В математиката теорията на игрите се използва за предвиждане на изхода от конфликтни ситуации. Понастоящем тя се адаптира чрез използване на големи обеми от данни за разрешаване на изключително спорни проблеми между хората и околната среда.
Теорията на игрите е математическо понятие, чиято цел е да прогнозира изхода и решенията на даден проблем, при което си взаимодействат страни с противоречащи, припокриващи се или смесени интереси.
Теоретично „играта“ ще доведе до оптимално решение за всекиго или до „равновесие“. Тя обещава научен подход към разбирането на начина на вземане на решения и постигането на компромиси от хората в реални ситуации.
Теорията на игрите възниква през 40-те години на миналия век в областта на икономиката. Спечелилият награда „Оскар“ филм „Красив ум“ (2001 г.) разкрива живота на математика Джон Наш (в ролята Ръсел Кроу), който получава Нобелова награда по икономика за 1994 г. за своята работа в тази област.
„Макар и понятието да е известно от много десетилетия, разликата сега е, че има възможност да се използват компютърни алгоритми, игри и приложения, за да се прилага в по-широк мащаб“, казва професор Нилс Бънфелд, който работи в сферата на социологията и екологията в университета на Стърлинг, Обединеното кралство. Това важи с особена сила в епохата на големите обеми от данни.
„Теорията на игрите като теоретична идея съществува отдавна, за да ни показва решения на конфликтни проблеми“, казва той. „Сега наистина осъзнаваме потенциала на преместването на цялото това нещо в компютър, за да извличаме максимума от данните, които могат да бъдат събрани, но и да достигаме до много повече хора.“
Конфликти, свързани с опазването на природата
Проф. Бънфелд ръководи проекта ConFooBio, осъществяван с подкрепата на ЕС, при който теорията на игрите се прилага към различни сценарии, в които хората са в конфликт за ресурси и околната среда. Неговият екип иска да разработи модел за предвиждане на решения на конфликти между продоволствената сигурност и биологичното разнообразие.
„Отправната точка бе въпросът какво да правим със земята или природните ресурси например, когато две или повече страни има сериозни разногласия? Да произвеждаме ли повече храна? Или трябва да запазим определена зона за опазване на биологичното разнообразие?“, казва той.
Екипът се фокусира върху седем казуса: от конфликти с участието на фермери и радетели на опазването на гъските в Шотландия до такива, свързани със слоновете и набези върху реколтата в Габон.
ConFooBio организира повече от 300 семинара за игри с повече от 900 души на много места, включително Габон, Кения, Мадагаскар, Танзания и Шотландия.
ConFooBio ще интегрира теорията на игрите и социално-екологичното моделиране, за да разработи нова теория за смекчаване на конфликтите за опазване. ConFooBio ще приложи тристепенен подход 1) характеризиране и анализиране на 7 реални конфликта за опазване, повлияни от несигурност; 2) разработване на нова теория на игрите, която изрично включва несигурността; и 3) създаване и тестване на гъвкав социално-екологичен модел, приложим към конфликти в реалния свят, където заинтересованите страни действат в условия на изключителна несигурност. ConFooBio се фокусира върху илюстрираните 7 казуса. Кредит: ConFooBio
Екологични предизвикателства
Проф. Бънфелд разбира, че е необходимо да се отстъпи от чистата теория на игрите и вместо това да се разработват по-сложни игри, които да включват екологичните предизвикателства, пред които светът е изправен в момента, като изменението на климата например. Налага се също така да се възприеме подход, основан повече на хората, в сравнение с първоначално планирания, за по-добра насоченост на игрите.
„Сред участниците имаше хора, пряко ангажирани в тези конфликти, и в много от случаите те изпитваха силно недоволство“, казва проф. Бънфелд.
„Чрез игрите постигнахме голяма степен на ангажираност от общностите: дори онези, в които конфликтът е остър и хората може да нямат желание да участват в изследване. Показахме, че хората могат да решават конфликти, когато взаимно си имат доверие и гласовете им се чуват и когато получават подходящо плащане за усилията си за опазване на природата.“
Екипът е разработил рамка за моделиране за предвиждане на резултатите от управлението на дивата флора и фауна в условията на конфликт. Тя се разпространява безплатно и има хиляди изтегляния от уебсайта на ConFooBio.
Игра за опазване на природата
Изследователите са създали и достъпна игра за опазване на природата, наречена Реколти или същества. В нея играчите трябва да направят своя избор от редица варианти: от отстрелване на същества до отделяне на местообитание за съхраняване на видове.
Проф. Бънфелд се надява този тип игри да станат по-широкодостъпни посредством магазините за приложения, като например такова за конфликти в света на биологичното разнообразие и енергийната справедливост, разработвано в отделна инициатива, по която работи, наречена „Проектът маяк“. „Ако кажете на хората, че имате вълнуваща игра или сложен модел, с кое ще се ангажират те? Смятам, че отговорът е твърде лесен“, казва той.
„С проекта ConFooBio успяхме да покажем, че новите ни модели и алгоритми може да се адаптират към новите ситуации и да реагират на промените в околната и социалната среда“, добавя проф. Бънфелд. „Нашите модели са полезни за предлагане на начини за управляване на конфликтите между заинтересовани лица с конкуриращи се цели.“
Динамика на социалните медии
Друг проект - Odycceus - използва елементи от теорията на игрите, за да изследва какво могат да ни кажат социалните медии за социалната динамика и евентуално да помогнат за ранното откриване на възникващи социални конфликти.
Те анализират езика, съдържанието и мненията в дискусии в социалните медии, като използват инструменти за работа с данни.
„Такива инструменти са необходими, за да се анализира голямото количество информация в обществената дискусия“, пояснява Екехард Олбрих, координатор на проекта Odycceus и физик в Института за математика в науките „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия.
Работата му отчасти се мотивира от опитите му да разбере причините за поляризиране на възгледите и разрастването на популистки движения като крайнодясната организация Pegida, снована в родния му град Дрезден през 2014 г.
Екипът създава различни инструменти, до които изследователите имат достъп посредством отворена платформа, наречена Penelope. Сред тях са такива като Twitter Explorer, който дава възможност на изследователите да визуализират връзките между потребителите на Twitter и актуални теми, за да се разбере по-лесно как се развива общественият дебат.
Други включват две приложения, основани на участието, наречени „Лаборатория за мнения“ и „Асистент за мнения“, които дават възможност на хората да наблюдават динамиката на конфликтни ситуации, например чрез свързването на новинарски статии, съдържащи сродни концепции.
Модели на поляризацията
„Тези инструменти вече ни дадоха възможност да получаваме по-добра представа за моделите на поляризация и да разбираме различните мирогледи“, казва Олбрих.
Той съобщава например, че екипът му е успял да разработи модел за ефекта от отзивите в социалните медии върху поляризацията, който включва идеи от теорията на игрите.
Фактите подсказват, че при образуването на поляризирани групи онлайн става дума не толкова за традиционното понятие за балони и ехо камери в социалните медии, колкото за начина, по който хората изграждат своята идентичност, като печелят одобрение от хора със същото социално положение.
Той добавя, че свързването на теорията на игрите с поляризацията може да има практични приложения за неща от рода на това как най-добре да се регулират социалните медии.
„Във формула въз основа на теорията на игрите започвате с подбудите на участниците, а те избират своите действия, за да получат възможния максимум от очакваната полезност за тях“, заявява той. „Това позволява да се правят прогнози как хората биха променили своето поведение, ако вие например регулирате социалните медии.“
Олбрих добавя, че се надява подобно моделиране да може да осигури по-добро разбиране за демокрацията и дебатите в публичното пространство, както и да посочи на хората по-добри начини за участие в обществени дебати. „Тогава ще разполагаме с по-добри методи за справяне с конфликтите, които имаме и които трябва да разрешим“, казва той.
„Но съществуват и значителни предизвикателства при използване на теорията на игрите за реални ситуации“, пояснява Олбрих.
Различните възгледи
Включването например на културните различия в теорията на игрите се е оказало трудно, защото такива различия може да означават, че двама души имат силно различаващи се гледни точки върху даден проблем.
„Проблемът с теорията на игрите е, че тя търси решения за начина, по който един проблем може да бъде решен“, добавя проф. Бънфелд.
„След като разглеждах конфликтите през последните няколко години, за мен е ясно, че не можем да разрешаваме конфликти, можем само да ги управляваме.“ Добавянето на фактори като изменението на климата и местните условия също е сложно.
„Но теорията на игрите е полезен метод за изследване на модели, игри и приложения за справяне с конфликтите“, твърди той. „Теорията на игрите е много добра отправна точка: от много простите си основни положения до твърде сложни ситуации“, заявява проф. Бънфелд.
„Тя ни осигурява рамка, в която можете да работите, и същевременно завладява въображението на хората.“
Изследването в тази статия е финансирано от „Европейски научноизследователски съвет“ на ЕС и е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари