Липсата на чувство за личен контрол тласка хората към по-строга култура

Ваня Милева Последна промяна на 03 ноември 2022 в 00:01 1888 0

Индивидите, които съобщават за по-ниски нива на усещане за личен контрол, са значително по-склонни да изразят предпочитание към щати, които имат по-висок резултат в социалната строгост. Кредит: public domain

Хората, които чувстват липса на личен контрол в живота си, са по-склонни да предпочетат култура, която налага ред според изследване, публикувано от Американската асоциация на психолозите.

Тези „по-строги“ култури, от своя страна, укрепват своето съществуване, намалявайки чувството на индивида за собствен контрол и увеличават чувството му за колективен контрол.

„Строгите социални норми – основна характеристика на строгите култури* – помагат на хората да виждат света като на прост и последователен."

"Тъй като строгите норми ръководят поведението на хората и им позволяват да предвиждат поведението на другите, те могат да осигурят значителен източник на ред и предсказуемост в ежедневния социален живот“, коментира водещият автор д-р Анаи Ма (Anyi Ma) от Университета Тулейн.

Културна строгост - свобода

Мишел Гелфанд (Michele Gelfand) се смята за основоположник на концепцията за културната строгост-свобода (tightness–looseness). Нейна е заслугата за създаването на система за класифициране на културите въз основа на степента, в която дадена култура се придържа или толерира отклоненията от социалните норми.

Строгите култури се характеризират с по-строги културни норми и строги наказания за нарушаването им.

Свободните култури се отличават с по-слаби социални норми и по-голяма толерантност към отклоняващото се поведение.

Гелфанд установява, че строгостта на обществата обикновено е свързана с наличието на външни заплахи като природни бедствия, висока гъстота на населението и др. Нейните изследвания показват, че моралната строгост позволява на културите да се координират по-ефективно, за да се противопоставят на заплахите

„Така че, когато хората нямат контрол и структура на желанията, те може да предпочетат по-строги култури.“

Изследването е публикувано в Journal of Personality and Social Psychology.

Изследователите анализират данните от проучването и провеждат поредица от експерименти, за да разберат по-добре как чувството за личен контрол може да повлияе на предпочитанията за строга култура и как културната строгост може да повлияе на чувството за личен контрол на хората.

Първо, изследователите са разгледали данни от повече от 5700 участници от проучването Midlife в Съединените щати, национално представително, надлъжно проучване на здравето и благосъстоянието. Данните са събрани в две серии: 2004-2006 и 2013-2014.

Като част от проучването на участниците са зададени поредица от въпроси, предназначени да оценят възприеманото от тях ниво на личен контрол. Участниците в двете серии също са били попитани: „Като се замислите за всички места, които сте живели през живота си, включително къде живеете сега, в кой щат бихте искали да живеете най-много през следващите 10 години, ако лесно можете да се преместите там сега?"

Изследователите са използвали резултати за строгост и свобода на отделните щати, изчислени от изследователи от Университета на Мериленд през 2014 г. Резултатите за всеки щат са получени с помощта на установена мярка, която включва критерии като строгост на наказанията (напр. законността на телесното наказание, строгостта на наказателните закони), толерантност/позволеност (на достъпа до алкохол), разнообразие (измерено чрез процента от общото население, което е от чужденци) и разпространение и сила на институциите (напр. колко религиозно е населението).

Индивидите, които съобщават за по-ниски нива на възприемане на личен контрол, са значително по-склонни да изразят предпочитание към щати, които имат по-висок резултат за социална строгост. Тези констатации остават верни и дори се засилват след корекция по пол, възраст, доходи и образование на участниците.

Изследователите също така провеждат проучване сред 225 служители от голям търговец на облекло в Южен Китай. Като част от по-голямо проучване, участниците са били помолени да отговорят по седемстепенна скала (1 = категорично несъгласен, 7 = категорично съгласен) на поредица от твърдения относно възприеманото от тях ниво на контрол (напр. „Аз контролирам своя живот”), нуждата им от структуриране на желанията (напр. „Мразя да променя плановете си в последния момент”) и предпочитанията им за по-строга организационна култура (напр. „Моята компания трябва да има повече социални норми, които хората трябва да спазват”) .

Подобно на констатациите от проучването MIDUS, участниците, които изразяват по-ниски нива на личен контрол, са по-склонни да изразят предпочитание към по-строга организационна структура.

В друг експеримент изследователите установяват, че участниците, които изразяват ниски нива на личен контрол, са по-склонни да възнаградят просоциалното или да накажат егоистичното поведение на анонимен индивид в рамките на симулирана компютърна игра.

Изследователите също така са проверили дали това, че сте в строга култура, намалява възприятията на хората за личен контрол.

Общо 98 участници, наети онлайн, са разпределени на случаен принцип да прочетат описание на компания, която има строга или свободна организационна култура и помолени да си представят, че са приели работа там.

Участниците, които са били помолени да си представят, че работят за компания със строга култура, възприемат, че имат значително по-нисък личен контрол от тези, помолени да си представят, че работят за компания с по-свободна култура.

Отделен, но подобен експеримент, включващ 96 онлайн участници, също предлага на учениците хората да си представят, че работят за компания със строги или по-свободни организационни култури, но вместо да питат за личния контрол, хората са помолени да отговорят на поредица от твърдения, предназначени да измерват колко ценен е за тях колективен контрол (напр. „Смятам, че служителите в компанията могат да работят заедно, за да контролират съдбата на компанията“).

Резултатите от тези експерименти подтвърждават идеята, че строгите култури намаляват чувството за личен контрол на хората, но увеличават чувството им за колективен контрол, отбелязва д-р Анаи Ма.

„Учените твърдят, че строгите култури са се развили като начин хората колективно да смекчават обществените заплахи. Подкрепяме тази идея, показвайки, че присъствието в строга култура увеличава усещането на хората за колективен контрол, което ги кара да се чувстват по-уверени в преодоляването на външните заплахи като група“, обяснява д-р Анаи Ма.

„Засиленият колективен контрол, предоставен от строгите култури, може да е особено важен в условията на пандемията от COVID-19, при която координираният колективен отговор е жизненоважен за оцеляването.“

Въпреки че голяма част от констатациите не са изненадващи поради солидна база от теория и изследвания, които ги подкрепят, д-р Анаи Ма заявява, че все още намира за удивително, че чувството за личен контрол на индивида може да има толкова огромен ефект върху обществото като цяло.

„Преди да направя това изследване, мислех, че сме продукти на културата, в която живеем“, коментира д-р Анаи Ма. „Идеята, че ние сме индивидуални същества, способни да оформим културите, в които живеем, е абсолютно очарователна за мен.“

Справка: “The Mutual Constitution of Culture and Psyche: The Bidirectional Relationship between Individuals’ Perceived Control and Cultural Tightness-Looseness” by Anyi Ma et al. Journal of Personality and Social Psychology, DOI: https://doi.org/10.1037/pspa0000327.supp

Източник: Low Sense of Personal Control Increases People’s Affinity for Tighter, Rules-Based Culture, Neuroscience News

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Човекът

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !