Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как умът ни предпазва от халюцинации (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 август 2017 в 13:1321991

Защо слуховите халюцинации се случват не само на психично болни, но и на напълно здрави хора?

Сега учените установиха, че когато става въпрос за това, как възприемаме света, нашите идеи и вярвания могат лесно да надделеят над сетивата ни.

Изследването е публикувано в списание Science.

Преди повече от 300 години философът Рене Декарт си задава смущаващия въпрос: Ако на сетивата ни не винаги може да се има доверие, как можем да разделим илюзия от реалност? Ние можем да направим това, показва новото изследване, защото мозъкът ни държи под око реалността, като постоянно сравнява това, което усеща със собствените си последни очаквания и вярвания. Халюцинациите се появяват, когато тази вътрешна проверка на фактите не успее. Тези констатации могат да ни насочат към по-добро лечение на шизофренията и други психични разстройства, пише онлайн изданието Science.

Изследването е "много елегантна" и важна стъпка към идентифициране на областите на мозъка, които произвеждат халюцинациите и ги държат под контрол, коментир Георг Нортоф (Georg Northoff), невролог от Университета на Отава, който не е участвал в изследването.

Ние не винаги възприемаме света такъв, какъвто го виждаме или чуваме.

В един експеримент, разработен в университета Йейл през 90-те години на 19-ти век например, изследователите многократно показват на доброволци изображение заедно с определен звук. Когато учените спират да пускат този тон, участниците все още го "чуват", когато се появи изображението. Подобен слухови халюцинации се случва в ежедневието ни - когато си мислим, че чуваме мобилния си телефон, но например откриваме, че е изключен. "Хората очакват звука толкова много, че мозъкът им го чува", разказва Албърт Пауърс (Albert Powers), психиатър от Университета в Йейл и автор на новото изследване.

Тези примери показват, че халюцинациите възникват, когато мозъкът дава по-голяма тежест на своите очаквания и вярвания за света, отколкото на сензорните доказателства, които получава, коментира Филип Корлет (Philip Corlett), съавтор на изследването, също от Йейл.

За да изпробват тази идея, учените прилагат версия на експеримента от 90-те години на 19-ти век. Те разпределят доброволците в четири групи на хора със слухови халюцинации (с диагноза психическо заболяване и без) и хора без халюцинации (също с диагнозата и без).

Изследователите обучават участниците да асоциират изображение на шахматна дъска със тон от 1 килохерца с продължителност 1 секунда. Екипът променя интензивността на тона, а понякога го синхронизира изцяло, а участниците са помолени да натиснат бутон когато го чуят като увеличиват или намаляват натиска, за да покажат нивото си на доверие на това, което чуват.

С помощта на магнитен резонанс, учените правят моментна снимка на мозъчната активност на участниците, докато те извършват своя избор.

След експеримента много от участниците съобщават, че са чули звук по време на светлинния сигнал, макар че никакъв звуков сигнал не е имало в този момент.

Както шизофрениците, така и здрави хора, които редовно чуват гласове, но не ги намират за смущаващи (екстрасенси), се установи в експеримента, че близо пет пъти е по-вероятно да съобщат, те са чули несъществуващ тон, спрямт здравите контроли. Те също така с около 28% са по-уверени, че са чули тон, когато не е имало, съобщават изследователите.

И двете групи - и екстрасенсите, и хората с шизофрения - показват анормална активност на невроните в някои области на мозъка, които отговарят за наблюдението на изображенията на реалността. Колкото по-тежки халюцинации има даден човек например, толкова по-ниска активност показва малкият мозък - сбръчкан възел в задната част на мозъка. Малкият мозък играе изключително важна роля в планирането и координирането на бъдещите движения, процес, който изисква постоянно актуализиране на възприятията от външния свят.

Малкият мозък (Cerebellum) - в червено. Изображение: Wikimedia Commons

Резултатите потвърждават, че когато става въпрос за това, как възприемаме света, нашите идеи и вярвания могат лесно да надделеят над сетивата ни, коментира Рауърс. Изследването също така показва, че малкият мозък е ключовият контролно-пропускателен пункт срещу това изкривяване, добавя той.


Препоръчани материали
+ 0
- 10
Нещо не ни предпазва твърде.
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.