08 юли 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Каква подкрепа получават олимпийците по природни науки от държавата

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 януари 2017 в 16:27 37050
Свързани новини

Сдружението на ръководителите на българските олимпийски отбори по природни науки (СРООПН) е създадено през 2010 г. и включва ръководителите на отборите по астрономия, биология, информатика, математика, математическа лингвистика, химия, физика и отбора на младите физици, които често се връщат с медали и заемат челни места ма международни състезания.

Успехите на нашите отбори по природни науки са многобройни и вдъхновяващи, затова се свързахме с председателя на СРООПН Алексей Христов и му зададохме няколко въпроса.

Как се появи идеята за сдружението?

Идеята за Олимпийското сдружение по природни науки възникна постепенно във времето след 2005 година, откогато аз започнах да работя с ръководителите на отборите и учениците, които участват в тях. Конкретният повод за създаването му бе началото на сътрудничеството с нашия основен партньор - Фондация "Америка за България". И така през 2010 година, с хората, които подготвят нашите олимпийци, се обединихме в "Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки". Сега, през 2016 година, ние вече работим с ръководители на девет отбора: математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия, астрофизика и отбора на младите физици.

В какво се състои неговата дейност?

Нашата дейност е доста разнообразна. Основно е свързана с финансиране и подпомагане на дейности по подготовката и участието на българските олимпийски отбори по природни науки в международните олимпиади или други традиционни състезания с международно участие. Като цяло процесът за подбор и подготовка на всеки един от отборите е целогодишен и принципно следва календарния план на МОН за състезания по различните дисциплини. Някои отбори обаче имат повече национални и регионални състезания от други. Най-много такива има по математика и информатика. За част от дисциплините пък има само трите кръга на съответната олимпиада. Така е при биологията, но и при астрономия, астрофизика и лингвистика. Последните три науки дори не се изучават в училище по задължителния учебен план като отделни дисциплини. Затова отборите разчитат за подготовката на учениците, които стигат до тях, на школи за извънкласни занимания. Повечето ръководители на отбори организират сами или участват в такива школи в цялата страна. Най-добрите ученици от страната след това участват в така наречените Национални школи. За тях се канят понякога няколко десетки от най-добрите състезатели в съответната дисциплина. Тази практика започна с отбора по информатика през 2007 година и след като видяхме колко е успешна, предложихме и на другите отбори да я приложат. Е, разбира се не всички го правят, но например биолозите и химиците, които разполагат с модерните Олимпийски лаборатории „Америка за България“ в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, не само започнаха да правят национални школи, но и сезонни – пролетни, зимни и летни, за да компенсират липсата на национални състезания.

И така, за да се формира един национален олимпийски отбор, състезателите преминават през общински, областен и национален кръг на олимпиадата си. Тогава класираните на първите десет места формират разширения състав на отбора и започват подготовка за международната олимпиада. В процеса на интензивни занимания и след множество контролни се определя титулярният състав на отбора. И така е в случаите, когато няма други национални или международни състезания.

Повечето отбори обаче имат. Даже на някои вече са им в тежест. Затова пък най-натоварените поддържат национални ранглисти по класове – математика и информатика.

Такава е нашата дейност. Ръководителите на отбори участват в целогодишния процес по подбор и подготовка на отборите, а и ги водят на международните състезания и олимпиади.

Какви са трудностите, които срещахте през годините?

За трудностите могат да ви разкажат най-вече самите ръководители. Аз се занимавам с управлението на Сдружението. Разбира се, знам за множество проблеми, повечето от които се стремим да решим. Един от постоянните проблеми е комуникацията с Министерството на образованието и науката (МОН). При честата напоследък смяна на политическите ръководства на МОН за всички нас е доста трудно всеки път да обясняваме кои сме, с какво помагаме на най-изявените ученици в международни състезания, защо го правим и защо се налага да го правим, след като служителите на МОН твърдят, че всичко с подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки е наред. Вече успяваме по-бързо да се „заявим“ пред министерството при честите смени, а пък и натрупахме доста история и успехи и МОН няма как да се прави, че не знаят кои сме.

В отношенията с държавните институции постигнахме напредък, като в последните няколко години се сприятелихме с президента на Републиката Росен Плевнелиев. С него не беше трудно, тъй като той самият като ученик е бил състезател и през 1982 година става лауреат на първото национално състезание по информатика. Президентът Плевнелиев беше патрон на множество инициативи на СРООПН от 2014 година насам и това даде нов тласък на отношенията ни с държавата.

Друга основна трудност е с приемствеността в подготовката на учениците по места както в училище, така и в извънкласните школи. За радост, все още има стари „мохикани“, които самоотвержено се занимават с учениците в страната. Такива са Пламен Пенчев в Добрич, Бисерка Йовчева в Шумен, Руско и Антон Шикови в Ямбол, а и на много други места. Голяма част от тях вече няколко десетилетия подготвят медалисти от международни олимпиади, но някои вече са в пенсионна възраст. Проблемът е с младите учители, които трябва да поемат щафетата от тях. Много са малко или въобще ги няма. Затова ние често заедно с подготовките на отборите организираме и семинари за учители за работа с изявени ученици. Тук срещаме проблем с финансирането, защото нашите ресурси са ограничени. Нашият основен партньор – фондация „Америка за България“, е поел дългосрочен ангажимент за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки, но той сигурно няма да е безкраен. А и съгласете се, че надали е основна цел на американски фондации да финансират българските олимпийски отбори по природни науки.

Всъщност МОН винаги са твърдели, че има достатъчно пари за отборите. И с новата оперативна програма на Европейския съюз – „Наука и образование за интелигентен растеж“, това наистина е така, тя разполага със стотици милиони, включително за извънкласни дейности. А и в конкретния случай на олимпийските отбори не става дума за чак толкова много средства. Ние, с помощта на ФАБ и други местни спонсори, инвестираме около 400 хиляди лева годишно в подготовката и участието на българските състезатели в международни състезания.

Сега нашата мисия е да бъдем успешни медиатори между учениците, учителите, ръководителите на школи и отборите и МОН, за да постигнем максимален резултат със средствата от ОПНОИР, държавния бюджет, дарители и отговорния бизнес.

В какво се изразява подкрепата на държавните институции към вас?

Аз вече говорих за приятелството и патронажа на президента Росен Плевнелив. През годините различни отбори бяха канени от председатели на Народното събрание, министър-председатели, министри на образованието и науката и други държавни органи, за да бъдат наградени с различни отличия или предметни награди за техните постижения. За съжаление обаче липсва целенасочена държавна политика за подкрепа на отборите. В държавния или общинските бюджети не се заделя публичен ресурс конкретно за нуждите на олимпийските отбори за подготовка и участие в най-престижните международни състезания и олимпиади. Да не говорим за поощряване на учениците, учителите им и ръководителите на отборите за техните отлични постижения. Учениците получават държавни и частни стипендии, това е вярно, но учителите и ръководителите на отборите са почти забравени. А има примери от съседни държави като Сърбия, Македония и дори Молдова, където за всеки успех на международна олимпиада, и то не толкова голям, колкото нашите ученици постигат, ръководителите на отборите получават парични премии. Ние напомняме това на МОН при всеки удобен случай, но досега няма резултат. В бюджета на МОН за участие на отборите в международни олимпиади се предвиждат средства за част от пътните разходи, по-малките такси за участие и понякога за застраховки, но този бюджет не е променян поне от десет години, а и цялата му стойност е по-малка от това, което Олимпийското сдружение инвестира ежегодно.

... Или в какво не се изразява?

Вече стана дума за това. Положението не се променя повече от десет години. Ние не се отказваме да работим за подобряване на ситуацията. Стараем се да поддържаме добър диалог с МОН. При последната ни среща с главния секретар на Министерството стана ясно, че е възможно проблемите да идват оттам, че в МОН няма конкретно възложени задачи на хора от администрацията, които да отговарят за олимпийските отбори. От доста време с тези задачи се занимават държаните експерти по различните дисциплини, но те имат множество други ангажименти. Разбрахме се с Красимир Вълчев в средата на януари да организираме поредна среща, с по-широко участие на хора от МОН и ръководители на олимпийските отбори, за да работим за подобряване на комуникацията и координацията на усилията по подготовката и участието на учениците и учителите в международни състезания.

Има ли сдружението планове за някакви бъдещи проекти и инициативи за привличане на интереса на по-голям брой ученици към природните науки и високите постижения в тях?

Естествено е да имаме такива планове. През 2016 година, за да подобрим работата на Сдружението с обществеността и отговорния бизнес, за привличане на подкрепа и средства за отборите, създадохме Съвет за развитие към СРООПН. В него поканихме хора, които и досега са ни помагали. На първо място това е Председателят на Съвета за развитие Елена Маринова, президент на Мусала софт. Нейната компания има дългогодишни традиции в наемането на олимпийски медалисти по информатика. Един от водещите мениджъри на компанията е медалист от Международна олимпиада по информатика. Също през 2016 обявихме създаването на Мрежа на възпитаниците на олимпийските отбори, като разполагаме с данни от последните десет години за участниците във всички отбори, с които работим. Целта на мрежата с участието на олимпийски медалисти от предишните десетилетия е да подобрим подготовката и участието на състезателите в международни олимпиади.

Някои от тях и сега, а и през годините назад са помагали и в подготовката, и във финансирането на отборите. Мнозина имат успешни академични и бизнес кариери по цял свят. Помагат със задачи и с лекции в подготовката на отборите. Някои станаха дарители и в лично качество, а убедиха и компаниите в които работят да подкрепят финансово различни наши инициативи. Ще разкажа за такава подкрепа от „Дропбокс“, една млада, но голяма, бързоразвиваща се световна ИТ компания, която стана спонсор на Балканиадата по информатика в Русе през 2015 година, благодарение на съдействието на Емил Ибришимов, сребърен медалист по информатика. Той направи, заедно със съпругата си Цветелина Ценева, сребърен медалист по математика, и семейно дарение за Втората олимпийска конференция по природни науки и иновации. Ще спомена още и вдъхновяващия пример на Дико Михов, златен и сребърен медалист по информатика, който дари няколко милиона долара от собственото си състояние за подкрепа на олимпийските отбори по природни науки като един от учредителите на „Американска фондация за България“.

С подкрепа и от останалите членове на Съвета за развитие – Ивайло Пенчев от „Уолтопия“, Петър Митев от „Хаос груп“, проф. Николай Денков, който беше зам.-министър на образованието и създаде ОПНОИР, планираме дейности, които наистина да доведат до повишаване на интереса към природните науки на повече ученици още от началния етап на обучение. От няколко години работим по създаването на поне една мобилна лаборатория по природни науки, която да пътува по училища из страната, и вярваме, че с подкрепата на нашия основен партньор ФАБ, със съдействието на МОН и отговорния бизнес в страната, ще успеем да я осъществим. Можем с гордост да се похвалим, че само с една вечерна акция на отбора по астрономия през лятото отборът намери спонсор в лицето на комуникационната компания „Нетера“, а в момента хора от Съвета за развитие продължават разговорите за намиране на спонсори на отборите по химия и биология. Надяваме се скоро да можем да се поздравим с добри новини и за това.

За повишаване на интереса към върховите постижения на най-талантливите и изявени български ученици създадохме Олимпийския пресклуб, в който участват в лично качество десетки журналисти от български медии. Създадохме и устойчиви институционални партньорства, които доведоха до множество публикации и участия в предавания на нашите момчета и момичета. Така техният пример е видим, а надяваме се да стане и заразителен.

И ще завърша с най-значимата инициатива, която сме започнали - създаване на Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI) за ученици до 15,5 години.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.