Това е една от малкото известни птици, които са отровни. Перата ѝ съдържат един от най-силните токсини, познати на науката - но защо?

Изследвайки река Мисисипи със своето ловно куче Даш, в началото на XIX в. художникът и орнитолог Джон Джеймс Одюбон решава да проведе малък експеримент.

Според коренните американци и някои литературни препратки красивите зелени и златисти каролински папагали, които някога са се срещали в югоизточната част на Съединените щати, са били смъртоносно отровни и Джон решава да се увери в това. Затова той улавя няколко от тях край реката, сварява ги и ги дава на кучето си, за да види какво ще стане.

_{Препариран екземпляр от каролински папагали Conuropsis carolinensis, музей Висбаден, Германия. Кредит: Wikimedia Commons}

Оцелял ли е Даш? Никой не знае, но повече не се споменава за него в иначе добре поддържания дневник на Джон след това угощение край Мисисипи, така че може би съдбата му е била предначертана, след като кучето е нахранено с единствения вид отровна птица в света.

За съжаление каролинският папагал е изчезнал преди почти век, но друга отровна птица продължава да живее. През 1989 г. Джак Думбахер (Jack Dumbacher) от Калифорнийската академия на науките пътува из Папуа Нова Гвинея в търсене на райски птици.

_{Качулат питохуи (Pitohui dichrous) в защитена зона на полуостров Хуон, провинция Моробе, Папуа Нова Гвинея. Кредит: Wikimedia Commons}

Открити са токсичните качулати питохуи в Папуа-Нова Гвинея

Думбахер опъва няколко деликатни мрежи между дърветата и един ден открива няколко странни пойни птици, заплетени в тях. Това били качулати птици питохуи (Pitohui dichrous), малки черно-оранжеви врабчоподобни с мощни клюнове и тъмночервени очи.

Докато Джак Думбахер се мъчи да ги освободи от мрежите, те одраскват ръцете му и порязванията го болят повече, отколкото би трябвало. Той пъхна пръсти в устата си, за да притъпи болката, но това само предизвика изтръпване и парене на езика му.

Изследователят попитал местните жители дали знаят нещо за този специфичен ефект и, се оказало, че те много добре знаят да стоят настрана от качулатото питохуи - "лоша птица", казвали те, не става за ядене.

Джак отлетял с няколко пера от питохуи обратно в САЩ за допълнителни изследвания и ги показал на химика Джон Дали (John Daly) от Националния институт по здравеопазване. Години по-рано Дали е установил наличието на батракотоксини - изключително силни невротоксични стероидни алкалоиди, които във високи дози могат да доведат до парализа, спиране на сърцето и смърт - в малките отровни жаби от Южна Америка.

_{Качулатите питохуи използват същото семейство батрахотоксинови съединения като тази отровна жаба от Колумбия Phyllobates terribilis. Кредит: Wikimedia Commons}

Батракотоксините са едни от най-токсичните вещества в природата, познати на науката, те са 250 пъти по-токсични от стрихнина. През 1992 г. Дали открива хомобатрахотоксин, производно на батрахотоксин, във влакната на перата на качулатия питохуи. По-късно изследване установи, че качулатото питохуи има и други батрахотоксини в кожата си. Биотестовете на техните тъкани установиха, че кожите и перата са най-токсични, сърцето и черният дроб са по-малко токсични, а скелетните мускули са най-малко токсичните части на птиците. Наличието на токсини в мускулите, сърцето и черния дроб показва, че качулатото питохуи имат форма на нечувствителност към батрахотоксини. Изчислено е, че птица с тегло 65 г има до 20 мг токсини в кожата си и до 3 мг в перата си.

Защо ѝ е на тази птица толкова силна отрова?

Дванадесет години по-късно, с помощта на местните жители на Папуа-Нова Гвинея, Джак открива, че питохуи получават батрахотоксините си от малките бръмбари мелириди, с които се хранят.

Загадката е решена, но какво е накарало тези птици да изберат силно токсичните мелириди за основен източник на храна? Малката, беззащитна жаба има нужда от всякаква помощ, но за какво ѝ е на свободно летящата птица с нокти и мощен клюн?

Функцията на токсините на качулатия питохуи е обект на дебати и изследвания още от откриването им. Първоначалното предположение е, че токсините действат като химическо средство за отблъскване на хищниците.

Друго обяснение за предназначението на токсините е да смекчават ефекта от паразитите - доказано е, че въшките и кърлежите избягват токсичните пера на качулатите питохуи. 

_{Кафявите дървесни змии са ловци на птици, но за тях е доказано, че са уязвими към отровите, открити в качулатите питохуи. Кредит: Wikimedia Commons}

Много автори отбелязват, че двете обяснения - като химическа защита срещу хищници и като химическа защита срещу ектопаразити, не се изключват взаимно и съществуват доказателства и за двете обяснения. 

Един от аргументите в полза на това, че токсинът действа като защита срещу хищници, е очевидната мимикрия, при която нетоксичен вид приема външния вид на токсичен вид, при някои несвързани с питохуи видове птици, които имат сходно оперение. 

Качулатият питохуи е ендемичен за островите на Нова Гвинея. Среща се широко на територията на основния остров, както и на близкия остров Япен. Обитава дъждовните гори и по периферията на горите, а понякога и мангровите гори. Често срещан и широко разпространен в Нова Гвинея, качулатият питохуи е оценен като вид, който предизвиква най-малко безпокойство в Червения списък на IUCN на застрашените видове. 

Източник:

Hooded pitohui, one of the world’s only toxic birds, Bec Crew

Hooded pitohui, en.wikipedia.org

Още по темата

04/12/2020

Животът

При ухапване някои паяци отделят освен отровата си и резистентни бактерии

03/06/2020

Животът

По-ефективен и бърз инсулин от отрова на морски охлюв (видео)

11/11/2019

Животът

Смъртоносната отрова на рибата фугу се оказа защита срещу стрес (видео)

05/04/2018

Животът

Проучване показва, че отровните растения са убили динозаврите преди астероида