04 март 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Колко цвята има в това изображение? Науката зад илюзията, разделяща Twitter

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 февруари 2021 в 00:00 27460

По-рано този месец в Twitter бе публикувана класическа оптична илюзия с въпроса „Колко цвята виждате?“ Авторът на поста вижда три. 

Отговорите обаче варират от 11 до 3 и огромните 39. И следват десетки хиляди коментари в разгорещен дебат за това колко „наистина“ трябва да са цветовете.

На какво се дължат тези разлики?

Макар да е трудно да се каже със сигурност, явлението най-вероятно се дължи на ефект, описан за пръв път преди около век и половина от австрийския физик Ернст Мах.

През 1865 г., докато работи като професор по математика и физика в Университета в Грац, той изследва подобна илюзия (описана за сиви оттенъци): усилва се контраста по краищата на леко различаващи се нюанси, когато са едни до други, но по-трудно се различават, когато се разделят. Но след като ивиците се разделят, илюзията изчезва.

Например да предположим, че има около 10 различни нюанса в изображението с лилави вертикални ленти от Twitter. В точките, където лентите от два различни нюанса влизат в контакт, човешкото око може да види друг оттенък. Така например, самият ръб на светло лилавата ивица изглежда още по-светъл, когато е до лента с по-тъмен нюанс. Междувременно ръбът на ивицата с по-тъмен нюанс изглежда още по-тъмен, когато е до лента с по-светлолилав оттенък.

Според Мах причината се крие във фоточувствителната тъкан, изграждаща ретината. По-късно тези нюансирани ивици ще станат известни като ленти на Мах в негова чест.

Оттогава изследвания, използващи много по-добри технологии от тези, с които е разполагал Мах, потвърждават, че този странен оптичен феномен се дължи на автоматичен процес в мозъка ни, наречен странично потискане или латерално инхибиране (lateral inhibition). Той ни помага да определим ръбовете на обектите.

Нашата ретина е малко като кино екран, улавяйки светлината, проектирана през зеницата. Този екран е покрит с рецептори, някои от които реагират по-енергично при по-ярка светлина и изпращат поток от сигнали към мозъка.

Ако си представим две клетки, изпращащи два много сходни сигнала към мозъка, може лесно да се предположи че те отразяват един и същи нюанс. Мозъкът ни обича лесните начини и в забързания свят наистина няма време за детайли.

Мозъкът ни е еволюирал така, че по-лесно да различава цветовете при сходни нюанси. Винаги, когато отделна светочувствителна клетка изпраща сигнал, тя потиска активността на близките си съседни клетки.

При тази конкуренция, когато по-неактивна група клетки, реагираща на по-тъмен нюанс, е разположена точно до възбудените клетки, отразяващи по-светъл оттенък, се потиска влиянието върху клетките точно на границата, ефективно увеличавайки разликата между нюансите.

Кредит: ScienceAlert

Диаграмата по-горе може да помогне да се разбере какво се случва. По-ярката светлина кара рецепторите да задействат съответната нервна клетка по-интензивно. В същото време всяка светочувствителна клетка потиска невроните на своите съседи. 

В резултат невроните на границата между различните нюанси изпращат сигнали, които усилват разликата, осигурявайки ясен граничен сигнал за мозъка. 

Тази способност играе роля в различни оптични илюзии, включително влудяваща „искряща решетка“ от точки, върху които никога не можем да се фокусираме и не можем да видим всички 12 черни точки в тази оптична илюзия.

Докато латералното инхибиране обяснява защо очите ни могат да различават подобни нюанси по-добре, когато са един до друг, това не обяснява защо някои не могат да направят разлика между близките оттенъци, както е например в разглежданата илюзия.

Влиянието на латералното инхибиране в нашите клетки е нещо, което всички изпитваме в различна степен, но също така е малко вероятно да е единственият фактор, който казва на мозъка ни как да интерпретира изображението. Има много фактори, които са уникални за нашите очи, мозъци, компютърни екрани и околната среда.

Околните източници на светлина, разликите в яркостта на нашите екрани и монитори и дори прецизното клетъчно покритие на нашата ретина  варират. Нашите мозъци също добавят корекции по свой уникален начин в зависимост от своя опит.

Като се имат предвид толкова много променливи, може да се очаква, че не всички ще сме на едно мнение къде точно свършва един оттенък на розовото и започва следващия.

Всичко това може да е само игра в Twitter, но бе забавно да разберем повече за това как нашата ретина засилва разликите в нюансите.

Източник: How Many Colors in This Image? Here's The Science Behind The Illusion Dividing Twitter, Mike MacRae, ScienceAlert.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.