23 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Карта на рентгеновото нощно небе разказва за пулсарите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 юни 2019 в 00:1022320

На това изображение многобройни дъги се събират в различни светли зони. Какво е това? Маршрутите на въздушния транспорт? Връзките на глобалния интернет? Магнитните полета, преливащи в активните области на Слънцето?

Блестящите точки и заплетените линии са резултат от почти двегодишните усилия на учените от Центъра за космически полети „Годард” на НАСА за изучаване на космически източници на рентгенови лъчи от апарат на орбита около Земята.

Тази карта на нощното небе в рентгенови лъчи, подобна на произведение на изкуството, може да видите в целия ѝ блясък на страницата на НАСА.

Рентгеновата карта на нощното небе, която показва как изглежда нашата Вселена, с помощта на NICER (Neutron star Interior Composition Explorer - изследовател на вътрешния състав на неутронните звезди), на НАСА, който е инсталиран на борда на Международната космическа станция (МКС). Апаратът представлява е куб с размер на пералня. 

Основните научни цели на NICER изискват да се насочват и проследяват космическите източници, докато станцията обикаля около Земята на всеки 93 минути. Когато Слънцето залезе и нощта падне върху орбиталната станция, екипът на NICER активизира детекторите. Приблизително всеки час и половина, след като Слънцето залезе зад орбитата на МКС, инструментът събира високоенергийни фотони от осем местоположения в орбита в нощното небе. 

Картата включва данни от първите 22 месеца научна дейности на NICER. Всяка извита линия на картата на нощното небе е траектория, по която вниманието на инструмента се превключва от един източник към друг. По-малките петна и линии са енергийни частици, които се удрят в сензорите. Дифузното сияние прониква в рентгеновото небе далеч от ярките източници.

Но по-големите светли петна са от особен интерес, тяхната яркост е резултат както от приноса на рентгеновото лъчение, така и от времето, което NICER прекарва да търси в тази посока.

На много места обитават мъртви слънца, наречени неутронни звезди. Обектите са толкова плътни, че единственото нещо, което ги предпазва от колапс в черна дупка, е законът или принципът на Паули, заради който ядрата не могат да бъдат в един и същи обем. Не и без значително по-голяма сила.

Проблемът е, че все още не е напълно ясно как точно става това, тъй като точните размери на неутронните звезди са неизвестни.

Представа на художник за пулсар. Кредит: Joeri van Leeuwen, Лиценз: CC-BY-AS

Познаването на техния точен радиус може да ни каже повече за физиката, която се случва в техните тела. Мисията NACER ще може да определи техния размер с точност от 5%.

Някои от тези неутронни звезди, наречени пулсари, бързо се въртят. Пулсарите излъчват изключително периодични електромагнитни импулси. Тези обекти с „пулсираща“ рентгенова светлина, са идеално подходящи за това „изследване на масовия радиус“ и са от редовните цели на NICER.

Дори ако нищо от това не ви впечатли, поне може да погледнете тази картина и да си представите, че сте астроном с рентгеново зрение, който небрежно разглежда звездите на Криптон.

Източници: 

NICER’s Night Moves Trace the X-ray Sky, Francis Reddy, NASA's Goddard Space Flight Center, Greenbelt, Md.

This X-Ray View of The Night Sky Reveals a Whole New Way of Seeing The Universe, ScienceAlert


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.