27 май 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Колко енергия е нужна на хората, за да живеят достоен живот

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 декември 2019 в 00:0026590

Климатичната криза по своята същност е дебат за това, какво смятаме за необходимо, за да живеем достоен живот и как да генерираме енергията, която да го осигури за всички хора.

Няма съмнение, че затопляме нашата планета, защото искаме да живеем по-добър живот, а повечето от нас, живеещи в развития свят, трябва да намалят използването на енергия. Но това, което е по-малко ясно, е точно колко може да се маневрира в по-бедните региони на света.

Например, дали „развиващите се“ региони са в състояние да намалят производството на енергия и следователно въглеродните емисии, като същевременно подобряват достъпа до основни права на човека като здравеопазване и образование? Или трябва всъщност да произвеждат повече енергия, както твърдят някои?

Новото проучване, публикувано в списание Nature Energy, изследователи от Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) в Австрия се опита да отговори дали посрещането на най-основните човешки потребности всъщност е пречка за стабилизиране на климатичните промени.

Техните изчисления показват, че е необходима много малко енергия, за да се осигурят базовите нужди за здравеопазване и храна, както и добро образование, което означава, че няма нужда някой да живее в бедност, докато се борим да балансираме глобалния си въглероден бюджет.

„Хората отдавна се притесняват, че икономическото развитие и смекчаването на климатичните промени не са съвместими - че растежът, необходим за извеждането на милиарди хора от бедността, би направил невъзможно намаляването на нетните емисии“, коментира в ЕurekАlert енергетикът и системен анализатор Нарасимха Рао (Narasimha Rao).

Да се определи колко енергия е необходима за най-основните човешки нужди само по себе си може да е доста трудно, затова Рао използва набор от критерии, които е разработил в предишно проучване, за да установи условията, които дават възможност за приличен жизнен стандарт.

След това той и неговият екип се фокусират само върху три развиващите се икономики; Бразилия, Южна Африка и Индия. Това не е обширна извадка, но трите страни са избрани, за да представят различни климати и култури, всяка със специфични проблеми в областта на санитарните условия, отопление и охлаждане, и достъпа до транспорт.

Изследователите правят оценка какво е необходимо, като се имат предвид техните индивидуални енергийни ресурси, за да продължи да се развива всяка от тези страни.

Оказва се, че техните икономики вече генерират повече от достатъчно енергия, за да се гарантира, че всеки гражданин може да има приличен жизнен стандарт.

В Индия например количеството консумирана енергия през 2015 г. е било около 17,5 гигаджула на глава от населението. Но само около 7 гигаджула на човек са били необходими, за да се осигурят базовите нужди, и около 12 до 15 гигаджула на човек за приличен жизнен стандарт.

Това означава, че Индия - да не говорим за Бразилия и Южна Африка - може да намали значително аналогичните показатели като развитите нации като подобри обществения си транспорт или използва местни ресурси за инфраструктурата си.

„Не очаквахме, че енергийните нужди за минимално приличен живот са толкова скромни, дори за страни като Индия, където има големи пропуски“, отбеляазва Рао.

"Освен това бе приятна изненада, че най-съществените човешки потребности, свързани със здравето, храненето и образованието, са сравнително евтини от гледна точка на енергията".

Това е важен анализ, защото въпросът как развиващите се страни трябва да управляват производството си на енергия е сложен.

От една страна, те внасят със значителен процент от парниковите газове на планетата. Но много от тези общности също така са в региони, които ще бъдат непропорционално обременени, така че в дългосрочна перспектива те ще загубят повече. Не само поради катастрофалните промени в техния местен климат, но и заради достъпа до по-малко ресурси за адаптация към горещите вълни, суша и издигащото се ниво на океана.

Не съществува решение, което е подходящо за всички, но е ясно, че повечето държави по света могат лесно да направят малки промени, за да намалят въглеродните емисии и все пак да задоволят всички основни нужди на населението си.

Нищо от това не трябва да се бърка с подобряването на индивидуалното благосъстояние. Както изследователите посочват в доклада си, повече хора нямат приличен жизнен стандарт, отколкото твърди Световната банка.

 "В хода на изследването си открихме също, че измерването на бедността по отношение на тези материални лишения далеч надхвърля определението на Световната банка за прага на бедността", разказва Рао.

Констатациите освен това показват, че богатството, повече от базовите нужди, стимулира търсенето на енергия и че по-голямата част от бъдещия растеж на енергия в тези страни вероятно ще послужи на средната класа и на богатите, дори ако правителствата поставят приоритет за премахване на бедността. Това предполага, че трябва да се обърне голямо внимание на начина на живот и как протича развитието на тези страни. Освен това изследователите подчертават, че развиващите се страни имат различни потребности от ресурси за постигане на едни и същи цели за подобряване на живота на човека. Бразилия например има сравнително висока зависимост от автомобилите, заради което се харчи повече енергия. Поради тези различия развиващите се страни ще се изправят пред различни разходи и предизвикателства за намаляване на емисиите на парникови газове от повишаване на качеството на живот на гражданите си.

„Изкореняването на бедността не трябва да пречи на стабилизацията на климата на безопасни нива. Нашето проучване предполага, че трябва да измерваме напредъка в обществото по отношение на тези многобройни измерения, а не само на доходите, а също така трябва да обърнем внимание на разпределението на растежа. Това може да ни насочи към нови начини за подобряване на благосъстоянието, като същевременно се намаляват вредните емисии. Създателите на политики трябва да обърнат особено внимание на инвестициите в обществен транспорт, зелени сгради и местни източници. Страните трябва да направят равносметка и да засилят амбицията си в своите обещания", заключава Рао.

Справка: Energy requirements for decent living in India, Brazil and South Africa, Narasimha D. Rao, Jihoon Min & Alessio Mastrucci, Nature Energy.

Източник: 

We Finally Know How Much Energy Humans Actually Need to Live a Decent Life, ScienceAlert

How much energy do we really need?, ЕurekАlert


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.