07 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Има място, което става по-хладно, а не по-горещо, въпреки глобалното затопляне

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 юли 2020 в 07:43 40590
Снимка: Wikimedia Commons

Докато глобалните температури продължават да се повишават, една упорита област в Северния Атлантик се захлажда и от години интригува учените.

Това е "дупка" в затоплящия се Северен Атлантически океан - известна още като "студено петно". Докато глобално температурите се покачат средно 1° C през миналия век, само на юг от Гренландия - се охлажда почти толкова, с 0.9 ° C.

Това „студено петно“ е обект на интерес за климатолозите още от регистрирането му през 2015 г. За съжаление сложността на океанската циркулация го прави трудно обяснимо.

Предишни изследвания свързват тази дупка с отслабването на океанските течения в Северния Атлантически океан, които пренасят топлина от тропиците.

Сега ново проучване - публикувано в Nature Climate Change - предполага, че са включени и редица други фактори например „промени в циркулацията на океана във високите географски ширини“ и хладната морска повърхност, създавайки „по-ниски облаци“, съобщава водещият автор за Carbon Brief.

В симулациите на климатичния модел тези промени са „ясно причислими към антропогенното [причинено от човека] влияние“, констатира проучването и са „важни за разбирането на миналото и бъдещото развитие на дупката в затоплянето“.

Студеното петно

Повечето глобални карти на промяната на температурата на повърхността са оцветени в червено и оранжево, което подчертава затоплянето в голяма част от света.

Но има джобове, в които затоплянето не се проявява толкова и дори има захлаждане. Една такава област е петното в Северния Атлантически океан.

Тази дупка в  затоплянето се вижда като синьо петно на картата по-долу, показваща наблюдаваното покачване на средната температура на повърхността 1901-2012, съставена от Междуправителствената експертна група по изменението на климата и представенанай-новия доклад за оценка

Карта на наблюдаваните промени в глобалната повърхностна температура за 1901-2012 г. от температурни рекорди на Института за космически изследвания на Института Годард на НАСА. Оранжевите, червени и лилави квадратчета показват затопляне, докато синьото означава охлаждане. С плюс (+) са обозначени квадратите, където тенденциите са статистически значими. Източник:IPCC AR5 WG1

Изследванията сочат, че дупката в затоплянето е свързана с отслабването на Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (AMOC - Atlantic meridional overturning circulation) - система течения в Атлантическия океан, която довежда топла вода до Европа от тропиците.

AMOC представлява част от по-широка мрежа от глобални модели на циркулация на океана която пренася топлината по целия свят. Задвижва се от охлаждането и потъването на солената вода във високите ширини на Северния Атлантически океан .

Проучванията показват, че AMOC отслабва от средата на 20-ти век (може би дори и по-дълго), което е причинена от притока на сладка вода в Северния Атлантически океан от топящите се ледници в Гренландия и увеличаването на валежите в региона.

Тази допълнителна сладка вода намалява потъването на по-студената морска вода, което от своя страна намалява количеството топла вода, което се изтегля от тропиците, отслабвайки циркулацията.

По-малкото топла вода, идваща от тропиците, има охлаждащ ефект върху Северния Атлантически океан, което компенсира общото затопляне в океана, причинено от повишаването на глобалните температури. В резултат дупката в затоплянето се „приписва главно на забавянето на AMOC“, коментира Пол Кийл (Paul Keil) от Института по метеорология Макс Планк и водещ автор на новото проучване.

Изследването обаче разкрива, че това е само един от поредицата фактори - както в океана, така и в атмосферата - допринасящи за студеното петно.

Набор експерименти

За да премахнат влиянието на AMOC и изменението на климата върху студеното петно, изследователите провеждят серия експерименти с климатичен модел.

В първия набор от експерименти изследователите фиксират океанския пренос на топлина до обичайните му сезонни колебания - премахвайки всякакви дългосрочни промени - за да се съсредоточат конкретно върху ролята на атмосферата.

Те откриват, че и без океанските промени моделите пак произвеждат дупка в затоплянето - „макар и не под формата на абсолютно охлаждане, а по-скоро като по-слабо затопляне“. 

По-нататъшните проучвания показват, че промените в облаците имат „малък, но забележим принос към образуването на студеното петно“, се казва в документа. Кийл обяснява:

„Изстиващата морска повърхност съдейства за създаването на по-ниски облаци, които от своя страна намаляват постъпващата слънчева радиация, като допълнително охлаждат повърхността.“

Във втория набор от експерименти изследователите се фокусират върху ролята, която преносът на топлина от океана има върху дупката в затоплянето. Те използват само един модел - създаден от Института Макс Планк, но управляват „голям комплект” от 100 симулации от миналото (1850-2005) и още 100, които отиват 150 години в бъдещето, като атмосферните нива на CO2 се повишават с 1% на година. 

И тук, както при по-ранните проучвания, изследователите установяват, че „по-голямата част“ от студеното петно „е свързана с циркулацията на океана“.  

По-конкретно, резултатите показват, че макар Северният Атлантик да получава по-малко топлина от тропиците, той „губи и повече топлина, която отива в Арктика“, разказва Кийл. Този модел симулации предполага, че увеличаването на преноса на океанска топлина далеч от високите географски ширини на Северната част на Атлантическия океан отчасти се свежда до "укрепването на субполярната циркулация, която преразпределя топлината хоризонтално", оняснява Кийл.

Тази субполярна циркулация е образец на циркулация срещу часовниковата стрелка в повърхностните води на Северния Атлантически океан. Причините за укрепването на циркулацията са „донякъде сложни“, отбелязва Кийл и ще бъде тема на предстоящо проучване. Но накратко казано промените „наистина се дължат на емисиите на парникови газове от човека“, добавя той.

Илюстрация на основните фактори за образуването на студеното петно. Тя показва увеличаването на облаците, отразяващи входящата слънчева светлина, както и промените в циркулацията на теченията (сините стрелки) и AMOC (червени стрелки), а също така и обратната връзка под формата на отразена светлина (жълти стрелки). Източник: Keil et al. ( 2020 г. )

Без съмнение изследователите ще обърнат още по-голямо внимание на силата на AMOC през следващите години. Но познанието как точно действа това студено петно ​​в променящия се климат ще ни помогне да разберем по-добре какво да очакваме в бъдеще, което вероятно ще бъде с няколко градуса по-топло.

Справка:

Keil, P. et al. (2020) Множество водачи на дупката за затопляне в Северния Атлантически океан, промяна на климата в природата, doi: 10.1038 / s41558-020-0819-8

Източник:

As global temperatures continue to rise, there has been a stubbornly cool patch of ocean in the North Atlantic that has intrigued scientists for years, CarbonBrief

There's A Place On Earth Getting Cooler, Not Hotter. A New Study Sheds Light On Why, ScienceAlert


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.