Един от най-големите кратери на Луната е обграден от три пръстена като мишена за стрелба. След десетилетия на обсъждане, учените най-накрая разбраха как са се образували тези пръстени, съобщи space.com.
Преди около 3,8 милиарда години странното лунно "море" Mare Orientale (Източно море) се е образувало с гръм и трясък, пише Sience.
Три концентрични кръгове обикалят басейн, най-големият от който обхваща територия близо 930 км в диаметър. Тези странни кръгове нямаха солидна обяснение до сега.
Сега нова лунна карта на пространствата под повърността от мисията на НАСА Gravity Recovery and Interior Laboratory (GRAIL), публикувана вчера в Science, показва отговора на загадката.
Пръстените са родени в хода на много бърз и драматичен процес в рамките на няколко минути, след като астероидът пада на Луната. Тези кратери са следите от най-важните геоложки процеси в началото на Слънчевата система, промящи облика на планетите.
Причината са поредица разливи на магма, причинени от падането на астероид, и срутвания на стените на кратера, казват планетарните учени в публикацията.
Топографска карта на басейна Orientale, създадена с помощта на данни от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА. По-тъмните региони имат по-ниска надморска височина, а по-светлите - по-висока надморска височина. Източник: NASA / JPL-Caltech / Arizona State University
"Ние използвахме гравитацията, за да съставим карта на вътрешността на планетата по начин, донякъде аналогичен на рентгенова снимка," разказва Мария Зюбър (Maria Zuber), геофизик в Масачузетския технологичен институт, която води проучването на гравитационното поле. Поради това, че вътрешността на една планета или спътник съдържа материали, които се различават по състав, температура и плътност, и [защото] повърхността може да има особености като кратери и планини, гравитационното поле около тези обекти не е едно и също навсякъде, обяснява Зюбър. Така че изучаването на промените в гравитацията около Луната може да предостави свидетелства за това, което се крие под повърхността.
Брандън Джонсън (Brandon Johnson), геолог в университета Браун и съавтор на публикацията на Зюбер, е водещ автор на второ проучване, което използва данните на GRAIL, за да определи как са се формирали пръстените в Mare Orientale. Неговото проучване установи, че обект с размер около 64 км със скорост от около 14 км/сек. е ударил Луната.
Оказа се, че падането на астероида, породил тази структура, всъщност е оставил кратер, чийто диаметър е около два пъти по-малък от сегашния размер на Mare Orientale, около 320-460 км.
Ударът е бил толкова силен, че е оголил изцяло кората от повърхността на Луната, изхвърляйки около три милиона кубически километра материал в околното пространство, част от който след това отново пада на повърхността. Кратерът се оказва толкова дълбок, че става нестабилен гравитационно и стените му се обрушват веднага.
В резултат на това срутване горещата материя на лунната мантия се устремява към дъното на кратера, бързо запълвайки я и увеличавайки височината му с около километър. В резултат на това движение кората в близост до кратера, която се е намирала тази лава в момента преди падането, се е разпукала, което е довело до двата външни пръстена.
В следващите няколко минути натрупаният балон лава на дъното на бъдещото Mare Orientale започва да се разтича на повърхността му, като счупено яйце, образувайки вътрешните кръгове, подобно на амфитеатър.
Изследването дава информация, която може да помогне на учените да разберат еволюционната история на Слънчевата система.
Подобни процеси, според учените, са ставали и на Марс и на други планети в Слънчевата система, следи от които ние никога няма да видим, защото са изтрити заради ерозията. Подобен процес е станал в Мексиканския залив при удара на астероида, унищожил динозаврите, кратерът Чиксулуб.
Такива катаклизми играят важна роля в образуването на кората на всички планети и тяхното изследване може да ни помагне да разберем по какво се различава Земята от другите планети, включително и защо Венера няма магнитно поле, и защо марсианската атмосфера се е изпарила напълно в космоса.
