06 декември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Италиански моряци са знаели за Америка 150 години преди Колумб, показва нов анализ на древни документи

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 октомври 2021 в 00:01 73990

Карта на Северния Атлантик от 16-ти век. Кредит: Рinterest

Новият анализ на древните писания показва, че моряците от италианския роден град на Христофор Колумб са познавали Америка 150 години преди прочутото й „откритие“.

Изследвайки документ от 1345 г., от доминикански монах на име Галванеус Флама (Galvaneus Flamma), експертът по средновековна литература, професор Паоло Киеза (Paolo Chiesa), прави „изумително“ откритие на „изключителен“ пасаж, отнасящ се за област, която днес познаваме като Северна Америка.

Според Киеза древният летопис - открит за първи път през 2013 г. - показва, че моряците от Генуа вече са били запознати с тази земя, наричана Маркланд/Маркалада („Markland“/„Marckalada“) - спомената от някои исландски източници и идентифицирана от учените като част от брега на Атлантическия океан на Северна Америка (обикновено се приема, че е полуостров Лабрадор или остров Нюфаундленд).

Публикувано в рецензираното списание Terrae Incognitae, откритието идва преди Деня на Колумб 2021 г. (на 12 октомври), алтернативно отбелязван като Ден на коренното население в много щати в САЩ. Констатациите добавят още масло в огъня на продължаващия дебат „какво точно е очаквал Колумб да открие, когато е потеглил през океана?“ и идват след период, в който статуите му са обезглавявани, поливани с червена боя, събаряни, палени и изхвърляни.

„Намерихме първото споменаване на американския континент, макар и само загатнато, в средиземноморския регион“, коментира професор Паоло Киеза от катедрата по литературознание, филология и лингвистика в Миланския университет.

Галванеус е бил доминикански монах, който е живял в Милано и е бил свързан със семейството, което е било на власт по това време в града.

Той е написал няколко литературни произведения на латински, предимно на историческа тематика. Неговите свидетелства са ценни като информация, той е знаел от първа ръка това, което се е случвало и говорело в Милано по онова време.

Анализираната от Киеза Cronica universalis, се смята за една от по-късните му творби - може би последната - и е оставена недовършена. Монахът е имал за цел подробно да разкаже историята на целия свят, от „Сътворението“ до момента на публикуването й.

Превеждайки и анализирайки документа, професор Киеза показва, че Генуа е била „портал“, място, откъдето са идвали новини и че изглежда Галванеус е чувал слухове, от мореплавателите за земи в далечния северозапад, от където би могла да се извлече евентуална търговска изгода - както и информация за Гренландия, която той описва сравнително точно за онова време.

"Тези слухове са били твърде неясни, за да се съгласуват в картографските или научните представи", заявява професорът, обяснявайки защо Маркалада по онова време не е класифицирана като нова земя.

Независимо от това, заявява Киеза, Cronica universalis „носи безпрецедентни доказателства за предположенията, че новини за американския континент, получени от скандинавски източници, са се разпространявали в Италия век и половина преди Колумб“.

В раздел, който говори за различни земи, Флама описва частите на света в близост до Арктика:

По на север се намира Океанът, море с много острови, където живеят много соколи. Тези острови са разположени толкова на север, че полярната звезда остава зад вас, на юг. Моряците, които посещават моретата на Дания и Норвегия, казват, че на север, извън Норвегия, има Исландия; по -напред има остров на име Гроландия, където полярната звезда остава зад вас, на юг. Губернаторът на този остров е епископ. В тази земя няма нито жито, нито вино, нито плодове; хората живеят с мляко, месо и риба. Те живеят в подземни къщи и не се осмеляват да говорят силно или да вдигат шум от страх, че дивите животни ги чуват и поглъщат. Там живеят огромни бели мечки, които плуват в морето и отвеждат корабокрушените моряци до брега. Има живи бели соколи, способни на големи полети, които се изпращат на императора на Катай. На запад има друга земя, наречена Маркалада, където живеят гиганти; в тази земя има сгради с такива огромни каменни плочи, които никой не би могъл да построи с тях, освен огромни гиганти. Има и зелени дървета, животни и голямо количество птици. Никой моряк обаче никога не е могъл да знае със сигурност нищо за тази земя или за нейните характеристики.

Киеза смята, че земята Маркалада е тази, която в скандинавските източници се нарича Маркланд. Исландските саги съобщават за това как мореплавателите са достигнали земи като Маркланд, Хелуланд и Винланд в началото на единадесети век. Смята се, че те представляват полуостров Лабрадор (Маркленд), Бафинова земя (Хелуланд) и Нюфаундленд или друга част от североизточна Северна Америка (Винланд).

Области в Северна Америка, изследвани от скандинавците - изображение на Finn Bjørklid / Wikimedia Commons

„Това, което прави пасажа (за Маркалада) изключителен, е географският му произход: не северната зона, както в случая с другите свидетелства, а Северна Италия", добавя Киеза.

„Маркалада, описана от Галванеус, е „богата на дървета“, малко се различава от залесения Маркленд от "Сагата за гренландците" (на исландски: Grænlendinga saga) и там има животни.

„Тези подробности биха могли да са стандартни, отличителни черти характеристики за всяка добра земя, но те не са тривиални, защото обичайната характеристика на северните региони е да са мрачни и безплодни, както всъщност е Гренландия в разказа на Галванеус, или както Исландия е описана от Адам Бременски".

Картата Skálholt, направена от исландския учител Сигурд Стефансон през 1570 г. Има споменавания на Маркленд в скандинавските източници през 14 век, но нищо подобно не е намирано досега на юг например в Италия.

Като цяло професор Киеза смята, че може да се доверим на Cronica universalis, тъй като през цялото време в своята хроника Галванеус обяснява къде е чувал тези устни разкази и подкрепя твърденията си с елементи, извлечени от разказите (легендарни или реални), принадлежащи към предишни традиции на различни земи, смесени заедно и насочени към определено място.

„Не виждам причина да не му се вярва“, отбелязва професор Киеза, който добавя, „отдавна е забелязано, че портоланските (морски) карти от XIV век, изготвени в Генуа и в Каталуния, предлагат по-точно географско представяне на север, което може да бъде постигнато чрез преки контакти с тези региони.

„Тези представи за северозапада вероятно са дошли в Генуа по морските пътища до Британските острови и от континенталните брегове на Северно море.

„Нямаме доказателства, че по това време италиански или каталунски моряци някога са стигали до Исландия или Гренландия, но те със сигурност са успели да придобият от северноевропейски търговци стоки от там, които да транспортират до Средиземноморието.

„Италианските моряци, споменати от Галванеус, могат да се впишат в тази динамика: генуезците може да са донесли в града си новини за тези земи, някои реални и някои фантастични, които са чували в северните пристанища от шотландски, британски, датски, норвежки моряци, с които са търгували".

Справка: Paolo Chiesa, Marckalada: The First Mention of America in the Mediterranean Area (c. 1340), Terrae Incognitae (2021). DOI: 10.1080/00822884.2021.1943792

Източници:

Italian sailors knew of America 150 years before Christopher Columbus, new analysis of ancient documents suggests, Taylor & Francis, phys.org

Italians knew about North America in the 14th century, historian finds, Medievalists.net


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Какво е социална екология?
03 декември 2021 в 12:45
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.