13 юли 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Климатични модели отпреди 50 години успешно са прогнозирали глобалното затопляне

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 февруари 2020 в 12:29 27491
Прогнозите на Хансен et al., 1988 г. в сравнение с наблюденията на температурата спрямо времето (отгоре) и температурата спрямо външните фактори на форсиране (отдолу). Пунктираната сива линия в горния панел представлява началото на периода на прогнозиране. Прозрачните сини линии в долния панел представляват 500 случайни проби от 5000 комбинации от наблюдения на температурата. Аномалиите както за температурата, така и за форсирането са показани по отношение на базовата линия за предварителната прогноза от 1958-1987 г. Кредит: Evaluating the Performance of Past Climate Model Projections, Zeke Hausfather et al., Geophysical Research Letters

Климатични модели, публикувани между 1970 и 2007 г., дават точни прогнози за наблюдаваното по-късно глобално повишаване на повърхностните температури на планетата, въпреки липсата на мощни компютри по това време. Резултатите от изследването показват, че физиката в тези ранни модели е била точна.

Климатичните модели преставляват уравнения, които описват влияещите върху климата процеси. За тяхното решаване е нужен голям изчислителен ресурс, мощни машини, суперкомпютри.

Тези модели са не само безценни инструменти за тестване на научни хипотези, те дават и важни за обществото прогнози.

Първите климатични модели, които описват числено как се променят и взаимодействат атмосферата, океанът и земната повърхност в мрежа, покриваща цялата Земя, датират от 70-те години на миналия век. Оттогава температурите на повърхността на планетата се повишиха, в голяма степен заради увеличените емисии на парникови газове.

В проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, на екипа Зик Хаусфадър (Zeke Hausfather) ретроспективно оценява способността за прогнозиране на климатичните модели, публикувани между 1970 и 2007 г. Резултатите от изследването показват, че физиката в тези ранни модели е била точна при прогнозиране на наблюдаваното по-късно глобално повишаване на повърхностните температури.

Според авторите основен момент е, че способността за прогнозиране на климатичните модели е ограничена от неизвестните бъдещи двигатели на климатичните промени. Много от основните фактори, като например повишените концентрации на въглероден диоксид в атмосферата, причинени от изгарянето на изкопаеми горива, са резултат от човешки дейности и решения. Създателите на ранните климатчни модели включват в своите прогнози и предвижданията си за бъдещите фактори. Те обаче не биха могли да знаят например как светът ще се индустриализира или свързаните с това емисии на CO2.

Хаусфадър и колегите му разработват метод за оценка на прогнозите на ранните климатични модели, без да се отразяват техните неточни оценки на неизвестни бъдещи двигатели на климатичните промени.

Авторите разглеждат 17 прогнози на глобалната средна повърхностна температура (GMST) от 14 модела. Преди да приложат метода си, те установяват, че 10 прогнози съответстват на наблюденията. Но когато бяха взети предвид неточностите в оценките на климатичните фактори, авторите откриват, че 14 прогнози се съгласуват с данните. От трите, които се разминават, две прогнозират по-високо от наблюдаваното повърхностно затопляне и една предвижда по-ниски от наблюдаваните температури.

Разработването на надеждни климатични модели чрез разбиране на климатично значимите процеси, наблюдения и добре формулирани уравнения е изключително предизвикателство, както научно, така и изчислително. Уравненията, които описват климата, са сложни и изискват значителна изчислителна мощност за решаването си. Затова за изчисляване на климатичните модели винаги са били използвани на най-бързите налични суперкомпютри. Особено впечатляващо е, че най-ранните модели, оценени от екипа на Хаусфадър, са изготвяли точни прогнози за GMST, въпреки изключително ограничената изчислителна мощност, налична по това време, в сравнение с използваната днес.

Компютърът Univac 1108, на който са изчислявани климатичните модели през 70-те години. Той има изключително ограничена мощност в сравнение с тези, които се използват днес. Снимка: Wikimedia Commons

Числени модели, базирани на уравнения, описващи атмосферата, се използват ежедневно за вземане на решения, които могат да спасят човешки животи и осуетят материални щети. Тъй като климатът продължава да се променя в голяма степен поради човешките дейности, учените трябва да използват и подобряват числените модели и уравненията, както и знанията, които са в основата им. Работата на Хаусфадър и колегите му показва, че физиката в климатичните модели предоставя точни прогнози за GMST при нарастващи количества атмосферен CO2 от десетилетия. Такива прогнози са полезни за изчисляване на максималното количество CO2, което може да се отдели в атмосферата, за да се затопли повърхността до определено ниво.

Най-важното е, че резултатите от авторите показват също, че основен източник на несигурност в прогнозите за GMST идва от двигателите на климатичните промени. И от тези фактори именно емисиите на парникови газове от човешката дейност до голяма степен определят бъдещото затопляне на климата. Резултатите показват полезността на прогнозите на GMST за климатичните модели в отговор на увеличаващите се емисии парникови газове, въпреки неизвестните бъдещи фактори. Но учените трябва да продължат да разработват климатични модели в съчетание с всичко останало, което им е на разположение, да планират промените в климата, които изискват много повече от прогнозите за повишаването на температурата. Само въз основа на прогнозите за GMST е трудно да се предвиди например до каква степен ще се повиши морското ниво, киселинността на океана, заради поглъщането на атмосферен CO2, как ще се повлияят на морските екосистеми, как; и честотата и големината на бъдещите пожари, суши и наводнения.

СправкаEvaluating the Performance of Past Climate Model Projections, Zeke Hausfather et al., Geophysical Research Letters, https://doi.org/10.1029/2019GL085378

ИзточникEarly climate models successfully predicted global warming, Nature


Bad Horse
Рейтинг : 1592
07.02 2020 в 16:09 1
+ 4
- 7
Поредния булшит. Данните на термометрите не показват това което моделите показват. Затова... променят, "коригират", суровите данни на термометрите да съвпаднат с моделите.

И защо от 1970те почвате? Защото преди това климатът е застудявал и са предвиждали нова ледникова епоха! А още преди това през 1920-те и 30-те е било толкова горещо, с такива суши и пролетни наводнения, горски пожари в САЩ и Австралия, стотици хиляди жертви в бедните страни, хиляди жертви в богатите страни, милиони хора се преселват от централните щати към крайбрежията. Било е ад! Четете "Плодовете на Гнева" на Стаинбек за САЩ и "Птиците Умират Сами" на Макълоу за Австралия.

Но това им обърква теорията - уж още от индустриалната революция расте човешкия принос за затопляне на климата чрез парникови газове, а температурата не се движи постоянно нагоре. През 1930те, при по-малко CO2 е било по-горещо. И после идват студените 1960те, и 70те. Нещо е грешна теорията. Има други фактори, които моделите не отчитат
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.