13 август 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 март 2022 в 00:01 72400
Кредит: Pixabay

Причините за пандемиите са същите глобални промени в околната среда, които водят до загуба на биологично разнообразие и изменение на климата

Много автори свързват затоплянето на климата с разширеното разпространение на инфекциозните и паразитни заболявания. Проучванията сочат, че промените в климата са допринесли и за пандемията от коронавирус SARS-CoV-2, който блокира живота в целия свят за две години.. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и свързаното с нея естествено местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на емисиите на парникови газове в световен мащаб и донякъде забави темповете на глобалното затопляне. Отражението му върху хода на средната глобална температура към 2050 г. обаче се очаква да бъде незначително. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.

Климатичните промени и пандемията от COVID-19 са сред най-обсъжданите теми в глобален мащаб през последните две години. Макар първоначално темата за COVID-19 да измести фокуса от проблема с изменението на климата, плановете за зелено възстановяване поставиха двете теми една до друга – възстановяването от COVID-19 трябва да бъде зелено, устойчиво и да гарантира постигане на целите от Парижкото споразумение, а именно – повишението на средната глобална температура да бъде под границата от 2°C, с препоръка от 1,5°C, в сравнение с прединдустриалните нива.

Макар че по време на пандемията емисиите на парникови газове временно намаляха, тревожната ситуация относно затоплянето на климата по света не се е изменила съществено. Но дали има и друга, скрита връзка, между климатичните промени и COVID-19? По данни на Световната здравна организация (СЗО), от средата на 70-те години на миналия век насам са се появили над 30 нови заболявания. Изменението на климата е една от основните причини за това явление. Дали климатичните промени, които доказано имат връзка с възникването на някои нови заболявания, нямат „пръст“ и в появата на COVID-19? 

Световните пандемии и климатичните промени

Пандемиите представляват екзистенциална заплаха за здравето и благосъстоянието на хората по цялата планета. Научните доказателства показват, че пандемиите стават все по-чести. Без превантивни стратегии честотата на пандемиите ще нараства още повече, те ще се разпространяват по-бързо, ще убият повече хора и ще засегнат глобалната  икономика с по-разрушително въздействие от всякога. Настоящите пандемични стратегии разчитат на реагиране след появата на болестта с бързото проектиране и разпространение на нови ваксини и терапевтични средства. Въпреки това, човешките разходи се увеличават, в загубени животи, икономически колапс и загубен поминък.

Основните причини за пандемиите са същите глобални промени в околната среда, които водят до загуба на биологично разнообразие и изменение на климата. Те включват промяна в земеползването, разширяване на земеделието, навлизане в хабитата на диви животни и интензификация на търговията. Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) движението на хора и животни в отговор на изменението на климата вероятно ще позволи на патогените да осъществят контакт с нови хостове, да нахлуят в нови ниши и да заразяват дори относително несвързани хостове.

Каква е връзката между климатичните промени и появата на COVID-19?

Климатичните промени са изиграли „ключова роля“ за предаването на коронавируса SARS-CoV-2, като са способствали няколко вида прилепи, пренасящи патогени, да приближат местообитанията си до тези на хората. Това е изводът от проучване на учени от Великобритания, Германия и САЩ, публикувано в списание Science of the Total Environment в началото на 2021 г. 

Фигура 1: Климатичните промени и COVID-19 се превърнаха в едни от  най-обсъжданите теми през последните две години. Източник: Green Queen 

Повишението на температурите, увеличението на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и естественото местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там. В резултат, само в провинция Юнан от началото на XX век, са се появили 40 нови вида прилепи, които обичайно пренасят около 100 вида коронавируси. Заради затоплянето и свързаното с него бурно развитие на тропическата растителност, 

регионът на Югоизточна Азия е наречен от учените „глобална гореща точка“, 

от която вероятно е произлязъл и SARS-CoV-2.

Учените от университета в Кеймбридж, Потсдамския институт за изследване на климатичните изменения и Хавайския университет са съставили карта на растителността за последните 100 г., като са използвали и данни за температурата, валежите и облачността. Те също така са изучили информацията за растителните предпочитания на прилепите, за да определят глобалното разпространение на всеки вид в началото на XX век, като стигат до извода, че за този период видовото разнообразие на летящите мишки се е променило в глобален мащаб. „Тъй като климатът е променил средата на местообитание, много видове са мигрирали от други райони, пренасяйки със себе си характерните за вида вируси“, заявява Робърт Бейер, сътрудник във Факултета по зоология в Кеймбриджкия университет и един от авторите на проучването. Според него, това е довело до еволюция и поява на по-вредоносни възбудители на заболяването.

Фигура 2: Нарастване популацията на прилепите в Югоизточна Азия от началото на 20 век досега, свързано с промените на климата (Източник: Beyer R.M., A. Manica, C. Mora, Shifts in global bat diversity suggest a possible role of climate change the emergency of SARS-CoV-1 and SARS-CoV-2, Science of total environment 767 (2021) 145413)

Учените изчисляват, че в световната популация на прилепи днес циркулират около 3000 вида коронавируси. Средно един прилеп пренася 2,7 вида коронавируси, като повечето от тях дори не предизвикват някакви симптоми на заболяване. Болшинството коронавируси, пренасяни от прилепи, обикновено не се предават на човека, но 

увеличението на броя на прилепите, предизвикано от изменението на климата, повишава вероятността от появата на вируси, които са опасни за хората.

Освен това, е доказано, че поне три опасни коронавируса са били предадени от прилеп на човек – това са Близкоизточният респираторен синдром (MERS), както и тежкия остър респираторен синдром SARS-CoV-1 (SARS) и SARS-CoV-2.

Фигура 3: Механизъм на предаване на SARS-CoV-2, SARS-CoV и MERS-CoV. Източник

Конкретно SARS-CoV-2 започва да се разпространява широко в края на декември 2019 г. За момента официалната версия на възникването му е пазар в град Ухан в Китай, като е бил предаден от прилепи на междинен гостоприемник – панголин, традиционно продаван на този пазар. През август 2021 г. обаче вирусологът Джонатан Латем и биологът Елисън Уилсън заявяват, че има вероятност прескачането от животно към човек на новия коронавирус да се е случило още преди няколко години. Като доказателство те цитират дисертационния труд на китайски лекар, който е лекувал жители на провинция Юнан. През 2012 г. той е описал интересният случай на работници, които почиствали шахта от биологичните отпадъци на прилепи, след което развили симптоми, характерни за COVID-19.

Учените алармират, че през последния век популацията на прилепи е нараснала забележимо не само в Южна и Югоизточна Азия, но и в Централна Африка и в отделни региони на Централна и Южна Америка. Според тях, глобалното затопляне способства за ускореното предаване на патогени от дивата природа към хората, което следва да привлече вниманието на световните лидери и да стане значим сигнал в борбата с изменението на климата.

Интересен е въпросът и за връзката между метеорологичните условия и предаването на COVID-19,

която също стана широко обсъждана от началото на пандемията.

С появата на  COVID-19, в научните среди преобладаваше мнението, че става въпрос за сезонна инфекция, подобна на останалите респираторни заболявания. Какви са изводите от натрупаните вече за две години наблюдения за ролята на метеорологичния фактор върху разпространението на заболяването? Подробен литературен обзор по този въпрос е направен в рамките на проект КП-01-1-ДК/29.03.2021 „Разработване на методологичен подход за национален мониторинг, анализ и оценка на системата „Климат/Климатични промени – COVID-19“ на Фонд научни изследвания, с базова институция Института за изследване на климата, атмосферата и водите на БАН, в който участва и авторът на настоящата публикация. 

Тук ще бъдат маркирани най-общо връзките между стойностите на метеорологичните елементи и предаването на COVID-19:

  • Най-много на брой проучвания са посветени на влиянието на температурата на въздуха върху предаването на COVID-19. Резултатите показват, че честотата на заболяването се увеличава с понижаване на температурата, а най-висока е честотата в температурния диапазон от 0 до 17°C.
  • В резултат се наблюдава изразена сезонност при заболяването – в Южното полукълбо например е регистрирано около 60% увеличение на инфекциите през зимата, докато през топлия сезон в страните от Северното полукълбо се наблюдава намаляване броя на случаите с над 46%. Сезонността на COVID-19 е по-изразена в по-големите географски ширини, където се наблюдават по-големи сезонни амплитуди.
  • Влажността на въздуха също е значимо свързана с честотата на COVID-19, въпреки че докладваните резултати са противоречиви.
  • Учените откриват, че скоростта на вятъра е в отрицателна корелация с броя нови случаи на COVID-19.
  • Валежите са значимо свързани с намален риск от COVID-19. 
  • Увеличението на слънчевите часове и на температурата на въздуха водят до намаление броя на потвърдените случаи на COVID-19.

От всичко казано дотук се вижда колко косвени и сложни са връзките, които съществуват в природата. Бързото създаване на ваксините все пак затвърждава мнението, че, изглежда, човечеството е в състояние по-лесно да се справи с една глобална пандемия, отколкото да съкрати драстично емисиите на парникови газове, които опасно затоплят планетата. Неслучайно американският милиардер Бил Гейтс в книгата си „Как да избегнем климатично бедствие“ твърди, че климатичните промени са 20 пъти по-опасни в сравнение с коронавируса. Ако не бъдат предприети драстични мерки, до 2050 г. се очаква да бъде премината безопасната граница от затопляне с 1,5°C. За да бъдат ефективни въпросните мерки, биха изисквали инвестиции в размер на едва 1,2% от глобалния БВП. Макар брутната сума да изглежда внушителна, тя би се изплатила поради факта, че ще спести много по-големи загуби за в бъдеще, които могат да бъдат изчислени както във финансово изражение, така и в материални щети и човешки жертви.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Гейтс Б., „Как да избегнем климатично бедствие“, 2021
  2. Климатичните промени виновни за коронавируса, в-к Стандарт, 6 февруари 2021
  3. Луценко, Е., Изменения климата могли повлечь за собой появление коронавируса, приведшего к пандемии COVID-19 — исследование, https://hromadske.ua/ru/posts/izmeneniya-klimata-mogli-povlech-za-soboj-poyavlenie-koronavirusa-privedshego-k-pandemii-covid-19-issledovanie
  4. Риа Новости, Ученые выяснили, почему коронавирус возник именно в Китае, https://ria.ru/20210205/koronavirus-1596175894.html, 05.02.2021
  5. Ученые связали появление COVID-19 с изменением климата, 08 фев 2021, https://www.rbc.ru/society/08/02/2021/602116619a7947f922f09fc5
  6. Ученые заявили, что изменение климата могло привести к пандемии COVID, https://www.interfax.ru/world/749859, 8 февраля 2021
  7. Beyer R.M., A. Manica, C. Mora, Shifts in global bat diversity suggest a possible role of climate change the emergency of SARS-CoV-1 and SARS-CoV-2, Science of total environment 767 (2021) 145413
  8. IPBES (2020) Workshop Report on Biodiversity and Pandemics of the Intergovernmental Platform on Biodiversity and Ecosystem Services. Daszak, P., Amuasi, J., das Neves, C. G., Hayman, D., Kuiken, T., Roche, B., Zambrana-Torrelio, C., Buss, P., Dundarova, H., Feferholtz, Y., Földvári, G., Igbinosa, E., Junglen, S., Liu, Q., Suzan, G., Uhart, M., Wannous, C., Woolaston, K., Mosig Reidl, P., O’Brien, K., Pascual, U., Stoett, P., Li, H., Ngo, H. T., IPBES secretariat, Bonn, Germany
  9. WMO, United in Science 2021, Sept 2021, https://library.wmo.int/doc_num.php?explnum_id=10794

Източник: Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?, Климатека

Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.