Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
20 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Коренните жители на Австралия имат най-древната цивилизация на Земята извън Африка (видео)

Единично преселение от Африка е довело до останалите днешни раси

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 септември 2016 в 14:0396221
Компютърна симулация, която прогнозира, че хората най-вероятно са оставили Африка преди около 80 000 до 100 000 години. Снимка: Tobias Friedrich

Съвременните коренни жители на Австралия и Папуа-Нова Гвинея имат най-древната цивилизация, съществувала без прекъсване на Земята. Това твърдение е подкрепено от първото обширно проучване на тяхната ДНК, която датира произхода им преди повече от 50 000 години.

Това геномно проучване на австралийските аборигени e част от най-голямо изследване, провеждано някога, което е потвърдило, че всички съвременни неафрикански популации са произлезли предимно от една вълна Хомо Сапиенс, които са напуснали Африка преди около 72 000 години, пише Science News.

Няколко международни групи от учени са публикували резултатите от климатични и генетични реконструкция на процеса на миграцията на съвременния човек от Африка. Този процес се оказа значително по-сложен, отколкото преди това се смяташе, но новите данни не опровергаха, а по-скоро съгласуваха различните хипотези за това събитие.

Получените резултати са публикувани в четири научни статии в списанието Nature (1, 2, 3, 4), и още два редакционни материала (5, 6) , които сравняват тези резултати един с друг.

Първите хора, т.е. представителите на род Homo, се появяват в Африка преди около 2,3 милиона години. Само след няколко стотин хиляди години те се разселват в Евразия, където дават началото на няколко отделни вида - например неандерталците Homo neanderthalensis, хората от остров Флорес, Homo floresiensis, както и денисовците. В генома на съвременните неафриканци имат малък дял от наследството на всичките тези три вида хора (различни в зависимост от популациите). Но като цяло съвременното население е не техен наследник, а от появилите се преди около 200 хиляди години в Африка хора в тесния смисъл на думата - представители на вида Homo sapiens.

От данните от археологията и генетиката е добре известно, че анатомично съвременните хора Homo sapiens се появяват на териториите, най-близо до Африка на Предна Азия не по-късно от 60 хиляди години и след това бързо се заселват и в Югоизточна Азия, а след това - в Австралия (50 хиляди години), Америка (15 хиляди години) и Европа (45 хиляди години), северния Далечен изток (преди 20 хиляди години).

Но тези дати показват само най-близката историческа граница - най-новите надеждни доказателства за присъствието на Хомо Сапиенс извън Африка. Те не казват нищо за това къде, кога и колко пъти хората са се опитвали да попадват в Евразия и ако е имало няколко вълни на миграция, каква е съдбата на техните представители и чии потомци са съвременните неафриканци.

Новите генетични изследвания могат да променят тази карта. Те предполагат малък брой хора, напуснали Африка преди 120,000 години, но оставили следа в ДНК на съвременните хора. Повечето неафриканци са наследили своята ДНК от хората, които са напуснали Африка между преди 70 000 и 50 000 години, показват новите изследвания. Но едно проучване на климата показва, че това е най-лошото възможно време за миграция извън Африка и предполага, че хората може да са напуснали африканския континент между преди 80 000 и 100 000 години.

P.D. deMenocal and C. Stringer/Nature 2016

Има хипотеза, че изхода на Хомо Сапиенс от Африка е изолирано събитие и това е станало веднъж преди около 60-80 хиляди години. Друга хипотеза твърди, че от Африка са започнали няколко отделни вълни миграция и може би по различни пътища - през Леванта или през протока Баб ел-Мандеб и потомците на различните вълни са се смесели много по-късно.

Генетичните данни, общо взето, поддържат първата хипотеза.

Но работата на Аксел Тимерман (Axel Timmermann) и Тобиас Фридрих (Tobias Friedrich) представяща резултатите от компютърно моделиране на базата на промените на морското равнище през последните 125000 години и неговото въздействие върху миграцията на човечеството, показва нов поглед върху събитията.

"На всеки 20 000 години осовите колебания на Земята причиняват огромни промени в климата и растителността", разказва Аксел Тимерман, специалист по климата в Университета на Хавай в Маноа. Тези колебания откриват зелени коридори в Северна Африка и Арабския полуостров, а след това обръщат същите тези области в сухи пустини.

Така изследването на Тимерман и Фридрих позволява да се определят три възможни прозореца за миграция - преди 130-118, 106-94 и 89-73 хиляди години. Последният от тях добре подхожда за "главното събитие", когато преселването е най-масово. Но и първият и вторият прозорец също са подходящи за миграция. И ако се съди от другите изследвания от тази група - точно от тях са се възползвали древните хора.

Трите други статии са фокусирани върху анализа на генетичните данни на най-различни популации. Реконструкцията въз основа на тях дава по-прецизен сценарий. Общо в изследванията са получени 787 нови човешки генома от 270 представители на различни групи от популации от цял свят, включително 83 австралийски аборигени и 25 папуаси.

Резултатите от трите работи показват, че в известен смисъл и двете хипотези са верни. Съдейки по генетичния анализ на аборигените от Австралия и Нова Гвинея, първите хора са се появили в региона преди 120 хиляди години, много преди предците на по-голямата част от неафриканците.

"Те са може би най-старата група в света, която може да се свърже с едно определено място," - отбелязва Еске Уилеслев (Eske Willerslev), еволюционен генетик, който ръководи работата в Университета на Копенхаген.

По пътя към Австралия древните хора са се срещат с пъстра палитра от други неустановени видове хоминини, включително неизвестен роднина на Хомо Сапиенс, който вече е доказано, че е допринесъл около 4% в гените на местните австралийци. Преди това учените бяха установили , че праисторическите смесвания са оставили във всички неафриканци от 1-6% неандерталска ДНК.

Уилеслев заяви, че най-новите открития подкрепят мнението, че неандерталците и други вече изчезнали хоминини, традиционно представяни като нискокултурни праисторически главорези, са "всъщност немного различни" от собствените ни предци.

Австралия има една от най-дългите истории извън Африка на непрекъснато човешко присъствие от около 50 000 години.

Трябва също да се отбележи, че изолацията от 37 хиляди години на австралийските аборигени от външния свят ги е направила много различни от другите древни народи. В древни времена австралийските жители са използвали сложни земеделски технологии, както и необичайни ловни методи, по-специално, бумеранг и уникални начини на риболов. Когато са се появили европейците в Австралия са съществували повече от 500 племена, които са говорили повече от 200 езика.

Проф. Еске Уилеслев говори с аборигенски старейшини в областта Калгурли в югозападната част на Австралия през 2012 г. Източник: Preben Hjort, Mayday Film


Препоръчани материали
popleta
Рейтинг : -738
24.09 2016 в 15:56 1
+ 0
- 1
Така са останали 60000г. назад. Каква цивилизация имат? Никаква. Македонците са друга работа, цивилизация да искаш.
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.