сива или скрита, това е тази част от икономиката, при реализирането на която се извършват - осъзнавано и добре замаскирано, нарушения на финансовото, трудовото, здравното и социално осигурителното законодателство. Целта е спечелване на бързи конкурентни предимства и генериране на необлагаеми икономически ползи.

Редица изследвания от последните десет години показват, че България заема едно от първите места в Европа по относителен дял на "икономиката в сянка" от БВП (28-30%). В търсене на обяснение за високата включеност и толерантност на българското общество към сенчестите практики, екип учени от Института за изследване на обществата и знанието при БАН реализира тригодишен научно изследователски проект ""Икономиката в сянка" като девиантно поведение" (2016-2019). Целта на проекта бе чрез осмисляне на класическите и най-новите теории за девиантното (отклоняващото) поведение да се установят типичните за българското общество нагласи и стереотипи към "икономиката в сянка" и да се опишат най-често срещаните поведенчески модели, чрез които се реализира "включването" в сенчести практики.

На базата на проведеното през октомври-ноември 2018 г. национално представително изследване сред населението (15+г.) на тема "Сенчестите икономически практики като специфични форми на девиантно поведение”, екипът достигна до следните по-важни изводи:

* Силата на социалните норми е отслабена - около една втора от индивидите споделят склонност към съобразяване със социалните норми. Останалите клонят по-скоро към поведение, включващо елементи на девиантност - несъобразяване и/ или директно неспазване на отделни закони;

* Индивидите преценяват законите изключително прагматично. Един закон се счита за "лош", ако поставя препятствия пред постигането на цели, имащи висока или средна личностна стойност. Обръщаме специално внимание на този факт, защото обикновено когато се изследва отношението към законовата среда се приема, че индивидите имат принципно мнение за законите, което се базира на познаването на законите. Това до известна степен е вярно, но детерминиращото в случая е влиянието на личната компонента - качеството на законодателството се преценява през призмата на това дали индивидът може да постигне личните си цели в контекста на действащото законодателство;

* Индивидите са в най-висока степен склонни да нарушават формалните правила в две принципни ситуации: 1) Когато поради ниския си образователен статус не познават законите и/ или не изпитват респект към законите на страната и 2) Когато поради високия си образователен статус до такава степен добре познават законите, че откриват в тях възможности за тяхното нарушаване без заплаха от санкции. И двата случая са генератори на девиантно поведение, но с различен знак. Докато в първия случай можем да говорим за индивиди от категорията "естествени бунтари", във втория случай най-вероятно се сблъскваме с индивиди-максимизатори или неутрализатори, т. е. лица, които съвсем съзнателно нарушават законите, с пълното осъзнаване на социалната цена на извършваните действия;

* В общественото мнение съжителстват два типа стереотипи:

1) порицаващи, които осъждат "икономиката в сянка" като социално неприемливо и недопустимо поведение и

2) рационализиращи стереотипи, които намират оправдания за нарушаването на законодателството.

Типичен пример за порицаващ стереотип е ""Икономиката в сянка" е тежко морално престъпление, защото накърнява социалните норми и разбирателството между хората". Пример за рационализиращ стереотип е ""Икономиката в сянка" е най-бързият начин за спечелване на повече пари". Двата типа стереотипи са с различна степен на разпространение, като факторите за тяхното личностно възприемане са най-вече образователният статус, възрастта и доходите, както и цялостната оценка за законодателството.

В резултат на това, склонността към включване в сенчести практики е сравнително висока:

- 9,8% от населението е изцяло съгласно, а 27,0% е до известна степен съгласно да работи без договор;
- 18,8% от българите са изцяло съгласни, а 24,0% - до известна степен съгласни, да им се доплаща кеш "на ръка", а да бъдат осигурявани на по-ниска сума;
- 9,9% са изцяло склонни, а 24,9% до известна степен са склонни да дадат подкуп или да направят услуги на лица, от които зависи спечелване на сделка.

* В съвременното българско общество се различават осем поведенчески модела, от които само един не съдържа елементи на девиантност (отклонения или нарушения) - това са конформистите.

Другите седем модела се характеризират с различен по вид афинитет към девиантност - различаваме 1) иноватори, 2) ритуалисти, 3) оттеглящи се, 4) бунтари, 5) максимизатори, 6) неутрализатори и 7) алтернатори. Тяхната разпространеност в българското общество към момента на изследването е следната:

Още по темата

04/04/2019

Човекът

Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?

29/03/2019

Човекът

Корупцията на държавно ниво поражда нечестност на битово

06/03/2017

Животът

Науката доказва: Ако има хаос по пътищата, правителството е корумпирано