Началото на Римската империя е поставено някъде около 800 г. пр.н.е., като тя е просъществувала малко над 1200 години. По това време медицинските знания и лечебните практики вече били доста напреднали благодарение на древните гърци. Ето защо на римляните не им оставало нищо друго освен да надградят вече постигнатото от тях.
Характерно за древен Рим било, че лекарите предоставяли здравни грижи за всички, а властимащите насърчавали изграждането на обществени медицински центрове в цялата империя. И тяхната медицина обаче се развивала благодарение на необходимостта от възстановяване на пехотинците след продължителните и изтощителни войни. Но това не означава, че те не са оценявали научните достижения на гърците и не са се опитвали да ги надскочат. Сред практиките, които древните римляни възприели от гърците, била теорията за поддържането на баланс между четирите течности в тялото, в която апропо вярвали всички европейски народи чак до XVII век.
Ефекти от гръцкото влияние
Римляните за пръв път се запознали с гръцката медицина тогава, когато Архагат от Пелопонес пристигнал в Рим през 219 г. пр.н.е. и получил правото да лекува местното население. Той имал авторитет на специалист, справящ се идеално с всякакви рани. Ето защо бързо му било предоставено помещение за лечение, закупено с обществени средства.
След него в Рим дошъл и известният лекар Асклепиад , който бил завършил школа по реторика и със способността си да говори добре спечелил симпатията на римските граждани. Енциклопедистът Авъл Корнелий Целз цитира в ІІІ глава от книгата си „За медицината“ възгледите на Асклепиад за лечението: „Той казва, че задължение на лекаря е да лекува сигурно, бързо и приятно“.
Следващият известен лекар е Темизон от Лаодикея, ученик на Асклепиад и основател на методическата школа. Той живял в Рим при управлението на Август. Но това не е всичко – и други медици от Гърция се установили в разцъфтяващата в онези години Римска империя – първо като военнопленници, а по-късно и защото можели да припечелват повече пари.
По-доброто финансиране им давало възможност да изследват гръцките теории за болестите и психическите разстройства. Римляните им позволили да продължат своите изследвания и възприели много от идеите им. Въпреки това, за разлика от гърците, те не харесвали начина по който били разчленявани труповете – според римляните това било „варварство“ и те забранили аутопсиите. Това е и причината в продължение на векове да не е открито нищо нова в областта на човешката анатомия, обясняват историците.
Духовните вярвания - от Гърция към Рим
Към III в. пр.н.е. римляните са изповядвали религиозната лечебна система, наречена „култ към Ескулапий”, получила името си от гръцкия бог на изцелението. Първоначално те построили много светилища из цялата империя, които след време се разширили и се превърнали в древни СПА центрове и термални бани. Любопитното в случая е, че всички тези съоръжения били обслужвани от лекари.
Има исторически данни, че през 431 г. пр.н.е. на територията на днешна Италия е бил построен храм на гръцкия бог Аполон, който според древните римляни също притежавал лечебни сили. Той бил разположен на малък остров в средата на река Тибър, където всички хора ходели в търсене на изцеление. По това време поданиците на Древноримската империя са възприели и свещена змия, която гърците приемали за символ на доброто здраве.
Завладявайки Александрия пък древните римляни открили там множество библиотеки и университети с обособени в тях центрове за научни изследвания. Те също били създадени от гърците. В техните архиви имало много медицински учебници, както и документи доказващи разцвета на здравеопазването векове преди Христа.
Примери за медицински практики
Именно докато наблюдавали здравето на техните войници, римските пълководци започнали да осъзнават значението на общественото здраве. Историците обясняват, че повечето тогавашни хирурзи са получили практическия си опит именно на бойното поле. Те носели комплекти с инструменти, съдържащи екстрактори за изваждане на стрели, инструменти за шиниране, катетри, скалпели и щипци. За да ги стерилизират те ги държали 30 минути във вряща вода.
Набор от хирургически инструменти, използвани от военните лекари в Древноримската империя. Кредит: Wikimedia Commons
При извършването на дадена хирургична процедура лекарите в древен Рим използвали опиум и скополамин (вещество, което се извлича от растението ангелски тромпет и действа сънотворно). Така те облекчавали болката. Под ръка винаги имали и силно кисел оцет за почистване на раните. Тъй като не са имали ефективни анестетици, избягвали да извършват по-сложни и дълбоко-тъканни хирургични процедури. Ето защо при засягането на някакъв вътрешен орган по време на бойните действия, на тях не им оставало нищо друго освен да се молят на боговете за чудо.
Освен за войниците, лекарите в древен Рим са се грижели много добре и за бъдещите майки. В онези времена се появяват за пръв път акушерките, към които всички са се отнасяли с голямо уважение. Има исторически сведения, че те са разполагали с т.нар. „столче за раждане”, което представлявало четирикрак стол с опори за ръцете и гърба, както и с отвор във формата на полумесец за израждане на бебето. По това време се практикува за пръв път и т.нар. Цезаровото сечение – макар в повечето случаи майката да умирала. То се правело тогава, когато е важно бебето да оцелее, твърдят историците.
Няколко века преди Христа се появяват и първите болници. В тях хората си почивали и увеличавали шансовете си за възстановяване при боледуване. В болнична обстановка лекарите успявали да наблюдават състоянието им и да коригират терапията им, вместо да се разчита на свръхестествените целебни сили на боговете и да се очаква някакво чудо.
Новите познания за човешкото тяло
Тъй като лекарите (били те гърци или римляни) не са имали разрешение да извършват аутопсия на труп, били малко ограничени в разбирането си за човешката анатомия. Но войниците и гладиаторите често се сдобивали с тежки рани, с които медиците трябвало да се справят. Така те откривали „малка вратичка“ за своите изследвания и по този начин все пак успявали да научат нещо ново за човешкото тяло.
Клавдий Гален, който се преместил от Гърция в Рим през 162 г. пр.н.е., е един от видните експерти по анатомия в онези времена. Той обаче използвал за научните си изследвания животни – разчленявал ги и ги наблюдавал. След това прилагал натрупаните знания върху хората. Освен това успял да напише няколко медицински книги. Това го направило популярен преподавател и много търсен лекар. В крайна сметка славата му стигнала до ушите на император Марк Аврелий и той го наел за свой личен лекар.
Портрет на Гален от XVIII век. Кредит: Wikimedia Commons
Всъщност Гален създава епоха в европейската медицина. Ето защо през Късната античност и Средновековието е смятан за вторият велик лекар след Хипократ. Съчинението му в шест книги „За хигиената“ или в латински превод „За запазване на здравето“ е написано около 175 г., когато той бил в разцвета на силите си и вече бил придобил достатъчно практически опит, за да разгледа един от двата основни дяла в медицината – т.нар. „хигиена“.
„Изкуството за човешкото тяло е едно, но се разделя на два големи дяла. Единият се нарича „хигиена“, а другият – „терапия“. Задачите им са различни и ако хигиената предпазва от болести, то терапията се грижи за възстановяването на тялото. Тъй като по значение и по време здравето предхожда болестта, ще разгледам първо онзи дял, в който се казва как да бъде запазено то. След това ще обясня по какъв начин да бъдат премахнати болестите“, пише в един от трудовете си Гален.
Макар той да пише също тока, че съчинението е предназначено за „гърците и за тези, които въпреки че са варвари по рождение, са възприели гръцката култура“, това, което описва той в тези трактати, било изпитано и проверено в практиката му. Самият автор на няколко места подчертава, че в този своеобразен „учебник по хигиена“ той излага не само теоретичните постановки, но дава и примери за по-доброто усвояване на самата теория, включваща идеите за четирите основни елемента в тялото (топло, студено, влажно и сухо), както и насоки за тяхното хармонизиране.
Основни насоки от книгите на Гален
В книгите си Гален представя конкретни примери за хора, чиито хронични заболявания проследявал във времето. Освен това той говори за собствените си добри хигиенни практики – най-вече като илюстрация на доброто здраве. Сред основните изисквания според него е да се спазва умереност във всяко действие: „Смятам, че е правилно да се каже от Хипократ в „Афоризми“, че „работата трябва да е преди яденето“. Както и в VІ книга на „Епидемични болести“, че „всичко трябва да е умерено - работа, хранене, пиене, сън, полови контакти“. Той е посочил, че тези дейности следва да се извършват умерено, както и каква да бъде тяхната последователност. И ние трябва да следваме тези препоръки“, пише Гален.
Факт е, че той превръща хигиената в златен стандарт. Това става най-вече благодарение на синтеза, който прави на Хипократовите идеи, учението на Аристотел и откритията на елинистическата медицина.
За него е било от голямо значение, че всички елементи в тялото имат материален характер и върху тях може да се въздейства с материални средства, за да се възстанови от болестта. В медицината Гален отстоява диалектическите си възгледи, като наблюдава, анализира и описва различните етапи и промени в човешкото тяло от раждането до смъртта. Той търси връзката между възрастовото развитие, грижите за здравето и появата на някои заболявания. Твърди, че здравето никога не остава в едно и също състояние, затова и развитието на човека разделя на 7-годишни периоди, през които се променяли съотношенията между четирите градивни елемента.
Той смятал също така, че с течение на времето тялото изсъхва и това е основната причина за естествената смърт на живите организми. Животът той описвал като „кръговрат, при който съразмерността в материята се възстановява чрез хранене, пиене, дишане и пулс“.
На практика отличното устройство и функциониране на всички органи в човешкото тяло се среща рядко, затова и заключението на Гален е: „При толкова промени не трябва да търсим най-доброто физическо състояние, защото дори то да съществува, не би останало непроменено дори за миг”. Той се учудвал на твърденията на някои свои съвременници, че ако настъпи някакво малко отклонение в баланса на основните четири елемента, то човек вече не е здраве. За него здравето било „състоянието, при което не се чувства болка и нищо не пречи на човека да извършва ежедневните си дейности“.
Практическата част на първа си книга Гален включва предписания относно отглеждането на новороденото момче – хигиената на кърмене, къпането и масажа, пиенето на чиста вода и дишането на свеж въздух. Има и голям раздел за това, какви грижи следва да се полагат за момчетата до 14-годишната им възраст.
В книга втора „Масаж и упражнения“ продължава изложението на основните цели на хигиената като приложна част на медицинското изкуство. Гален твърди например, че хората не си приличат и начина им на живот е различен. Следователно не би следвало да се дават универсални предписания. Любопитното в случая е обаче, че той за първи път в европейската медицинска история описва и класифицира видовете масаж, като съобразява това с теорията за смесванията на четирите елемента в тялото. А на финала дори предлага теоретични и практически съвети за тяхното извършване.
По-нататък в същата книга се посочват и упражненията, които следва да се изпълняват. Той описва ефекта от тях. А след като е определил, че не всяко движение е упражнение, а само по-интензивното, Гален посочва, че някои видове физическа работа също могат да бъдат възприемани като спорт. Нещо повече – той ги разделя според стила и според скоростта, с която се изпълняват. „Наричам силово упражнение това, което се прави със сила, но без скорост, а скоростно упражнение - това, което се прави със скорост и малко сила”, пише той в своя трактат „Масаж и упражнение“. Обръща и специално внимание на умората в края на всяка тренировка, говорейки за ползата от къпането с различна температура на водата.
Гален дава и варианти на хранителна диета, съобразно натоварването или заболяването. „От плодовете най-подходящ е лимецът, а от зеленчуците – марулята. Да се яде също така риба. Хлябът да е подквасен и изпечен на пещ. А напитките –медовина и по-рядко бяло вино“, пише още Гален.
В петата си книга „Диагноза, лечение и предпазване от различни заболявания” той се занимава с различни по характер медицински проблеми. Обръща специално внимание на различните бели вина, тъй като според него гъстите тъмни вина сгъстяват четирите основни течности в организма, запушват някои основни органи и водят до образуване на камъни в бъбреците. Посочва и примери от практиката си, свързани с различното усвояване на козето и магарешкото мляко.
А в книга шеста „Профилактика на болестните състояния“ Гален обсъжда основни проблеми на профилактиката и лечението на болестните състояния.
Кредит: Pinterest
Изследване на причините за болестите
Римляните постигнали забележителен напредък в познанията си за това, какво причинява болестите и как могат по-ефективно да ги предотвратяват. Медицинските им теории са много близки до това, което познаваме днес като профилактика, отбелязват историците.
Маркус Теренций Варо (живял от 116 до 27 г. пр.н.е.) вярвал, че голяма част от заболяванията възниквали заради сблъсъка на хората с „твърде малки същества“, които остават невидими за очите. Днес медицината ги нарича бактерии и вируси, но в онези векове никой не е разполагал с микроскоп, за да ги открие и опише.
Други римски лекари обаче вярвали, че звездите причиняват заболяванията. Интересна е и логиката на земеделецът Луций Юний Модерат Колумела (живял около 50 г. пр.н.е.), които бил и писател. Той смятал например, че болестите идват от блатните изпарения. Някои от тези хипотези останали актуални чак до XVII век, обясняват още историците.
Билките продължават да са на мода
Римската диагностика, както и терапията, била силно повлияна от гръцката медицина. Но също така била обогатени и с някои местни практики. Например, всички лекарите първо извършвали щателен физически преглед, но след това били склонни да разработват свои собствени теории относно терапията. Това довело да практикуването на голямо разнообразие от методи за възстановяване на здравето.
Билките обаче продължили да бъдат на мода. Римляните са използвали широка гама от лечебни растения. Копърът се превърнал в стандартно лечение на нервни разстройства, защото се вярвало, че той успокоява нервите. Кожните рани се налагали с мръсна вълна, а при храносмилателни проблеми се използвали растения, които традиционно се давали на конете.
С яйчен жълтък лекували дизентерия. Чесънът бил полезен за сърцето. Възпалените очи налагали с варен черен дроб. Често бил предписван и сминдух при белодробни заболявания, особено при пневмония. А зелето било универсално лекарство и се препоръчвало както срещу махмурлук, така и за кожни раздразнения и повърхностни рани.
В някои документи пък фигурира растението силфиум, което било използвано като контрацептив, при треска, за лечение на кашлица и лошо храносмилане, при болки в гърлото и дори за отстраняването на брадавици. Историците не са сигурни каква точно е тази билка, но предполагат, че е някаква разновидност на копъра.
Фармакопеята на Диоскорид
Гръцкият лекар Педаний Диоскорид, служил като военен лекар при императорите Клавдий, а след това и при Нерон. Той набира популярност като най-добрия фармаколог през I век след Христа. Пише 5-томна фармакопея, която нарича „De Materia Medica“. В нея са изброени над 600 лековити растения. Именно поради тази причина се счита, че ако Хипократ е „бащата на медицината”, то Диоскорид е „баща на фармакологията”.
Именно той е направил първия опит за изготвяне на Фармакопея (книга за спецификациите на лекарствата – идентифициране на веществата, които те съдържат, техните количества и упътвания за приготвяне и начина на смесване на отделните съставки). През следващите 1500 години всички лекари в Европа използвали неговите рецепти за овладяването на едно или друго заболяване, обясняват историците.
Съдържанието на Фармакопеята на Диоскорид е преведена на английски език. Тя обхваща няколко раздела. Раздел 1 е посветен на ароматните вещества – масла, гуми и плодове, Раздел 2 – на мазнините, зърнените култури, зеленчуците и билките с остър вкус, Раздел 3 – на корените, Раздел 4 – на други билки и корени, Раздел 5 – на лозите и вината, като има оформени и отделни глави за метало-съдържащите скали, латинизираните гръцки названия и отровните материали.
Значението на общественото здраве
Общественото здраве има за цел да запази здравето на цялата общност и да предотврати разпространението на болести. Днес, наред с други неща, тя включва имунизационните програми, здравословния начин на живот (спортен режим и спазване на диета), изграждането на центрове за балнеология, осигуряването на чиста вода за пиене и миене.
Римляните, за разлика от гърците и египтяните, твърдо вярвали в общественото здраве. Те знаели, че хигиената е жизненоважна, за да се предотвратят заразите. Ето защо се посветили на идеята да създадат добро водоснабдяване. Изградили както водопроводна система, така и канализация за отпадните води. Това бил безпрецедентен напредък, който бил повторен чак в края на XVII век.
Едно от обясненията за това как римляните са успели да организират и да изпълнят такъв мащабен обществен проект, се свързва с наличието на централизирана власт. Императорът отпускал много средства, а и имало достатъчно евтина работна, за да се осъществи дори най-грандиозния замисъл. На битово ниво пък по-заможните домакинства си прокарвали подово отопление (прекарвали тръби с топла вода под плочките на пода). Те имали и съоръжения за поддържането на лична хигиена – подобни на днешните бани и тоалетни.
Всъщност, първоначално всички тези стъпки били направени за нуждите на армията и поддържането на войниците в добра физическа форма. Но много скоро и обикновените граждани започвали да се възползват от достиженията в хигиената.
Обществените бани на древните римляни са първообраз на днешните СПА центрове. Кредит: Pinterest
Водоснабдяването като носител на здраве
Обществените бани се превърнали в нещо като символ на процъфтяващата Римска империя. Изследователите на този период обясняват, че става дума за съоръжения с по няколко басейна, като във всеки имало вода с различна температура. Към тях имало и нещо подобно на съвременните фитнес зали, макар и с по-примитивни уреди за упражнения. Древните СПА центрове задължително разполагали и със стаи за масаж. Назначавани били и т.нар. „правителствени инспектори”, които следели за правилното прилагане на всички хигиенни стандарти, но самите съоръжения били управлявани от лекари.
Наред с тези обществените бани в Древноримската империя се изграждали и болници. Първоначално те били проектирани за лечение на войниците и ветераните. В последствие обаче в тях били настанявани и цивилни граждани със здравословни проблеми. Забележителен е и факта, че здравните заведения се строели далеч от блатата, защото римляните били наясно с връзката между някои болести и комарите.
Източници:
„Ancient Roman medicine“, Daniel Murrell, Medical News Today
„Medicine in ancient Rome“, Wikipedia
Chisholm, Hugh, ed (1911), Encyclopædia Britannica (11th ed.), Cambridge University Press
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари