Обсерваторията за изследвания на Вселената в рентгеновата част на светлинния диапазон - Чандра на НАСА засне два интересни пулсара, намиращи се в нашата галактика.
Пулсарите са бързовъртящи се, силно магнитни, неутронни звезди, родени от експлозията на свръхнови. Открити са преди 50 години по специфичните радиоемисии, които излъчват на строго фиксирани импулси. Някои от пулсарите излъчват само в радио диапазона, други само в гама. До сега този феномен е озадачавал учените, но новите данни, предоставени от изследванията на Чандра могат да ни покажат какво всъщност се случва с пулсарите.
На панела от четири изображения по-горе са показани двата пулсара, наблюдавани от Чандра. Геминга (Geminga) е горе вляво, а B0355+54 – горе в дясно. Рентгеновите емисии, засечени от Чандра са оцветени в синьо и лилаво и са комбинирани с данни в инфрачервения диапазон от космическия телескоп Spitzer, също на НАСА, които ни показват звездите в полето. Под тях са художествените интерпретации на пулсарите, които ни дват по-явна представа, за това как изглежда тяхната структура според астрономите.
Двата пулсара са доста сходни - и двата се въртят по пет пъти в секунда, и двата са на възраст половин милион години. Разликата е, че Geminga излъчва в гама диапазона по-силно отколкото в радиото, а B0355+54 е един от най-ярките радио пулсари, който все още не са детектирани в гама лъчи.
Съдейки по тези две изображения и данните, получени от тях астрономите виждат, че дългите тесни следи на Geminga и двойната опашка на B0355+54 представляват тесни струи (джетове), идващи от полюсите на въртене на пулсарите, докато емисионния им тор се намира около техните екватори. Тези дискообразни структури и джетове се смачкват и изтегляд назад, когато пулсарите летят през Млечния път при свръхзвукови скорости.
Снимка: NASA
Разликата между тях, обаче показва на астрономите съвсем ясно защо при единия пулсар засичат само радио излъчване, а при другия само гама излъчване. Ярките радио импулси биват засечени, само тогава, когато торът и свързаните с него гама емисии са перпендикулярни на лъча на зрение и не попадат директно по посока на Земята. Това означава, че начинът, по който един пулсар е ориентиран към нас ни позволява, или не да засичаме определен вид лъчения, идващи от него. Откритието е важно за изучаването на този вид обекти и по-доброто разбиране на тяхната структура.
Изследванията на Geminga и B0355+54 с телескопа Чандра са част от голяма наблюдателна кампания, водена от Роджър Романи (Roger Romani) от Универистета в Станфорд. И двата обекта са в основата на две важни научни статии.
Статията за Geminga, с водещ автор Bettina Posselt, както и тази за B0355+54 с водещ автор Noel Klingler са публикувани в престижното научно списание The Astrophysical Journal.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари