Оказва се, че човешкото месо не е изобщо толкова хранително. Това твърди археологът Джеймс Коул (James Cole) от Университета в Брайтън, Англия, който от цяло десетилетие се занимава с въпроса колко калории ще се получат, ако се изяде човешко. 

Коул не е психопат, както някой би си помислил на първо четене. Той е истински учен, който се опитва да разгадае различните аспекти на човешкия канибализъм от палеолита. Антрополозите обясняват, че канибализмът възниква поради ритуални, културни, социални и хранителни фактори.

Известно е от свидетелства като отрязани кости, че нашите предшественици са практикували канибализъм. Но не винаги е ясно дали жертвата е била изяждана, защото някой е бил гладен или защото някой с дори по-голям апетит, горе в небесата, е искал жертвоприношение, отбелязват от изданието ZME science.

Коул е проучил девет места с вкаменелости, където има доказателства от преди 14 000 до 900 000 години. На пет от тези места има следи от канибализъм при неандерталци, на две - при нашия собствен вид хомо сапиенс, а останалите две - с други човешки предшественици. Намерението на Коул е било да открие колко точно калории има на всяко от местата. За целта той използва данни от стари проучвания на четири трупа на мъже, които сравнява със съдържанието на калории от един среден по размери съвременен мъж.  

Проучването му, публикувано в списание Nature, показва, че изяждането на един среден по размери мъж доставя 144 000 калории. И по-конкретно - ръцете над лактите са около 7 450 калории, ръцете от лактите до китката са около 1 660 калории, сърцето е 650 калории. Белите дробове и черният дроб изглежда имат най-много калории - 1 600 и 2 750, докато бъбреците най-малко - 380.

^{Общото съдържание на калории при възрастни мъже, юноши, деца и бебета; Източник: James Cole}

Дали това е много? Не съвсем. Според Коул, ако един човек бъде сготвен, с неговото месо ще могат да се нахранят само 25 души. За сравнение, един мамут, в който има 3,6 милиона калории, предоставя достатъчно храна за 60 дни. Една мечка или елен, от друга страна, са много по-малко хранителни от един човек.

Коул смята, че повечето случаи на канибализъм не са толкова за набавяне на храна, колкото се случват поради социални или културни фактори. Има, разбира се, и случаи когато силен глад може да е довел до канибализъм, но това не може да се посочи като често срещано явление.

Откриването на истинската причина зад нещо толкова ужасно като канибализма в примерите, случили се преди стотици хиляди години, изглежда практически невъзможно. В същото време анализът на Коул може да се окаже полезен в насока преразглеждане на повече места, където е отбелязан канибализъм.

Още по темата

11/07/2016

Човекът

Неандерталски кости показват признаци на канибализъм