Какво се случва в мозъка ни, когато загубим някого? Защо страдаме? Как можем да се спасим от тази мъка? На тези въпроси отговаря Даниел Дж. Амен, доктор по медицина, невробиолог, невропсихиатър, ръководител на клиниката Amen Clinics Inc. в книгата си "Влюбеният мозък"(The Brain in Love: 12 Lessons to Enhance Your Love Life).
Какво усещаме при раздяла и защо се чувстваме така
Когато обичаме някого, този човек "живее" в нашите емоционални центрове - в лимбичната област на мозъка. Той всъщност е "записан" в множество от нашите проводящи пътища, в синапсите и невроните. Когато загубим някого - поради смърт, развод, преместване, скъсване на отношенията - мозъкът е объркан и дезориентиран. Любимият човек все още присъства в нашите невронни връзки и ние по навик очакваме да го видим, чуем, да го почувстваме. Когато това не се случва, емоционалните центрове на мозъка, в които са живи спомените за изгубения любим човек, се активизират в желанието си да го намерят. А знаем, че прекомерната активност на лимбичната система е свързана с депресия и намаляване на серотонина. Ето защо ни е трудно да заспим, губим апетит, радост от живота, стремим се да се изолираме от света и натрапчиво мислим за обекта на нашите сетива. В същото време чувстваме недостиг на ендорфини, които са предназначени за намаляване на усещането за болка и допринасят за усещанията на удоволствие и радост. Всичко това може да обясни физическата и психическата болка от прекъсването на отношенията.
Куките
В романа си "Ускорение" (Velocity, 2005) Дийн Кунц разказва за психопат убиец, който измъчва жертвата си като забива в кожата й три рибарски куки. Рибарските куки са много трудни за изваждане и на героя му трябваше много алкохол и обезболяващи, за да ги махне, а белезите от тях останаха.
Когато ни напусне любим човек, дори ако раздялата е инициирана от самите нас, мнозина се чувстват нещастни като героя на Дийн Кунц. Хората често се опитват да лекуват раните и белезите от раздялата с алкохол и други "болкоуспокояващи" (като наркотици, секс, прекомерна работа).
Когато те зарежат - боли повече.
Авторът доктор Даниел Дж. Амен разказва:
След раздялата ми се струваше, че тези куки са дълбоко забити сърцето и мозъка ми и всеки спомен за любимата болезнено ги дърпаше. Снимки, песни, приятели, работа, коли, имена (тя имаше често срещано име), градове, възглавници и ресторанти - всичко ми напомняше за нея. Бях неврохимична буря в продължение на почти 6 месеца. Дори сканираш мозъка си в разгара на тези преживявания, за да видя на какво прилича мозъкът ми, потопен в мъка. Сканирането показа прекомерна активност в предния сингулат (поясната извивка), което не е нормално за мен. Това съответстваше на състоянието ми - обсебен от мъка.
Как да го изхвърлим от главата си
Доктор Даниел Дж. Амен на базата на собствения си опит и работата си с пациенти, предлага пет съвета за това как да оцелеем след раздяла и да се чувстваме добре.
- Преди всичко пазете здравето си. Първосигнално се опитваме да намалим болката като ядем твърде много или пием, спиране да спортуваме, изолираме се от общуване с други хора. Незабавно престанете! Следете как се храните, повече упражнения (изследванията показват, че физическите натоварвания са също толкова ефективни за лечение на депресия както антидепресантите) и прекарвайте времето си с приятели.
- Не идеализирайте другия човек. Всеки път, когато се фокусираме върху най-добрите качества на бившия си партньор, само ще засилваме болката. Ако си спомним негативните му страни, болката намалява и започваме да се радваме, че сме се разделили с този човек.Отделете време, за да направите списък на негативните черти на бившия си възлюбен. Идеализацията удължава времето за тъга и болката се усилва. Намерете баланс. Бъдете честни за добрите и лошите черти на другия.
Ето едно полезно упражнение. Създайте си мнемонична фраза, напомняща за лошите качества на бившия партньор. Например:
Суетен
Тривиален
Олигавен
Ядосан
Ненужен
Пиян
Еко
Шизоиден
Олигофрен
Истерична
Вредна
Агресивна
Мързелива
Инертна
Разхвърляна
Асексуална
и т.н. - Поплачете - и ще се почувствате по-добре. В началото на раздялата непременно си позволете на воля да потъгувате и поплачете. Сълзите наистина помагат за облекчаване на напрежението на лимбичната система. След това огледайте вкъщи, проверете компютъра си и събира всякакви снимки, сувенири, дрънкулки и да ги скрийте. Няма нужда да унищожавате веднага, защото никога не знаете какво ще се случи в бъдеще. Ако се сдобрите, после много ще съжалявате за действията си. Времето ще покаже. След няколко месеца ще бъдете в състояние да вземете едно по-балансирано решение за това дали да запазите нещата, напомнящи на старата връзка. Но сега - просто ги скрийте.
- Бъдете устойчиви. Когато при раздялата се държите малодушно и безволево, вие още повече отблъсквате другия човек, защото слабостта е непривлекателна. В този случай се държите като жертва. Вземете се в ръце, стегнете се - не за отмъщение, а заради самият себе си, за да продължите да живеете.
- Опитайте тази техника тук. Байрон Кейт в книгата си "Какво е това Любов" (Loving What Is) предлага в подобни трудни ситуации да си зададете четири въпроса. Кейт предлага да разгледате някоя мисъл, която ви причинява болка (например:"Липсва ми"), и да си зададете например въпросите:
• Въпрос № 1: Вярно ли е? Наистина ли е така? - Наистина ми липсва ужасно.
• Въпрос № 2: Абсолютно всичко ли от нея/него ми липсва? - Не. Не абсолютно. Не ми липсва например нейната (неговата) нерешителност, нейната (неговата) разсеяност, нейното (неговото) безразличие към някои неща.
• Въпрос № 3: Как се чувствам, когато ми идва в главата тази мисъл ("Липсва ми")? - Нещастен, разкаян, глупав, унижен. Значи именно моите мисли ме измъчват.
• Въпрос № 4: Как щях да съм без тази мисъл? - Аз отново щях да съм доволен от себе си и живота си.
Това, което следва, е да се превърне мисълта "Липсва ми" в "Липсва ми предишния Аз". Липсва ми времето, когато бях здрав, весел, щастлив, без никакви проблеми със съня, от само себе си успешен и енергичен.
"Тези четири въпроса и завоят на мислите могат буквално да променят живота ви. Видях, че техниката работи и на моите пациенти." - споделя доктор Даниел Дж. Амен в книгата си.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари