Индийски луноход трябва да кацне на южния полюс на Луната, място, което все още не е изследвано. В средата на лятото на 2018 г. космическият кораб, който е на орбита около естествения спътник на Земята, ще изпрати спускаем модул до повърхността на Луната.
Кацането ще се осъществи без намеса от Земята, защото ще се случи близо до южния полюс на Луната, където не достигат радиосигнали, съобщава списание Science.
Ако всичко върви по план, апаратът ще се приземи меко на около 600 километра от южния полюс. Това ще бъде първото приземяване, което е далече от екватора, а това е особено сложно. "Това е трудна и сложна задача", заяви Ву Джи (Wu Ji), директор на Националния космически научен център в Пекин. До полюсите достига по-малко слънчева светлина, което означава, че спускаемият модул и подвижния ровър трябва да са пестеливи на енергия. Планът е да се кацне в голяма равнина между две кратера, Manzinus C и Simpelius N, около 70° южна ширина.
Спускаемият модул ще достави на повърхността на Луната индийския луноход "Чандраян-2", който трябва да работи най-малко една година. Мисията струва 150 милиона долара.
"Чандраян-2" ще бъде втората индийска лунна мисия. Първата "Чандраян-1" се състоеше от междупланетна орбитална станция и спускаем модул, който през 2008 г. направи твърдо кацане близо до южния полюс на Луната. Комуникацията с орбиталната станция "Чандраян-1" изчезва след близо една година, но по време на своята работа тя събра информация, която позволи на индийските специалисти да изберат място за кацане за втората мисия. Друго важно постижение на мисията "Чандраян-1" е, че доказа окончателно наличието на вода в лунната почва -тя бе регистривана от орбиталните анализатори в облака прах, издигнат по време на кацането.
Стартът на ракетата с орбиталната станция, спускаемия апарат и лунохода на мисията "Чандраян-2" трябва да се осъществи след няколко седмици от космодрума Шрихарикота в Бенгалския залив.
Ако мисията е успешна, тя ще проправи пътя за нови, още по-амбициозни планове за изследване на Слънчевата система, включително и кацане на Марс, астероиди и дори сонда до Венера, заяви Каиласавадиву Сиван (Kailasavadivoo Sivan), ръководител на индийската организация за космически изследвания (Indian Space Research Organisation - ISRO).
Инструментите в спускаемия модул и лунохода ще позволят да се съберат данни за състава на разредена атмосфера на Луната, разпределението на хелиеви изотопи в нея, за да се оцени съдържанието в лунната атмосфера на хелий-3, който е потенциално гориво за термоядрени реактори. Луната е бъдещ ценен източник на хелий-3. Според актуални оценки лунните запаси на този лек изотоп биха могли да осигурят на човечеството енергия за хиляди години. Освен това спектрометъра на лунохода "Чандраян-2" ще следи количеството на водата на Луната и температурата, а сеизмометърът ще измерва сеизмичната активност.
Мисията първоначално бе планирана да стартира преди 3 години, а индийският луноход е трябвало да се достави на повърхността от Русия. Но Роскосмос прекрати сътрудничеството си с Индия, което накара Индия да се справи сама. И индийците разработиха собствена система за кацане и ще използват своята собствена ракета GSLV, която ще излети от космодрума Шрихарикота.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари