Имена които трябва да знаем: Лидери с приноси в изработването на ваксината

Константин Чипев Последна промяна на 18 декември 2020 в 09:10 5419 0

В тазгодишната класация на авторитетното списание Nature на най-влиятелните хора в науката за 2020 година преобладават учени и лидери с най-голям принос в борбата срещу пандемията на коронавируса.

Ще ви запознаем с две лица, допринесли много за разработването на ваксините.

1. Катрин Янсен (Kathrin Jansen)

За успеха на Ковид-19 ваксината на Пфайзер/Бионтех водещ принос има д-р Катрин Янсен. Тя е главен вице-президент по ваксините (изследвания и разработки) към Пфайзер.

В началото на пандемията тя знае, че поема голям риск с прилагането на мРНК за изработването на ваксина. Методологията, макар и не нова, не е изпробвана. Никоя компания няма разрешение за използуването на подобна ваксина върху хора. С рекордна скорост нейният тим се заема да докаже, че ваксината е безопасна и ефективна при предизвикването на имунитет срещу вируса - само за 210 дена от началото на тестовете през април до края на фаза 3 от клиничните изпитания през ноември

Д-р Янсен ръководи 650 души, често чрез Зуум разговори от нейния апартамент в Ню-Йорк, организирайки изпитания, уточнявайки манифактурната логистика, свързана с изискванията за свръх-ниски температури при съхраняване, и получаване на съответните разрешителни. И ето, на 2 декември светва първият зелен светофар - разрешение от Великобритания, към което понастоящем се присъединяват и други страни (САЩ , Европа и др.).

Д-р Ур Шахин, основателят на Бионтех, подчертава, че успехът с ваксината се дължи главно на нея. „Тя бе неуморима, но също винаги опряна на точни данни, с любознателност и вслушване в различните мнения. Нейн колега от Мерк лабораториите в Уест Пойнт- Пенсилвания, Едуарт Сколник, казва за нея: „тя е абсолютно безстрашен учен“. Работил е заедно с нея от 1992 до 2004. „Тя има съвършена увереност, че може технически и умствено да реши всеки проблем, който може да се изпречи по пътя на подобен проект“. В Мерк д-р Янсен се заема с атакуване на опасни патогени. Започва проект за справяне с човешкия папилома вирус (HPV), предизвикващ рак на шийката на матката, макар че много колеги й казват, че това ще е загуба на време и средства. В резултат се стига до първата HPV ваксина в света -Gardasil, която се очаква да спаси милиони животи чрез предпазване от този вид рак.

Д-р Янсен е работила по ваксини срещу антракс и дребна шарка в компанията ВаксГен (Vaxgen), после в компанията Уайет (Wyeth), която по-късно след сливане на фирмите става Пфайзер. Там тя подобрява пневмококовата им ваксина, и продуктът Превнар 13 е най-продаваната ваксина в света с широко действие и при пневмония, менингит и инфекции на кръвта. На второ място е Гардасил.

През 2021 ваксината на Пфайзер/Бионтех за Ковид-19 се очаква да надмине и двете взети заедно.

Д-р Шахин разказва за усилената колаборация по разработване на ваксината – „бяхме като воини в битка“. В началото на ноември докато изследователите в Пфайзер и Бионтех очакват крайния резултат от клиничните изследвания, д-р Янсен се обажда на Шахин за да направят равносметка на постигнатото от тях. Шахин си спомня:“ Тя каза:“ Независимо от какво ще покажат данните, искам да знаеш, че винаги беше удоволствие да работим заедно“. За щастие това няма да е краят на нашата колаборация.“. (Може да предположим, че са водили разговора си на немски. Те са се учили и израсли като учени от двете страни на железната завеса, разделяща Германия – Шахин (сега 55г.) - в Западна, а Янсен (сега 62 г.) - в Източна.)

По-късно през деня те ще научат, че ваксината е с над 90% ефективност. Янсен се просълзява. Отбелязват със съпруга си събитието с чаша шампанско. И обратно на работа. За да прави това, което е прави вече 30 години - опити да имунизира света срещу поредния смъртоносен патоген.

2.  Джан Юнджън (Zhang Yongzhen)

Ученият , който заедно с тима си първи публикуват геномната секвенция на мРНК на корона вируса.

Международната битка на учените срещу Ковид 19 започва на сутринта на 11 януари 2020 в Шанхай. Тогава вирусологът Джан Йонджен след дни на колебания се съгласява да прати онлайн геномната последователност на вируса, предизвикващ във Вухан, Китай, подобна на пневмония. От тези геномни данни светът става наясно, че това е нов корона вирус подобен на този, който предизвиква смъртоносната SARS епидемия през 2003 в Китай. С тази информация учените научават за важните белтъци на този вирус, произвеждат диагностични тестове и проектират ваксини. Така че, това е най-важният ден след избухването на епидемията Ковид-19.

Лабораторията на Джан в Шанхайския Публичен Здравен Клиничен Център получава проба от патогена на 3 януари. В същия ден Китайското правителство изпраща циркуляр, забранявайки на местните власти и лаборатории да публикуват информация за вируса. След 40 часа работа, в 2 часа през нощта на 5 януари геномът на вируса е секвениран и от последователността на нуклеотидите става ясно, че вирусът е сроден на SARS.

Джан съобщава на Шанхайските власти за опасността и „качва“ данните (около 10000 нуклеотидни „букви“) в Националния Център за Биотехнологична Информация (NCBI), където се пази базата с данни за генните последователности. NCBI e клон на Националните Институти по Здравеопазване - NIH (САЩ). Докато чака отговор от NCBI, той подготвя статия за генома на вируса и посещава Вухан, за да получи преки впечатления от лекарите за ефекта на вируса. Редактор от списанието Нейчър го подканва да обнародва геномната последователност. Негов сътрудник, еволюционен вирусолог от Австралия, му се обажда на 11 януари, малко преди Джан да вземе самолет за Пекин, и го моли да пусне данните онлайн. Джан мисли и се колебае, докато стрюардът го приканва да приключва с разговора. Спомня си за мрачните разговори, които е имал във Вухан, и решава да му прати данните с разрешение да ги обнародва. Дава подобно разрешение и на NCBI. Джан твърди, че не е знаел за държавната разпоредба, цензурираща информацията за вируса. Но предполагал, че някои здравни служители ще бъдат ядосани, ако публикува геномната последователност. Тя кодира около 3000 аминокиселини на вируса. От тях 127 аминокиселини в пептидна верига образуват всеки шип на вируса, с който става „паркирането“ на вируса върху клетките. Инфомацията за тези аминокиселини - мРНК последователността (около 400 нуклеотида), е това, което се използува при изработване на ваксините на Пфайзер/Бионтех и Модерна.

Заради това (не)навременно публикуване държавата „забранява“ на групата на Джан да изследва вируса. „Не ни затвориха изцяло. Продължихме да работим върху грипа, а в края на януари подновихме и работата върху корона вируса“, казва той.

Джан смята, че забавянето от страна на Китай да даде гласност е продиктувано от предпазливост да не се направи прибързана грешка. В 2003 виден китайски учен погрешно приема, че SARS се предизвиква от бактерия. „Не мисля че централното правителство на Китай искаше да потули информацията“, казва той, „просто някои експерти нямаха опит да вземат правилното решение“. (Това звучи страно политически коректно, като знаем, че още през декември в град Вухан докторът-герой - офталмологът Ли Вейлянг, би тревога по Интернет за коронавируса, и не спря да предупреждава, докато не беше арестуван от китайските власти в града, които твърдяха че вирусът не заразява хора. Впоследствие, сам заразен с вируса, почина едва 34 годишен.)

Джан се очудва на бързината, с която е бил идентифициран вируса Ковид 19 (с научното име - SARS-CoV-2). През 2003 минават няколко месеца, за да се установи коронавирусът SARS като патоген. Бързите методи за секвениране изиграват роля. А Джан ги владее и използува нашироко. С австралийския си колега са изследвали хиляди нови РНК вируси. Създал е мрежа от лаборатории в Китай за наблюдение на новопоявяващи се вируси, и се надява да предскаже и предотврати следващи епидемии преди да започнат.
Макар да не е успял в това с Ковид 19, той е горд от признанието, което получава от учените от цял свят, за това, че веднага е обнародвал данните.“Те казват, че 11 януари е повратният момент в осъзнаването, че работата е сериозна. Повратен момент за Китай и за целия свят.“

По материал от списанието Нейчър 14 декември 2020
Превод/преразказ: Константин Чипев

Константин Чипев е бивш сътрудник в Института по Молекулярна биология. От 1989 живее и работи в САЩ като молекулярен и клетъчен биолог.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !