Минувачите не се заглеждат. Децата не бягат от страх. За първи път от 15 години.

Това е голяма промяна от живота на 42-годишният пожарникар-доброволец от Мисисипи, Патрик Хардисън, който претърпя най-обширната хирургична трансплантация на лице в света преди една година, пише Popular Science.

"Аз се завърнах към живота на нормален човек, който прави нормални неща", заяви Хардисън по време на пресконференция вчера в медицинския център Langone към Нюйоркския университет (NYU Langone), където се извърши процедурата през август миналата година. 

През 2001 г. Патрик Хардисън по време на изпълнение на дълга си, получава ужасяващи изгаряния, които силно деформират лицето му.

^{Патрик Хардисън, реципиентът на най-обширната хирургична трансплантация на лице към днешна дата, преди трансплантацията, веднага след нея и година по-късно.}

Сега, една година след трансплантацията, той може да води един по-нормален живот, такъв, какъвто преди не е предполагал, че е възможен. Това означава, че има надежда за успех и за други хора с подобни наранявания.

Видео от пресконференцията може да видите най-долу.

В годините след травмата и преди трансплантацията Хардисън не може да извършва много нормални функции сам. Тъй като има проблеми с вдишване през носа и уста, се е нуждаел от дихателна тръба в трахеята, не може да си отвори устата, за да се храни, така че използва тръба за хранене. Ушите му са изгорени, така че протези са му помагали да чува. Без клепачи, с които да си затваря очите или да мига, зрението на Хардисън бързо се влошава, освен това има проблеми със съня.

Животът на Хардисън е вън от опасност, след като изгарянията бяха излекувани, но трансплантацията бе нужна, за да се подобри значително качеството на живота му.

^{Пат Хардисън шофира камиона си в Мисисипи през юли 2016 г.}

Хардисън е един от около 40-те души, които са получили лицеви трансплантации, като първата е направена през 2005 г.  Лицевите трансплантации са редки, защото не е лесно да се направят.  Операцията на Нардисън трае 26 часа - от сутринта на 14-ти август 2015 до сутринта на 15-ти август - а екипът практикува в продължение на година, за да го направи както трябва. В нея е участвал екип от 100 лекаря, сестри, технически и помощен персонал, ръководени от Едуардо Родригес (Eduardo D. Rodriguez), професор по реконструктивна пластична хирургия. Екипът работил в две съседни операционни - в едната от стаите било изолирано лицето на донора (заедно с други негови органи), а в другата било премахнато лицето и скалпа на пожарникаря преди да започне процеса по трансплантация.

В годината след трансплантацията, Хардисън се справя по-добре, отколкото очакват лекарите му. Претърпява още четири по-малки операции, за да настроят клепачите и устата, за премахване на тръбите за дишане и хранене. Най-важното е, че организмът му не показал никакви признаци на отхвърляне на новата тъкан, което е риск с всяка трансплантация, и особено такива, в които участва толкова много тъкан. Родригес приписва на липсата на отхвърляне отчасти, защото Хардисън е спазвал стриктно медицинските предписания - приема имуносупресори си, когато трябва, внимателен е на слънце, тъй като слънчевото изгаряне може да предизвика отхвърляне. Другата причина за успеха на трансплантацията е, отбелязва Родригес, внимателният подбор на дарителя, който да съответства на Хардисън по типа кръвта и имунните клетки, наречени антигени, заедно с тонуса на кожата и цвета на косата. 

^{Развитие на трансплантацията на Патрик Хардисън през последните 12 месеца. NYU Langone / Alexandra Ossola} 

Хардисън води "пълноценен начин на живот" тази година. Клепачите са подобрили зрението му, така че сега той е по-независим, прави неща като да кара собствения си камион и работи по няколко пъти на седмица. Затварянето на очите му позволява да спи по-добре през нощта. Тази година с петте си деца отива на почивка до Disney World и плува с тях за първи път от 15 години насам. Може да яде сам и е натрупал около 13 килограма, споделя Хардисън.

За лекарите като Родригес, успехът на Хардисън показва, че подобни процедури са възможни и за други пациенти с тежки лицеви наранявания. Това би могло да има голям ефект, тъй като лицеви наранявания в частност имат огромни психологически последици, водещи често до тревожност, депресия и висок риск от самоубийства. Тъй като процедурите са все още прекалено скъпи за повечето хора, Министерството на отбраната и някои центрове по трансплантация се координират със застрахователните компании да направят лицевите трансплантации по-евтини, според прессъобщение на Нюйоркския университет .

Макар че са нужни още години за възстановяване, Хардисън е щастлив с новото си лице и с независимостта, която му дава трансплантацията.

"Преди години, нямах надежда ... да имам някакъв живот, различен от тогавашния", заяви Хардисън. "Да имаш надежда, това е невероятно, това е нещо, за което никога не съм мислил. Сега, когато я има, мога да се надявам да се помогне и на тези момчета [ветерани] и да им покажем, че животът ще бъде по-хубав".

Още по темата

18/11/2015

Медицина

Лице назаем - пожарникар получава най-сложния лицев трансплант в света (видео)