27 май 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как възниква съзнанието?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 април 2019 в 11:3544820
„Съзнанието като инстинкт” от Майкъл С. Газанига Снимка: ИК „Сиела”

Как мозъкът поражда ум? Какво точно е съзнанието? Как възниква то? Как физическата реалност на атомите, молекулите и клетките създава живите и смайващи светове в главите ни?

Определяният като „бащата” на невронауката Майкъл С. Газанига търси отговори на тези въпроси в интригуващата си книга „Съзнанието като инстинкт” (ИК „Сиела”), която излиза за първи път на български език в превод на Елена Филипова.

Титулуваният американски професор по психология Майкъл С. Газанига, наричан още „бащата” на невронауката, разкрива необятната картина на човешкото съзнание в книгата си „Съзнанието като инстинкт”. Мащабният по значимост труд е плод на дългогодишния опит на професора, който преплита умело най-новите научни изследвания и факти по темата с това, което знаем от историята на човешкото познание, за да даде отговор на важния въпрос: какво точно е съзнанието и как то ни прави хора?

Възникналата преди столетия идея за мозъка като машина провокира и разделя учените и философите и днес. Газанига прави истински пробив в тази теория, защитавайки идеята, че мозъкът е стройна система от независими модули, които работят в синхрон. Трудно е съзнанието да бъде угасено дори при наличието на тежки мозъчни травми и изменения – то няма център и винаги блещука в мрака. Разбирането как то се появява ще дефинира бъдещето на невронауката и ще предопредели посоката на изследванията за изкуствения интелект – теми, които вълнуват проф. Газанига в „Съзнанието като инстинкт”.

Майкъл С. Газанига (1939) е сред най-знаковите невроучени на планетата. Завършва престижния Dartmouth College (част от елитната Бръшлянова лига) през 1961 г., а през 1964 г. защитава докторската си степен по психология в Калифорнийския технологичен институт. Член е на Американската академия за изкуство и наука, Института по медицина, Националната академия на науките на САЩ и на Съвета по биоетика към президента на САЩ Джордж У. Буш. Основател е на Центърa за когнитивна невронаука в Калифорнийския университет и в Dartmouth College. Автор на редица книги и главен редактор на Journal of Cognitive Neuroscience, днес Майкъл С. Газанига е един от най-известните невроучени в света. „Съзнанието като инстинкт” е първата му книга, която излиза на български език.

Преводач на „Съзнанието като инстинкт” е Елена Филипова, чиито са и преводите на „Как работи умът” и „По-добрите ангели на нашата природа” на Стивън Пинкър, „Подсъзнателното” на Ленард Млодинов, „След Вавилон: аспекти на езика и превода” на Джордж Стайнър, „Мозъкът. Това си ти” на Дейвид Игълман и др.

„Вдъхновяващо и проникновено изследване на науката и философията на съзнанието. Майкъл Газанига дава отговор на някои от най-дълбоките въпроси, които умът е способен да зададе”, коментира книгата Стивън Пинкър, автор на „Как работи умът” и „Материалът на мисълта”.

Откъс от „Съзнанието като инстинкт”, Майкъл С. Газанига

Връзката на чувствата със съзнанието

Тези изследвания на плъхове с отстранена мозъчна кора и на деца с хидраненцефалия говорят, че подкоровите структури могат да преобразуват непосредствените нервни входни данни в нещо подобно на базови емоционални чувства. Подкоровите мозъчни области имат своя собствена динамика, възникнали са рано в еволюционния процес и са анатомично, неврохимично и функционално хомоложни при всички бозайници, които са били изучавани. Панксеп твърди, че ние споделяме с другите животни тези мозъчни области, произвеждащи изпитваните от нас емоции, и че тези области са били селектирани заради способността си да спомагат за оцеляването. Как? Емоциите действат като вътрешна система за възнаграждение и наказание, която уведомява животното доколко добре се справя с борбата си за оцеляване. Положителните емоционални чувства насърчават животното да продължава все така, докато отрицателните в зависимост от силата им са знак за целия спектър от съмнителни до катастрофални ситуации. Така тези вътрешни усещания осигуряват начин за оценяване на външната среда и са мощни двигатели на поведението въпреки относителната си елементарност на нивото на съзнанието.

Изследователите от Калтек Дейвид Андерсън и Ралф Адолфс са на сходно мнение като Панксеп. Те твърдят, че емоцията е несъзнателно състояние на централната нервна система, предизвиквано от специфичен стимул, бил той външен, например хищник, или вътрешен – споменът за хищник. Когато бъде активирана, невронната схема, кодираща това състояние, пуска в ход множество паралелни процеси, което води до поведенческа реакция, чувства, когнитивни промени и соматични реакции от типа на разтуптяно сърце и пресъхнала уста. Можеш да чувстваш и без когнитивното отношение да се е задействало и да е съобщило това чувство.

Според Панксеп седемте първични емоционални и мотивационни чувства, които, изглежда, са общи характеристики на животинското и човешкото съзнание както на поведенческо, така и на нервно ниво, са ТЪРСЕНЕ, СТРАХ, ЯРОСТ, СЛАДОСТРАСТИЕ, ГРИЖОВНОСТ, МЪКА и ИГРА. Тези чувства, които могат до голяма степен да бъдат отдадени на функции на подкоровата лимбична система, карат животните да се държат по начини, които способстват за намирането на храна, подслон и партньори, избягването на вреда, защитата на себе си и на роднините си и изграждането на отношения с приятелите и семейството. Ако смятаме съзнанието за субективното чувство за нещо, то трябва да разглеждаме емоциите като основополагащ компонент на съзнанието.

Панксеп заключил, че емоционалните чувства са били толкова успешен инструмент за живот, че са били кодирани в генома в най-обща форма, запазили са се във всички бозайници и едва късно в еволюционния процес са били окичени с механизмите за учене и с познанието от по-висш порядък, осигурявани от едно допълнително разширение – мозъчната кора. Ако тези чувства са съществували преди коровите тъкани, значи специалното опроводяване на тези подкорови мрежи само по себе си трябва да притежава онова, което е необходимо за пораждане на чувствата, съпровождащи съзнателното преживяване. Ако разберем слоестата система на подкоровите мрежи, навярно ще можем да оценим по-добре най-примитивната форма на съзнание. Емоционалните и мотивационните чувства и поведението, което те пораждат у животните, биха могли да ни научат много за начина, по който модулните системи подпомагат съзнанието, и евентуално да ни разкрият кои страни на човешкото съзнание са уникални.

Джоузеф Леду от Нюйоркския университет, който прилежно е осветлил механизмите на страха, както ги наричаше преди, или механизмите на заплахата, както ги нарича сега, вижда нещата другояче. Него го безпокоят две неща. Първо, че все още не съществува общоприета дефиниция на емоцията; второ, че някои хора оспорват представата за съществуването на общи базисни емоции. Как тогава някой би могъл да разграничава с увереност емоцията от другите психични състояния или да сравнява емоциите в различните видове? Леду пише: „Краткият отговор е, че се преструваме. Интроспекциите от личния ни субективен опит ни казват, че някои умствени състояния имат определено „чувство“, свързано с тях, а други нямат“. Затова него го смущават твърденията, че сходното поведение при животните означава сходство на опита. От негова гледна точка мозъчната кора е необходима за афективните чувства. Той смята, че подкоровите схеми пораждат емоционално поведение и физиологични реакции, но че те допринасят само косвено за субективните чувства. Той изисква една допълнителна когнитивна стъпка за пораждането на субективни чувства, а тя се осигурява от по-висшите корови схеми, които четат и интерпретират емоционалното поведение. Леду не е сам в поддържането на този възглед. Всъщност мнозинството изследователи на емоциите биха дали одобрението си за такива теории на когнитивното „извеждане на дисплея“. Леду предполага, че съзнателните чувства са двустъпков процес и се получават, когато физиологичната реакция се чете и изважда наяве от частите на префронталната кора, които поддържат работната памет.

Докато се води тази битка за емоциите, ние можем да останем настрани от нея, защото слоестата архитектура на мозъка се съгласува с всеки от сценариите. Важното е, че и подкорието, и мозъчната кора допринасят за цялостното съзнателно преживяване. От определена гледна точка децата с хидраненцефалия имат емоционални чувства, които изглеждат еднакви с онези на децата с незасегната мозъчна кора. Понеже тяхното видимо поведение е сходно, ние бързо проектираме върху тях пълния комплект мета-самоосъзнат (осъзнаващ, че осъзнава) съзнателен опит. Самоосъзнаващи ли са те? Без мозъчна кора, която да осигурява необходимите за познанието функции, те не са в състояние да знаят, че са самоосъзнати. За напълно развитото осъзнаване, че имате съзнателно преживяване, трябва като минимум да функционират и двата слоя.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.