Пигментите, които съставят мастилото в татуировките, пътуват във вътрешността на тялото под формата на наночастици, достигат до лимфните възли и остават там дълготрайно, понякога и за цял живот.
Това установи проучване, проведено от учени от Германия и европейския синхротрон ESRF в Гренобъл (European Synchrotron Radiation Facility), и публикувано в Scientific Reports.
За първи път са получени аналитични доказателства за транспортирането на различни примеси органични и неорганични пигменти и токсични елементи, както и са изследвани в дълбочина пигментите екс виво в татуираните тъкани.
*Екс виво (от латински: "извън живото") Еx vivo за експерименти или измервания означава, че са направени в или върху тъкан от организъм във външна среда с минимално изменение на естествените условия.
Технологията за нанасяне на татуировки в основата си не се е променяла от хилядолетия - както древните племена, така и в съвременните студиа, тя представлява вкарване с игла на оцветител дълбоко под горните слоеве на кожата. Тук мастилата, а заедно с тях и всички видове замърсяване, остават в продължение на години - докато собственикът им не реши да ги отстрани.
"Когато някой реши да да си направи татуировка, често много внимава дали избраният салон използва стерилни игли. Никой обаче не проверява химичния състав на пигментите, но нашето изследване показва, че може би трябва", обяснява Хирам Кастило (Hiram Castillo), един от авторите на изследването и учен в ESRF.
Всъщност малко се знае за потенциалните примеси в пигментите, които се прилагат на кожата. Повечето мастила за татуировки съдържат органични пигменти, но също така включват консерванти и замърсители като никел, хром, манган или кобалт. Освен сажди, втората най-честа съставка, използвана в мастилата е титановият диоксид (TiO2 ), бял пигмент, който обикновено се прилага за създаване на нюанси при смесване с оцветителите. Бавното зарастване, както и зачервявания и сърбеж на кожата, често са свързани с белите татуировки и по този начин с използването на титанов диоксид.
Учените са успели да получат много ясна картина с помощта на рентгенови флуоресцентни измервания на местоположението на титановия диоксид, след като попадне в тъканта.
C. Seim/ESRF
Въпреки че големите частици (с размер до микрометър) остават в кожата, малките наночастици се транспортират до лимфните възли. Това може да се случи за сметка както на пасивен транспорт - чрез кръв и лимфния поток - така и активно - вътре във фагоцитите, които абсорбират частиците на багрилото.
Оставайки в лимфните възли в продължение на години, а може би дори за цял живот, те могат да причинят редица неприятни ефекти - от възпаление и подуване на лимфните възли до промени в околните тъкани.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари