Магнитното поле на Земята ни предпазва от постоянния поток заредени частици и радиация от космоса. Този важен за нас щит се генерира от бързото движение на огромно количество разтопена желязна сплав с много нисък вискозитет във външното ядро на Земята (т.нар. геодинамо).
За да се запази това магнитно поле до наши дни, според класическият модел температурата на ядрото на Земята трябва да се е охладило с около 3 000 ° C през последните 4,3 милиарда години.
Сега екип от изследователи от Националния център за научни изследвания (CNRS) на Франция и Университета Блез Паскал съобщиха, че напротив, температурата на ядрото е паднала от само с 300° C. Учените смятат, че въздействието на Луната, пренебрегвано досега, компенсира тази разлика и задържа геодинамото активно, пише в прессъобщение на центъра.
Изследването е публикувано на 30 март, 2016 в списание Earth and Planetary Science Letters.
Магнитното поле на Земята се генерира от вътрешната структура на планетата. Погрешно се е смятало, че ядрото е съставено от феромагнитен материал като постоянните магнити. Но феромагнитните свойства на желязото се губи при температура над точката на Кюри (за желязото тя е 1043 К или 770° С). Затова хипотезата на геодинамото обяснява по-добре образуването на магнитното поле на Земята. Според нея магнитното поле се генерира от движението на електропроводима течност във външното ядро.
Класическият модел за формиране на магнитното поле на Земята повдига един парадокс. За да работи геодинамото, Земята би трябвало да бъде напълно разтопена преди 4 милиарда години, а ядрото ѝ би трябвало да се охлади бавно от около 6800°C по това време до днешните 3800° C. Но неотдавнашни симулации на ранната еволюция на вътрешната температура на планетата, заедно с геохимични изследвания на състава от най-старите карбонатити и базалти, не подкрепя такова охлаждане. Такива високи температури се изключват, а изследователите предполагат още един източник на енергия.
Всъщност спадането на температурата се оказва само 300 градуса. И Луната е отговорна за решението на проблема.
Земята има малко сплескана форма и наклонена ос на въртене около полюсите. В резултат мантията на Земята еластично се деформира заради приливните сили на Луната. Нашата планета непрекъснато получава около 3 700 милиарда вата мощност, от които 1 000 млрд отиват в ядрото на Земята. Това е повече от достатъчно, за да се генерира магнитното поле на Земята, с което се обяснява главния парадокс на класическата теория.
Влиянието на гравитационните сили върху магнитното поле на планетите е познато отдавна. Примери за това са луните на Юпитер Йо и Европа и някои екзопланети.
Тъй като нито въртенето на Земята около оста ѝ, нито направлението на оста или орбитата на Луната не са постоянни, съвкупният им ефект е неустойчив и може да доведе до колебания в геодинамото. Това може да обясни някои топлинни импулси във външното ядро и границите му с мантията на Земята. В течение на времето, това може да доведе до пикове и евентуално до големи вулканични събития на земната повърхност.
Този нов модел показва, че въздействието на Луната върху Земята надхвърля обикновените приливи и отливи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари