Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
20 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво ще стане, ако се опитаме да стъпим на Юпитер? (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 януари 2017 в 10:0097970
Снимка: NASA

Дотолкова сме свикнали с това планетите да имат повърхност, по която да се разхождаме, че като видим планета като Юпитер и неволно си задаваме въпроса „Можем ли да се разходим там?“


Нека за момент да пренебегнем екстремните условия на тази планета-гигант (гравитация, атмосферно налягане, високи температури и ветрове) и да видим какво би станало, ако можехме да надникнем отвъд плътната ѝ атмосфера. Това, което ни очаква там е един неповторим спектакъл, разказва Алфредо Карпинети (Alfredo Carpineti) от сайта iflscience.com.


Доста под повърхността на Юпитер се намира гигантски океан от течен метален водород, който изглежда и се държи като олово, с изключение на това че водорода е с 60% от плътността на водата. Така, че ще ви се наложи да се потопите десетки и дори хиляди километри докато достигнете горещото, топящо се скалисто ядро на планетата, което може би е твърдо.

Вътрешността на Юпитер все още не е съвсем точно картографирана, но не се безпокойте – това е една от научните задачи на мисията Juno, която тази година достигна орбитата на планетата. Juno ще използва прецизни гравитационни и електромагнитни измервания за да картографира това, което е скрито от облаците на газовия гигант.
Нека обаче използваме технологиите и информацията с които разполагаме към момента и се гмурнем дълбоко под плътните облаци на планетата.


Юпитер е наистина гореща планета. На повърхността на атмосферата градусите са около 900 Келвина, или близо 630 по Целзий. Спускайки се надолу през атмосферата температурата рязко спада, като за сметка на това налягането и скоростта на ветровете нарастват. Съдейки по това какво се случи с космическият апарат „Галилео“, който се гмурна в Юпитер през 1995 година около 58 минути след началото и 156 километра навътре условията не са никак добри за електрониката. За „Галилео“ комбинацията от налягане 23 атмосфери и температура 153 градуса по Целзий се оказаха фатални.

Но от тогава до сега са изминали повече от 20 години и да речем, че бихме могли да продължим още. На 500 километра под повърхността видимостта е почти напълно изчезнала и се оказваме заобиколени от дебели амонячни облаци, с ветрове около 100 метра в секунда.

"Галилео" се спуска в атмосферата на Юпитер. (VisonAir.nl)

Под амонячните облаци е вероятно да има водни облаци и дори много по-комплексна и сложна атмосфера, нещо, което се надяваме Juno скоро да ни изясни. Точно в този момент технологиите, с които разполагаме в момента ще ни изоставят и това което е останало от нашата мисия ще продължи да потъва към слой от свръхкритичен течен водород – нещо което не съвсем газ, но не е и точно течност.

След близо два часа и половина на изследвания ние най-накрая ще достигнем океан от течен металичен водород. Може би под него Юпитер ще има скалисто ядро, подобно на планетите с твърда повърхност. Надяваме се скоро мисията Juno да може да ни разкрие и тази дълбоко пазена тайна.


Юпитер е най-голямата планета от Слънчевата система и в нейния обем могат да бъдат побрани всички останали планети. А ако трябваше да запълним Юпитер с планети големи, колкото Земята щяха да са ни нужни над 1300. Ето защо Юпитер често е наричан царят на Слънчевата система.

Земята се побира над 1300 пъти в обема на Юпитер. (Mark Garlick/Science Photo Library)


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.