Кои са местата, през които животните-завоеватели нападат чуждите територии

Антония Петрова Последна промяна на 13 юни 2017 в 13:03 4025 0

Сивата катерица, която произхожда от Северна Америка, постепенно изтласква червената катерица; Снимка: Tim Blackburn

Островите и крайбрежните континентални региони са глобални "горещи точки" за инвазивните видове растения и животни. Това установи международен екип учени, който призовава за по-ефективни мерки за предотвратяване на по-нататъшното навлизане на тези завоевателни видове в чувствителните екосистеми, съобщава Science daily.

Водещите три "горещи точки" с най-голям брой инвазивни видове са Хавайските острови, новозеландският Северен остров и индонезийските Малки Зондски острови.

Учените, водени от Университета Дърам, Великобритания, са проучили осем групи инвазивни видове, разпространени по 186 острова и 423 континентални региона. Това са земноводни, мравки, птици, сладководни риби, бозайници, влечуги, паяци и васкуларни растения. Резултатите им са публикувани в списание Nature Ecology & Evolution.

Инвазивни видове се наричат такива живи организми, които в резултат на интродукция (заселване на нови видове, внесени от други части на света, в места, които по-рано не са обитавали) започват активно да превземат нови територии, измествайки местните обитатели.

Lycodon capucinus, произхождаща от Югоизточна Азия, вече се среща на остров Рождество; Снимка: Pablo Garcia-Diaz

Хавайските острови имат най-голям брой инвазивни видове от всяка една от осемте проучвани групи. Сред рибите са гупите (които вече са глобално разпространени) и дивата свиня сред бозайниците.

Плътно ги следва Нова Зеландия с близо половината от растителността й, съставена от настанили се инвазивни растения. Хищни бозайници като плъхове, котки и опосуми представляват истински проблем за местните видове птици, които са еволюирали без наличието на сухоземни хищници.

Американският щат Флорида е водеща "гореща точка" сред крайбрежните континентални региони, като най-добър пример е масовото разпространение на бирманския питон. Щатът е също така дом на голям брой малко познати неестествени за региона видове мравки.

Проучването изтъква, че броят на инвазивните видове зависи от благосъстоянието на региона, гъстотата на човешкото население и в по-малка степен климата, макар тези фактори да варират между видовете и от регион до регион. 

Водещият автор на проучването - д-р Уейн Доусън (Wayne Dawson) коментира: "Изследването ни показва, че островите и крабрежието съдържат най-голям брой инвазивни растения и животни и това вероятно се дължи на факта, че тези райони имат големи входни пунктове като пристанища".

"Необходими са ощ изследвания, за да се разбере дали тези ефекти се увеличават защто повече видове навлизат в "горещите точки" или защото човешката дейност в тези региони улеснява новодошлите да открият свободни места и възможности за оцеляване", допълва Доусън.

Крамеров папагал (Psittacula krameri manillensis), произхождащ от Азия, вече може да бъде видян и в Европа; Снимка: Tim Blackburn

Глобалните действия, насочени към предотвратяване на по-нататъшното навлизане на инвазивните видове, може да бъдат насочени именно към островите и крайбрежните райони, съветват учените. "Докато през цялата история на света видовете са се местили, това ще правят все повече и повече видове, защото светът става все по-свързан, а човешкото население продължава да нараства", отбелязва Доусън.

"Много от тези новодишли видове са полезни и не биха се установили и разпространили в своите нови домове, но някои ще го сторят, с вариращи нива на последици върху местните видове и екосистеми", изтъква още ученият.

"Предизвикателството пред нас е да разберем какви са последиците от това смесване на световните видове по този начин, да решим как да се справим с тази промяна и какви мерки можем да приложим, за да се опитаме да предотвратим по-нататъшното им разполагане в най-уядзивите региони. Това включва увеличаване на мерките за биосигурност по големите входящи пунктове, чрез които да се засичат видовете-гратисчии, както вече се върши във впечатляваща степен в Нова Зеландия", съветва Доусън.

"Мерките също така трябва да включват внимателни проверки на видовете, предложени за въвеждане в дадена зона, както се прави от организации като European and Mediterranean Plant Protection Organization (EPPO), които да филтрират онези видове, които са рискови спрямо потенциала им за установяване и причиняване на негативни последици", допълва още Доусън.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !