Intel и CSIRO спасяват пчелите

Емил Вълков Последна промяна на 26 август 2015 в 08:48 6223 1

Всичко това е събрано в чип, който тежи приблизително една тридесета от грама и е с размер от 2,5 милиметра. Снимка: CSIRO.

Учени от австралийската държавна организация за научни и индустриални изследвания CSIRO, с подкрепата на Intel, ще опитат да установят ясно и категорично факторите, които съвместно водят до масовото измиране на медоносните пчели.

Тревожното явление е известно като колапс на колониите (colony collapse disorder) и представлява глобален проблем.

За целта, специално разработени чипове на Intel са поставени като микро-раници на гръбчетата на 10 000 здрави пчели на остров Тасмания.

Чиповете са базирани на платформата Едисън и притежават следната конфигурация: процесор Атом, 1 гигабайт оперативна памет, 5 гигабайта памет за съхранение на данни, двулентова уи-фи връзка, блутуут радио и батерия, която се презарежда сама от вибрацията, която пчелата създава със своето движение. 

Професор Пауло де Соуза от CSIRO сравнява раницата с черна кутия от самолет. По негови думи, системата позволява активно наблюдение и анализ на ефектите на стресови фактори - болести, пестициди, замърсяване на въздуха и водата, екстремни климатични явления и дори диетата на пчелите. Тъй като ежедневните дейности на пчелите са лесно предвидими, устройство, което следи техните движения и реакции на околната среда, може да доведе до идентифициране на конкретните фактори, които водят до атипично поведение и смърт.

Пчелите са отговорни за полинацията на около една трета от отглежданите култури. Скоростта, с която измират дивите пчели, но и отглежданите от човека също, продължава да е тревожна. Може да се каже, че е твърде голям рискът от осезаемо намаляване на продукцията и многократно поскъпване на зеленчуци и плодове, а щетите върху засегнатите екосистеми не могат да бъдат изчислени.

Институти в Нова Зеландия, Бразилия, Мексико и Великобритания са се присъединили към Глобалната инициатива за опазване на здравето на пчелите, инициирана от CSIRO. Тъй като Австралия все още не е засегната от смъртоносният паразит Вароа, който вече опустошава множество колонии в Америка и Европа, тасманийските пчели ще могат представляват своеобразна контролна популация в проучването, поне що се отнася до този фактор. Работата се очаква да продължи до 2016-а година, когато се очаква да бъдат публикувани първите резултати. Надеждата е, че те ще помогнат за намиране на трайно и ефективно решение на този проблем, който засяга не просто пчелите, но и човешката цивилизация.

За още информация, последвайте този линк към CSIRO.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.08 2015 в 11:23

Уай фай връзка? Пчелите сега летящи рутери ли ще станат? Хитро!