Няма друго сетиво като обонянието, което може да провокира емоционален отговор. Само лекият дъх на влажно мазе, прашно одеяло, зряла ягода или димяща купа с паста може незабавно да извика чувства и спомени, коренящи се в далечното минало. Въпреки това, когато изучаваме отминали периоди, едва ли се замисляме за преобладавалите навремето аромати – галериите и музеите са завладени от произведения на изкуството, които очароват нашето зрение, но рядко ни напомнят по какъв начин са миришели нещата – благоуханно или отблъскващо – във времената, когато предците ни са кръстосвали земята.
Докато идеята за съхранение на сетивното наследство набира популярност в културните среди и музеите, един амбициозен проект си поставя за цел да проучи по какъв начин миризмите са обуславяли общностите в миналото. ODEUROPA е първата паневропейска инициатива за използване на изкуствен интелект (ИИ) с цел създаване на библиотека от исторически миризми. Изследователският екип планира да възроди някои от ароматите от 17-и и 18-и век и да ги съхрани, като открие думи, които ги описват точно, или използва модерни научни процеси за тяхното пресъздаване в лабораторни условия.
„Една от целите ни е да направим културните изживявания по-осезателни“, обяснява Ингер Лийманс, професор по културна история и ръководител на проекта ODEUROPA към Кралската холандска академия за изкуства и науки (KNAW). „Обонянието е директен път за свързване на хората с миналото. Искаме да помогнем на хората да разберат ролята, която то е играло много преди тяхното раждане, и да съхраним тези миризми за бъдещите поколения.“
ODEUROPA се съсредоточава върху периода между 1600 г. и 1920 г. с оглед наличието на изображения и текстове без авторски права, но също и поради възникналите по това време значими промени, като например индустриализацията и появата на дезодорирането. Този период също така изобилства от данни, свързани с обонянието, тъй като това сетиво се е считало за инструмент на познанието, твърди проф. Лийманс.
Компютри ще бъдат обучени да изследват дигитални колекции от исторически произведения на изкуството и литературата, като се съсредоточат върху препратките към миризми. След това изследователите ще използват тази информация, генерирана от ИИ, за да произведат дигитален архив с отворен код, съдържащ миризми и тяхното значение.
Библиотека
Накрая специалистите по наследството към проекта планират да създадат физическа библиотека с аромати, от която на заинтересуваните музеи ще бъдат предоставяни бутилирани проби. Идеята е миризмите и произведенията на изкуството да бъдат комбинирани, за да предоставят на посетителите допълнителна информация и да подобрят интуитивния опит. За производството на аромати химиците към проекта ще умножават малки проби от оцелели миризми, като например следи от тютюн на прах, извлечени от кутия за емфие, или ще използват информацията от събраните данни, за да създадат химическа смес, която точно наподобява изгубен мирис.
„Някои миризми ще представляват интерпретация, основана на исторически сведения и създадена с определена доза въображение“, обяснява Сесилия Бембибре, която работи по проекта като специалист по наследството от Института за устойчиво наследство към UCL в Обединеното кралство.
Въпреки това, основната цел на специалистите по наследството към проекта е да третират миризмите като проявление на наследството и да документират (наред с информацията относно химическата и сетивната им характеристика) стойността и емоционалния отговор, който дадена миризма е провокирала у хората, живеещи на дадено място в Европа през определен период. Идеята е писмената интерпретация на тези миризми да бъде достъпна и налична за използване от бъдещите поколения под формата на архив.
„Работата, която извършваме „зад кулисите“, включва създаването на архив, за да осигурим съхранението на даден мирис отделно от „физическата“ му проба“, разказва д-р Бембибре.
Днес много от нас живеят в градски центрове, където малко от ароматите, които предците ни са долавяли, се носят във въздуха, за да ни запленяват или да преобръщат стомасите ни. Ето защо, когато застанем пред реалистична картина и я възприемаме само чрез очите си, пропускаме част от нейния смисъл. Ако обаче към изложбата бъдат добавени аромати, които да обогатят визуалните сцени, зрителите ще научат много повече, твърди проф. Лийманс.
„Миризмите предоставят нови и силно въздействащи разкази“, казва тя, като добавя, че не всяка история, разказана чрез обонянието, е приятна.
„Това може да бъде църква, изпълнена с тамян, канал, задръстен с отпадни води, кафене от 17-и век или пък поле за избелване (отворена площ през 18-и век, където платовете са били разстилани и избелвани с човешка урина, пресечено мляко и луга). Ако намерим много писмени сведения, в които хората се оплакват от миризмата, ще проследим какви са били техните възприятия, за да видим какво можем да научим за живота по онова време.“
Инициативата ODEUROPA, стартирала по-рано тази годината, включва седем европейски партньори с експертни познания в различни дисциплини, от история и изкуство до компютъра лингвистика, семантична мрежа, компютърно зрение, химия и науки, свързани с наследството.
Компютри
„Всички екипи се сблъскват с различни предизвикателства“, казва проф. Лийманс. „Първото очевидно е как да обучим компютър да открива препратки към миризми в книги и изображения? Едва ли някой специалист по
компютърни науки някога е разработвал методологии за проследяване на информация за мирис. Определено не и за исторически текстове и на различни езици.“ Тя обяснява, че четири от екипите са ангажирани в тази област и разработват схеми за анотиране, при които хората обучават компютри да откриват информация, свързана с мирис, в текстове и изображения.
Друг екип е натоварен със задачата да каталогизира и класифицира препратките към мирис, открити от ИИ, като намира думи, с които да опише исторически миризми за съвременната аудитория.“ „За всяка миризма трябва да решим чий е носът (т.е. какъв човек я е помирисвал) и с какви емоции е било свързано изживяването“, казва д-р Бембибре.
Хората трябва да тестват множество миризми поради разнообразието от такива препратки в картините от миналото, което е от помощ за изследователите, опитващи се да създадат цялостна представа за ароматите, които са се носели във въздуха на конкретно място в даден период.
„Виждате библейски фигури, запушили носовете си около гроба на Лазар или портите на ада; тримата влъхви, поднасящи ароматни смоли като миро и тамян на бебето Исус; Мария Магдалена, миеща краката на Исус с нард; задимени кафенета; напудрени перуки; парфюмирани ръкавици; купчини тор и пушещи заводски комини“, разказва проф. Лийманс.
„Всичко това ни помага да създадем уханни картини на местата.“
Проф. Лийманс твърди, че един от силните мотиви за съхранение на миризмите е поддържането на връзка с наследството ни. Друг такъв е насърчаването на демократизацията на музеите. Туровете с добавен мирис ще бъдат достъпни за незрящи и хора със зрителни увреждания по начин, който изцяло визуалните изложби никога не биха могли да постигнат.
„Мирисът ни дава възможност да отстъпим от канонизираната и войнствена история, която съпътства статуите на мъже, като вместо това имаме групи хора, споделящи познания и комуникиращи посредством мириса – те могат например да откриват как миришат или би трябвало да миришат градовете, като всички ще се чувстват включени на равни начала“, твърди проф. Лийманс.
Благоухание
Проф. Лийманс заявява, че проектът се надява да разработи стратегии, чрез които общностите и професионалистите в областта на наследството да документират и съхраняват наследството, свързано с обонянието.
Макар желанието за съхраняване на мирис да е ново за много хора, идеята постепенно печели подкрепа в някои части на Европа. На изложбата Мимолетни аромати в цвят, намираща се в музея Маурицхойс в Нидерландия, посетителите са поканени на историческа обиколка на света в образи и аромати. Пандемията не обезсърчава кураторите на музея. Хората вече могат да платят, за да получат кутия с аромати, доставена до дома им, която им дава възможност да се потопят в зловонието и благоуханието на 17-и век, докато правят онлайн обиколка на изложбата.
Друга стъпка за съхранение на миризмите, характеризиращи даден начин на живот, наскоро бе предприета във Франция, където бе гласуван закон за защита на звуците и миризмите на селските райони. Това се случва след години на оплаквания от зловонието на преобладаващата сетивна обстановка. Почти всички жалби и последвалите от тях съдебни дела са били заведени от новопристигнали от градовете жители. Новият закон цели да дефинира и защити сетивното наследство на селските райони на Франция.
„Хората, които се местят в провинцията, са протестирали срещу крясъците на петлите и мириса на тор, но сега тази важна свързаност между животните и човека ще бъде предпазена“, твърди д-р Бембибре, като добавя, че поддържането на връзка между хората и миризмата на отглежданите във фермите животни може да изиграе важна роля за благосъстоянието на последните.
Проф. Лийманс добавя: „В някои държави има множество дискусии във връзка с отделянето на малките градове от фермите, отглеждащи животни за храна, но хората развиват по-слаба афективна свързаност (положителна емоционална връзка) с животните вътре, когато не могат да ги помиришат – те не мислят и не се чувстват отговорни за отношението към пилетата във фермите, когато те са изцяло затворени.“
„Има силен аргумент в подкрепа на запазването на миризмата, тъй като това е важен начин за повишаване на чувствителността на хората по отношение на случващото се в заобикалящия ги животински свят.“
Изследването в тази статия е финансирано от ЕС.
Източник: Horizon списанието за научни изследвания и иновации на ЕС | Европейска комисия
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари