23 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как да открием смисъла на живота

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 март 2019 в 00:0029060
Снимка: Carol Guzy

Чувствате ли, че животът ви има смисъл?

В продължение на десетилетия психолозите изучаваха как дългосрочните и натоварени със смисъл цели се развиват в живота ни. Оказва се, че целите, носещи ни смисъл, са насочени към това да се промени животът на другите по някакъв начин — например чрез създаването на организация, проучването на заболяване или обучаването на деца как да четат.

Според някои теории идеята за житейско призвание е еволюирала при хората, за да можем да осъществяваме големи начинания заедно. Те обясняват защо то се свързва с по-добро физическо и психическо здраве. Смисълът на живота е адаптивен и е позволил на вида ни да оцелее по-добре в природната среда.

Много хора вярват, че житейската цел произтича от специални дарби и те отделя от другите — но това е само част от истината. Тя също се развива чрез връзката ни с другите, поради което чувството на безсмисленост е обикновено признак на социална изолация. Веднъж щом откриеш собствения си път, е много вероятно да срещнеш и други хора, вървящи по него с надеждата да стигнат до сходна дестинация — общност.

Ето три начина, по които можем да преодолеем изолацията и да разберем смисъла на живота.

1. Четене

Когато четем, ние преминаваме с лекота през времето и пространството и се свързваме с хора, които вероятно никога нямаше да познаваме. Или както Хорхе Луис Борхес отбелязва, мислим с чужд мозък. Проучвания потвърждават, че четенето е свързано с по-високи нива на смисъл и цел в живота (в психологическата литература целта се определя като част на смисъла; смисълът е по-обширна категория, обхващаща нивата на ценност, ефективност и самоуважение).

В свое изследване върху 26 000 английски тийнейджъри Лесли Франсис например установи, че онези от тях, които са чели повече Библията, разполагат със засилено чувство на цел. Светските книги също оказват влияние. В свой преглед на емпиричната литература Реймънд Мар и колеги потвърдиха връзката между четенето на поезия и художествена литература и чувството за цел при тийнейджърите.

"Четенето на художествена литература позволява на тийнейджърите да разсъждават за живота на героите и така да достигнат до ценни житейски прозрения, въпреки че нямат дълъг опит", пишат авторите на проучването, цитирани от Greater Good Magazine.

Когато тийнейджърите видят, че в живота на другите хора съществува призвание, е по-вероятно да го разпознаят и в собствения си живот. В този смисъл призванието е проява на въображението.

Много от големите учени и творци свързват постиженията си с вдъхновението от една или друга книга. Върнър Хайзенберг, един от "бащите" на квантовата физика, например заявява, че "Съвременната физика е до голяма степен в подкрепа на Платон. Най-малките градивни частици на материята не са физически обекти в обикновения смисъл на думата; те са форми, идеи, които може да бъдат описани с яснота единствено на математически език."

Така че ако се чувствате объркани или в безпътица, пробвайте да посетите някоя книжарница или библиотека. Потърсете книгите, които имат стойност за вас (или които не сте мислили да прочетете досега) — и те може да ви помогнат да разберете накъде да вървите по-добре.

2. Взаимопомощ и благодарност

Някои преживявания и поведения, които помагат за психичното ни здраве, може да увеличат и чувството за смисъл в живота ни. По-конкретно удивлението, благодарността и помагането на другите.

Няколко изследвания на Дашър Келтнер и колеги потвърдиха, че изпитването на удивление ни позволява да се почувстваме свързани към нещо по-голямо от нас — и така да осигури емоционалната основа за изграждането на смисъл.

Разбира се, удивлението само по себе си има скромна роля. Не е достатъчно само да се почувстваме като малка част от нещо голямо; трябва да изпитаме и потребността да направим положителен принос за света около нас. Тук именно се намесват благодарността и щедростта.

Според проучвания на Уилям Деймън и колеги, децата и възрастните, които по-лесно си спомнят поводи за благодарност, е много по-вероятно да "помогнат на света отвъд прекия си интерес". Това може би е така, защото ако можем да забележим как другите правят света по-хубаво място за нас, ще сме по-мотивирани да дадем нещо "в замяна".

Вероятно няма съмнение, че помагането на другите е една от основите на щастливия живот. Затова и не е особено изненадващо, че в свое проучване Дарил Ван Тонгерен и колеги откриха, че хората, ангажиращи се с повече алтруистични поведения — като доброволчество или даряване на средства, имат засилено чувство на призвание.

Едно мозъчно изследване на свой ред показа, че алтруизмът и благодарността задействат припокриващи се пътища в мозъка — свързани с преживяването на награда. Да бъдеш zoon politikon, или "политизирано животно", както някога предположил Аристотел, се оказва дълбоко присъщо на човешката природа.

3. Да разкажеш собствения си мит

Според митолога Джоузеф Камбъл животът е като да закъснееш за филм и да ти се наложи да разбереш какво се случва, без да тормозиш останалите с много въпроси. Но тогава неочаквано да бъдеш повикан, преди да догледаш края.

Проучване от 2008 г. показа, че хората, усещащи смисъл и цел в живота си, разполагат с лична история на промени и израстване, в която са се справили с редица трудности и пречки. С други думи, създаването на наратив може да ни помогне да разпознаем нашите силни страни и начините, по които можем да ги приложим, за да подобрим света около нас.

Наличието на лична цел е силно свързано с издръжливостта на екстремни условия. Това се потвърждава не само от формални проучвания, но и от историите на оцелели от военни конфликти и масов геноцид.

Такъв е случаят на американския пилот Джеймс Стокдейл, който попада във военопленнически затвор по време на Виетнамската война и остава там 8 години. В затвора той се превръща в един от главните организатори на затворническата съпротива. Бил подлаган на редовни изтезания и му била отказана медицинска помощ за тежката рана на крака, която получил по време на залавянето.

Въпреки това Стокдейл изработил и наложил затворнически кодекс на поведението, обхващащ изтезанията, тайните съобщения и обикновените взаимоотношения между затворниците. През лятото на 69-та година той лежал окован с вериги към тоалетните на затвора и бил периодично пребиван от надзирателите. Когато те му съобщили, че ще организират публичен "парад" с неговото участие, Стокдейл обезобразил част от лицето си, за да не може да го използват в пропагандата. Когато решили да му сложат шапка, за да прикрият белезите, той пребил сам себе си, докато лицето му не станало подуто до неузнаваемост. В друг случай прерязал китките на ръцете си, за да избегне разпит за "забранените дейности" на своите другари.

Основната причина да издържи психически на тези нечовешки условия Стокдейл приписал на студентските си занимания с философия; по-конкретно на идеите на стоика Епиктет.

Щом се завръща в щатите, тези преживявания му дават възможността да се захване с кариерата на академичен философ — но не от позицията на "страничен коментатор", а на практик.

В този смисъл той приел затворническия си плен не толкова като присъда, колкото като предизвикателство и възможност да надхвърли собствените си ограничения. Да открие себе си.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Истинският произход на 4/20
Истинският произход на 4/20
20 април 2019 в 16:0012247
Как възниква съзнанието?
Как възниква съзнанието?
16 април 2019 в 11:352321
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.