Защо хората се пристрастяват към наркотиците? Това е въпрос, който приятелите и семействата на пристрастените често се питат. Отговор дава психологът Майк Робинсън (Mike Robinson) от Университета Уесли на страницата на The Conversation.
Трудно е да се обясни как се развива наркотичната зависимост в течение на времето. За мнозина това изглежда като постоянно търсене на удоволствие. Но удоволствието, получено от опиоиди като хероин или стимуланти като кокаин, намалява след многократна употреба.
Нещо повече, някои пристрастяващи наркотици, като никотинът, не успяват да създадат забележима еуфория у редовните потребители.
Тогава какво обяснява устойчивостта на пристрастяването?
Майк Робинсън проучва пристрастяването в продължение на 15 години, изследва мозъка, опитвайки се да разбере как от развлечение употреба става недоброволна, натрапчиво подтиквайки хората да правят лоши избори.
Митове за пристрастяването
Съществуват две популярни обяснения за пристрастяването, нито едно от тях не може да се провери, подчертава авторът.
Първото е, че компулсивното приемане на наркотици е лош навик.
Но за мозъка, един навик не е нищо повече от способност все по-ефективно да изпълняваме повтарящи се задачи - като да вържем обувките си или да мием зъбите си.
Хората обикновено не са обхванати непрекъснато от натрапчивото желание да си връзват на обувките.
Друга теория твърди, че преодоляването на абстиненцията е много трудно за наркоманите. Описват се различни симптоми, които се появяват след като човек рязко намали или спре дрогата след продължителна употреба. Симптомите варират, например, физическите симптоми на хероиновата абстиненция включва безпокойство, мускулна и костна болка, безсъние, диария, повръщане и студени тръпки.
За някои дроги като алкохола, абстиненцията може да се окаже смъртоносна, ако не се вземат мерки.
Някои посочват болезнените симптоми на абстненцията като причина за пристрастяването. Но дори за хероина състоянието на абстиненция може да продължи няколко дена, а депресията - около две седмици.
Това не означава, че удоволствието, навикът или абстиненцията не са свързани с пристрастяването.
Но дали те са задължителни компоненти на пристрастяването, с други думи - дали пристрастяването ще продължи, ако удоволствието, навикът или абстиненцията липсват.
Удоволствие срещу встрастяване
През 80-те години изследователите направиха изненадващо откритие.
Храната, сексът и дрогата изглежда са причина за отделянето на допамин в определени области на мозъка като нуклеус акумбенс (nucleus accumbens).
Това накара мнозина в научната общност да предположат, че тези области са центрове на удоволствието в мозъка и че допаминът е нашият невротрансмитер на удоволствието. Тази идея обаче е опровергана.
Мозъкът има центрове на удоволствието, но те не се модулират от допамин.
Какво се случва? Оказва се, че за мозъка "харесването" на нещо и "желанието" за нещо са две различни психологически преживявания. "Харесването" се отнася до спонтанната наслада, която човек може да изпита, докато яде шоколад.
"Встрастяването" е нашето натрапчиво желание, когато гледаме кутията с бонбони в центъра на масата по време на среща.
Допаминът е отговорен за "желанието", а не за "харесването".
Например в едно проучване изследователите наблюдават плъхове, които не могат да произведат допамин в мозъка си. Тези плъхове губят желанието си да ядат, но все пак имат реакции на удоволствие, ако храната бъде поставена в устата им.
Плъх, който получава опотогенно стимулиране на мозъка с помощта на лазерна светлина, за да се предизвика компулсивно търсене на награда. Снимка: Mike Robinson
Всички наркотици, с които се злоупотребява, предизвикват скок на допамин - гърч от "желание" - в мозъка. Това ни кара да искаме повече наркотици.
При многократна употреба на наркотици "желанието" расте, докато нашето "харесване" на веществото изглежда остава на същото ниво или дори намалява - явление, известно като толерантност.
В свое проучване Майк Робинсън разглежда малка подобласт на амигдалата - мозъчна структура с форма на бадем, известна най-вече с ролята си при емоциите. Екипът установява, че активирането на тази област увеличава вероятността плъховете да проявяват пристрастяващо поведение като бързо увеличават на приема на кокаин и дори компулсивно гризат източника на кокаин.
Тази подобласт може да е замесена в прекомерното "желание" и при хората, което ни кара да правим рискови избори.
Наркомани по принуда
Неотдавнашната опиоидна епидемия доведе до това, което може да се нарече зависими по принуда. Опиоидите като оксикодон, перцецет, викодин или фентанил - са много ефективни за контрол на иначе неприятните болки. Но те също така предизвикват освобождаване на допамин.
Много хора започват да приемат опиоиди, отпускани с рецепта, не за удоволствие, а от нужда заради болки и често по лекарска препоръка. Удоволствието, което може да изпитват, се корени в облекчаването на болката.
Но с течение на времето употребяващите могат да развият толерантност. Лекарството става все по-малко и по-малко ефективно и расте нуждата от все по-големи дози за борба с болката. Това подлага хората на все по-големи вълни на допамин в мозъка. Въпреки че болката постепенно намалява, хората се оказват необяснимо свързани с една "дрога" и са принудени да приемат все повече от нея.
Резултатът от този редовен прием на големи количества наркотици е хиперактивна "искаща" система. Сенсибилизираната* система задейства интензивни пристъпи на желание всеки път в присъствието на дрогата/лекарството или на знаци на наркотиците. Тези знаци могат да включват предмети, свързани с наркотиците, отрицателни емоции като стрес или дори определени хора и места. Знаците на наркотиците са едни от най-големите предизвикателства за наркоманите.
*Сенсибилизация - понятие в психологията, която обяснява феномена хората да приемат отновоо пристрастяващото вещество независимо, че то предизвиква чувство на удоволствие и често е в противоречие с разбирането, че вреди, изпитват още повече желание за повторна консумация.
Тези промени в мозъка могат да бъдат дълготрайни, ако не и постоянни. Някои хора изглежда са по-склонни да преминат през тези промени. Изследванията показват, че генетичните фактори могат да предразположат определени индивиди, което обяснява защо ако наличието на пристрастени в семейството води до повишен риск. Ранните стресови фактори в детството или физическо насилие, също така могат да поставят хората в по-голям риск.
Зависимост и избор
Много от нас редовно се отдават на злоупотреба в наркотици като алкохол или никотин. Но в повечето случаи това не се квалифицира като пристрастяване. Това е отчасти защото успяваме да възстановим баланса и да изберем алтернативни награди като например прекарване на времето със семейството или приятни хобита без наркотици.
Но за тези, които са прекалено податливи на "желанието", може да е трудно да поддържат този баланс. Ако изследователите разберат какво прави отделният човек склонен да развие хиперреактивна пристрастеност, това може да помогнем на лекарите по-добре да контролират риска да изложат пациент на лекарства с такъв мощен пристрастяващ потенциал.
Междувременно много от нас трябва да преосмислят отношението си към пристрастяването. Не ни достига разбиране на риска от пристрастяване и че то може лесно да засегне всеки от нас. В много случаи на индивидът, страдащ от пристрастяване, не му липса воля за отказване от наркотиците. Зависимостта просто създава желание, което често е по-силно, отколкото един човек може да преодолее сам.
Ето защо хората, които се борят с пристрастяването, заслужават нашата подкрепа и състрадание, а не недоверие и изолация, които нашето общество твърде често им предлага.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари