17 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Кога съзнанието се заражда в бебетата (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 октомври 2016 в 10:00155781

Как можем да знаем дали едно новородено и здраво дете е съзнателно? Няма съмнение, че бебето е будно. Очите му са широко отворени, мърда, прави гримаси и най-важното плаче.

"Но всичко това не е същото като да си в съзнание, да изпитваш болка, да виждаш червен цвят или да разпознаваш миризмата на майчиното мляко", пише Кристоф Коч (Christoph Koch), професор по когнитивна и поведенческа биология, в Scientific American.

Прието е, че малките деца нямат способността да осъзнават собствените си състояния, емоции или мотивации. Дори по-големите деца, които могат да говорят, имат доста ограничено самопознание за действията си. Всеки, който е отглеждал момче, е запознат с празния поглед, идващ от лицето на тийнейджъра, когато го попиташ защо е направил нещо безразсъдно. Свиване на рамене и едно "не знам - тогава ми изглеждаше като добра идея" е онова, което често пъти ще чуете.

Въпреки че при новороденото липсва самосъзнание (self-awareness), бебето е способно да обработва сложни визуални стимули и да обръща внимание на различни звуци и гледки, които попадат в границите на неговия свят - за предпочитане - лица. Зрителната острота на детето му позволява да вижда само петна, но основните таламо-кортикални връзки, необходими за поддържането на прости визуални и други съзнателни възприятия са вече налице. Езиковите му способности също зависят от средата, в която израства.

Излагането на звуците на майчиния говор в утробата позволява на фетуса да улови статистически закономерности, така че новороденото да разпознава гласа на майката и дори нейния език от тези на другите. По-сложно поведение е имитацията - ако бащата изплези езика си, детето подражава този жест като комбинира визуална информация с проприоцептивна обратна връзка от собствените си движения. Следователно е вероятно бебето да разполага с някакво основно равнище на нерефлективно, ориентирано към ставащото наоколо съзнание.

Пътят към осъзнаването

Но кога всъщност започва вълшебното пътешествие на съзнанието?

Съзнанието изисква софистицирана мрежа от силно взаимосвързани компоненти - нервните клетки. Нейният физически субстрат, таламо-кортикалният комплекс, който осигурява на съзнанието неговото сложно съдържание, започва да е налице между 24 и 28 гестационна седмица. Близо два месеца по-късно в мозъка се наблюдава глобална невронна интеграция. При тези обстоятелства много от елементите на връзките, необходими за съзнателност, са налице при третото тримесечие. По това време родените преждевременно деца могат да оцелеят извън утробата на майката, стига да получат подходящи медицински грижи. След като е толкова по-лесно да се наблюдава и да се взаимодейства с преждевременно роденото бебе, отколкото с фетус в същата гестационна възраст в утробата, фетусът обикновено се смята за нещо като неродено новородено. Но тази представа пренебрегва уникалната утробна среда, в която бебето се намира. Приютен в топло и тъмно убежище и същевременно свързан с плацентата, през която се изпомпва кръв, хранителни вещества и хормони в неговото растящо тяло и мозък, фетусът спи.

Инвазивни експерименти с бебета на плъхове и овце и проучвания чрез наблюдение при хора с ултразвук и записване на електрическата активност, показват, че по време на третото тримесечие фетусът почти винаги се намира в едно от две сънни състояния. Те съответно се наричат активен и тих сън и могат да бъдат различени чрез енцефалограма. Различните им EEG сигнатури вървят ръка за ръка с характерни поведения - дишане, преглъщане, близане и движения с очите, но без движения на цялото тяло през активния сън. По време на тихия сън отсъства дишане, очни движения и мускулен тонус. Тези етапи отговарят на REM (фаза на съня, включваща бързи очни движения) и бавновълновия сън при всички бозайници. С наближаването на края на бременността фетусът е през 95% от времето в едно от двете сънни състояния, с прекъсване за кратки преходни периоди.

Упойката на фетуса се дължи всъщност на взаимодействието между различни фактори - ниското кислородно налягане (сходно на това на връх Еверест), топлата и подходяща утробна среда и набора от невроинхибиращи и сънотворни вещества, произвеждани от плацентата и от самия фетус - аденозин, невростероидите алопрегнанолон и прегнанолон, хормонът простагландин Д2 и др. Ролята на плацентата в поддържането на "упойката" се забелязва, когато пъпната връв бъде отделена при адекватно снабдяване с кислород за новороденото. Ембрионът на овцата започва да се движи и диша продължително. С оглед на всички тези доказателства неонатолозите стигат до заключението, че фетусът спи, докато неговият мозък расте.

Сън без сънища

Появява се обаче едно усложнение. Когато хората са събудени по време на REM фазата на съня, те обикновено съобщават за ярки сънища, съдържащи обширни сюжети. Съзнанието ни по време на сън не е същото като онова при будно състояние - съвсем очевидно липсва способността за вникване и самоанализ. Въпреки това ние преживяваме сънищата си съзнателно.

Дали фетусът има някакви сънища по време на REM фазата? Това засега не е известно. Но какво би могъл да сънува?

Сънят на 33-седмичен фетус.

След раждането съдържанието на сънищата се определя от скорошни и по-далечни спомени. Лонгитудни изследвания с деца на американския психолог Дейвид Фолкс (David Foulkes) подсказват, че сънуването е резултат от постепенно когнитивно развитие и е силно свързано с капацитета за създаване на мисловни образи и визуално-пространствените способности. Следователно сънищата на малките деца са предимно статични и прости - без герои, които се движат или действат, и едва ли включват някакви усещания или спомени.
По всяка вероятност преживяването на фетуса в утробата прилича на много дълбок сън.

Драматичните събития около раждането обаче карат неговия мозък бързо да се събуди. Новороденото е принудено да напусне идиличното съществуване в корема на майката, за дойде в един враждебен, въздушен и студен свят, който поразява сетивата му с непознати звуци, миризми и гледки - силно стресиращо преживяване.

Както открива шведският педиатър Хюго Лагъркранц (Hugo Lagercrantz) преди две десетилетия, при откъсването от майчината плацента в тялото на детето се наблюдава силен прилив на хормона норепинефрин.

То поема първия си дъх, събужда се и започва да преживява своя живот.


Препоръчани материали
+ 4
- 0
Те, някои, и към пълнолетие не дават признаци.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.