28 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Кои са видовете, застрашени от изчезване?

Богато илюстрираният атлас с текстове на Рами Малик и илюстрациите на Павла и Павел Дворси прави темата за грижата на планетата достъпна за младите читатели.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 юни 2021 в 00:01 85480

Високите постижения на човешката цивилизация имат своята цена, която плаща не само човекът, но и природата. Наред с други обезпокоителни тенденции като замърсяването на морската вода, обезлесяването, пресъхването на езерата и други биосферни явления статистиките за животински видове, застрашени от изчезване, от години стават все по-притеснителни.

Кои обаче са те?

Богато илюстрованият „Атлас на застрашените видове“ с текстове на чешкия писател и популяризатор на науката Радек Мали и илюстрациите на Павла и Павел Дворски разказва на малки и големи читатели за 41 животински вида, чиято дива популация е толкова намаляла, че има опасност да изчезнат в следващите години.

В тази кратка, но изчерпателна книга авторът обяснява защо бързото нарастване на населението (почти четири пъти по-многобройно за последните 100 години) може да се превърне в заплаха за флората и фауната; защо биологичният баланс на животинските видове и техните местообитания е сериозно нарушен, а растителните и животински видове изчезват с такава скорост, че явлението се наблюдава моментално в хода на нашата геоложка епоха.

Някои от героите в този атлас живеят на Земята от времето на динозаврите и са преживели множество катаклизми и климатични промени. Някои от тях познавате от рисунки, филми, анимации и разкази. За други ще чуете за първи път. Общото между императорския кълвач, коралите, голямата панда и планинската горила с какапото и списковия ара е, че всички те зависят от човешките действия.

Историята им е разказана достъпно и интересно, а илюстрациите на Павел и Павла Дворски ще пленят сърцата на малки и големи.

„Атлас на застрашените видове“ от Радик Мали е не просто красива книга с илюстрации, а послание към най-младите читатели, вик за помощ за онези, които не могат да я поискат сами. Защото бъдещето зависи от нас.

Из „Атлас на застрашените видове” от Радек Мали

ХАВАЙСКА ВРАНА

МЕСТООБИТАНИЕ: Хаваи

Нито един животински вид не може да бъде заменен след изчезването си. Ние обаче все още знаем малко за голяма част от изчезналите животни и можем само да предполагаме какво сме загубили. Изчезването на някои видове е особено болезнено, ако представителите му са неотделими от човешката култура. Такъв е случаят с хавайската врана – местните жители смятат птицата за пазител на душите на покойните им предци и възприемат крясъците ѝ като предупреждение за бъдещи беди. Някога тя се отглеждала в много хавайски домове.

Хавайската врана е ендемичен вид за Хаваи, който е най-големият остров от Хавайския архипелаг. Птицата достига дължина от половин метър и тежи половин килограм. Оперението ѝ е черно с бронзов блясък. В сравнение с черната врана има по-дебел клюн и по-заоблени криле. Първоначално е обитавала влажните гори по склоновете на вулканите. Храни се с насекоми и плодове, но също така плячкосва яйцата и пилетата на други птици. В плен някои екземпляри доживяват до 28 години.

Заради гласа ѝ местните жители я наричат алала, което означава бебешки рев. Същото название носи спасителната програма, чиято цел е да върне хавайската врана в естествената ѝ среда – през 2002 г. този животински вид е бил причислен към категорията изчезнал в природата. Това се дължи отчасти на свиването на местообитанията му в резултат от разпростирането на човешката цивилизация и отчасти на внесените отвън хищници, особено на мангустите, които били закарани на острова, за да унищожат заселилите се там плъхове.

На трето място, числеността на враните е намаляла драстично заради чуждоземни болести. Освен това били отстрелвани от ловци на диви прасета, които се дразнели от факта, че крясъците на птиците издават присъствието им. Проектът Алала обаче не се увенчал с успех, понеже пуснатите сред природата врани не могли да се справят в естествена среда и започнали да измират бързо, което принудило учените да уловят повторно оцелелите птици. След случилото се учените си служат с други стратегии и се учат от грешките си. Да се надяваме, че опитите им ще се окажат успешни. Хавайските врани са забележителни и по още една причина – те са много интелигентни създания и умеят да си служат с различни инструменти от рода на пръчки, за да се сдобият с храна. Тази способност не е характерна за птиците, затова очарова изследователите, които проучват дали тя е придобита чрез обучение, или е генетично обусловена.

ГРАДИНСКИ СЪНЛИВЕЦ

Eliomys quercinus

Не е нужно човек да отиде в джунглата или на отдалечени острови, за да чуе разкази за тревожно намаляващата численост на интересни животински видове. Няколко такива случая има и на Стария континент, както наричаме Европа. Типичен представител на застрашените животни например е изящният и плах гризач с название градински сънливец.

Всъщност плахостта е обичайна черта на всички сънливци. Те са дребни бозайници от рода на катериците и наброяват 28 описани вида, почти всички от които населяват територията на Евразия. Анатомията им е отлично приспособена за катерене по дървета и храсти. Сънливците водят потаен нощен живот и се хранят с горски плодове и ядки, но обичат и насекоми. Предвид факта, че са гризачи, представителите на обитаващите северните райони видове показват необичайно поведение – през зимата изпадат в продължителен сън. Преживяват студовете, сгушени в бърлогите си, които покриват с листа, трева и мъх. За наше щастие и за късмет на сънливците, древноримската епоха е приключила – в онези времена зимуващите сънливци се съхранявали в специални глинени делви като източник на прясно месо!

Окраската на градинския сънливец е наистина забележителна заради характерните тъмни шарки около очите. Опашката му завършва с бял сноп косми. Дължината на тялото му достига до 26 сантиметра,

почти половината от които съставлява опашката. Поема основно животинска храна и освен с безгръбначни се храни и с пилета и яйца. Предпочита скалисти райони, зидове и лозови насаждения, тоест обитава любимата територия на усойницата, и по тази причина вероятно е далеч по-устойчив на змийска отрова от останалите гризачи. Също като други видове сънливци губи почти половината от общото си тегло по време на зимния сън.

Популацията на градинския сънливец се среща само в Европа и в хода на последните десетилетия се е стопила драстично. През последните 30 години местообитанията на това животно са намалели почти наполовина и то вече се смята за изчезнало в няколко държави. Числеността му в естествена среда спада по-бързо от тази на всички останали гризачи. Тревожното обаче е, че истинската заплаха за съществуването му е неясна. Вероятно причината се крие в загубата на местообитанията му във връзка с вродената му плахост. В Чехия например градинският сънливец е най-редкият оцелял към днешна дата бозайник.

Градинският сънливец обаче се среща често в сравнение със своя роднина пакистанския сънливец. Последният обитава ограничена територия в планините на Централен Пакистан и е описан чак през 1996 г. Учените обаче са документирали съществуването само на три екземпляра и ние буквално не знаем нищо за навиците им…


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.