Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
24 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

„Мечтая да не просим пари за децата, които носят медали на България“

Интервю с д-р Младен Матев за битката му да събере 3260 лева, за да заведе шест деца на олимпиада по естествени науки в Белград

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 април 2015 в 16:1915290

Хиляда лева за някои хора са джобните им пари. Вечеря навън или модна дрешка. За едни шест деца и техните двама ментори са бариера. И тя може да остане спусната. Може да се окаже непреодолимо препятствие по пътя към медалите в третото издание на престижния Международен турнир на младите естествоизпитатели в Белград. Таксата за участие в отборното състезание за средношколци с интереси в областта на природните науки е малко над 3000 лева (1640 евро) за „А“ отбора на България. „Преди броени дни незнаен благодетел преведе по сметката ни 2000 лева. Срокът за внасяне на парите изтече. Нашата страна обаче е един от съучредителите на този турнир и затова организаторите направиха компромис. Дадоха ни отсрочка до 30 май да съберем средствата“ - сподели с леко неудобство ръководителят на отбора д-р Младен Матев. И уточни, че в тази сума не влизат пътните разходи, но, както се изрази, „Белград е близо, можем да стигнем и на собствен ход до там, по-важно е да платим таксата за участие“.

Беше някак трогателно да се разговаря с този вече побеляващ 53-годишен доктор по ядрена физика, който макар да е защитил докторат в Съединените щати, се е върнал да прави наука в България. И не за своя слава помага на едни 12-16 годишни деца, които вместо да висят по чалготеките, предпочитат да печелят медали за родината си в международни турнири. Не бях виждала скоро някой, който с такава любов и гордост да говори за своите малки състезатели. И който с огромно притеснение да отваря дума за пари. В случая за едни недостигащи 1000 лева.

СПОНСОРИТЕ

„Всички отбори в подобни турнири са спонсорирани от някои от най-авторитетните компании в областта на технологиите в света. Сериозни руски компании подпомагат отбора на Русия, турски фирми – турския отбор. А ние сме принудени да просим пари, да събираме дарения с есемси и волни пожертвувания – с тъга споделя д-р Матев. Спонсорите на турнира на младите физици, например, са „Оксфорд Юнивърсити прес“, различни фирми в областта на доставките на научно оборудване, научни издателства, университети. Южнокорейският отбор е спонсориран от големи производители на черна техника и електроника. Вярвам, че това един ден ще се случи и в България, но засега фактите са тъжни. Свързахме се със софтуерни компании, но те не проявиха интерес да ни подкрепят“. И въпреки трудностите, ядреният физик не губи надежда, че с настоящата кампания за набиране на средства все ще се намери богат човек или фирма, които да прегърнат каузата. „Пък дори и само да кажат на своите деца, че има място, където някой помага на тийнейджъри да развиват своите знания в областта на науката, не е малко. Тъжно е, че дребни факти и неща от живота на знаменитостите могат да са по-интересни и за хората, и за медиите от научните постижения на българските деца“.

ДЪРЖАВАТА

Международният турнир на младите естествоизпитатели за пръв път се е провел преди три години в Ескишехир. На него присъствали министърът на образованието и заместник-министърът на науката и технологиите на Турция. Запознали се с всички участници, снимали се с отборите, вестниците публикували снимки и материали на първите си страници. „Нашите деца бяха много впечатлени. – каза д-р Матев. Не очакваха да им бъде оказана такава почит.“

На второто издание на състезанието в Кюстендил учениците са били удостоени само с вниманието на местните власти, а отразяването в медиите било вяло. „Министерството пренебрегва тази дейност, защото то има общообразователни цели, а състезанията не служат на тези цели. Често пъти хората от просветното ведомство се хвалят с медалите на българските състезатели, но се оказа, че има огромен разрив между състезателната и общообразователната дейност. Учениците успяват благодарение на своите собствени усилия и мотивация и тези прекрасни резултати не са представителни за общообразователното ниво като цяло. За жалост, много чиновници се оправдават с това. Трябва да признаем, че за състезанието в Турция държавата ни отпусна тогава за единия отбор 800 евро да платим таксата за участие, но само защото хванахме период, в който образователното министерство бе оглавявано от кадър на БАН. Тогава и таксата обаче бе наполовина, защото руски и турски фирми спонсорираха не само собствените си отбори, но и състезанието като цяло. Още миналата година пробвахме да потърсим помощ от държавата, още повече, че страната ни беше домакин на турнира, но получихме любезен и хладен отказ“.

Докато разговаряхме с д-р Матев, че в България науката, културата и образованието все се нареждат на опашката на държавните приоритети, неминуемо направихме паралел и със спортните постижения и резултат на какво са те – пари, реклама или мотивация. „Въобще, разликата е като между масовия спорт и олимпийския спорт. Би било хубаво олимпийските успехи да са резултат от високото ниво на масовия спорт, а вие знаете, че в България масовия спорт не е на ниво. За радост, в нашата област научните успехи са повече, отколкото спортните успехи в страната“. Но за тях не се знае толкова, колкото за спортните – опонирам на г-н Матев. А той се пошегува: „Би било хубаво да има някакъв научен тотализатор, който да финансира науката, след като тя е сведена до някаква странична за държавните приоритети дейност какъвто е спортът. Но поне при него има реклама, спонсори и пари“.

ТУРНИРЪТ

„Международният турнир на младите естествоизпитатели“ (International Young Naturalists’ Tournament) е нова и перспективна форма на отборно състезание с много добри възможности за индивидуална изява за ученици с подчертани интереси в извънкласната работа по природните науки. България е една от трите страни-съучредителки, заедно с Русия и Турция. На тазгодишното трето издание на състезанието, което ще се проведе в Белград от 19 до 25 юни, засега са заявили участие над 20 отбора от 19 държави като Китай, Индонезия, Бразилия, Обединените Арабски Емирства, Руската Федерация, Израел, Турция, Малта, Грузия, Йордания, дори Афганистан, като и някои балкански страни. Всяка държава може да участва с неограничен брой отбори. България ще изпрати, в случай че бъдат събрани средствата, един отбор от 6 състезатели и двама ръководители – д-р Младен Матев и треньора Никола Каравасилев. На първото издание на състезанието в Турция страната ни се е представила с два отбора и единият от тях е спечелил бронзовите медали. Миналата година в Кюстендил също сме имали два отбора – отбор „А“ на България и отбор от града домакин. „А“ отборът си е поделил първото място с учениците на Грузия. Целта-максимум, която си поставят ръководителите на отбора ни е, тази година в Белград не само да се спечелят призовите места, но и ако се съберат достатъчно средства по дарителската сметка, да се прати и „Б“ отбор, който да трупа опит за следващи състезания.

Оказва се, че настоящият турнир е по-малкото братче на утвърденото вече в годините Международно състезание по физика. На него отборите се разделят на докладващи, опоненти и рецензенти, като докладващите представят своите решения на задачите под формата на презентация, опонентите инициират дискусия и накрая рецензентите се включват и правят оценка, а след това ролите се въртят по жребий. Състезанието на младите естествоизпитатели е с подобен регламент, но е адаптирано за деца от по-малка възрастова група (12-16 години) и обхваща всички природни науки - химия, физика, биология и други. Всяко едно от децата е по-сериозно подготвено в една от областите, но състезанието е отборно. Целта е да се допълват и да се стиковат като екип. Учениците са поканени за участие в разширения отбор на България след сериозен подбор и наблюдения на постиженията им в различни олимпиади по природни науки, летни лагери на НАСА и други престижни състезания.

Турнирът се провежда веднъж годишно и веднага след приключването му се дават задачите за следващия. На практика децата разполагат с почти цяла година да се готвят. Правят се серия от експерименти и научни изследвания, но задачата е достатъчно закачлива и забавна, за да ги заинтригува. Младен Матев с удоволствие ни показва и задачите. Има за палачинки, за изследване на химичния механизъм на изчезващо мастило или изследване на структурата на косъма на различни видове животни, проучване на зависимостта на дебелината на леда в езеро... Задачите може да изглеждат прости, но доста често са неща, с които голямата наука не се е занимавала и за които няма информация в интернет. В същото време са такива, които е възможно да бъдат решени и в домашни условия. Могат да бъдат привлечени родителите и учителите и на практика около детето да се сформира един доста голям екип.

КАУЗАТА

„Нашата мотивация е, дай Боже, от догодина да не ходим така да просим пари чрез кампания като тази, а учениците да могат да работят целогодишно, да им предложим и национално състезание. Мечтаем учениците да чуят, че има такава възможност да бъдат инициативни хора, учителите да станат по-ангажирани, да има повече диалог между научните професионалисти и преподавателите в областта на природните, а и не само природните науки. Искаме да има поводи децата да посещават научни институти, да видят, че има нещо много по-интересно от това, което им предлага учебната програма, че науката не се изчерпва с това, което те получават като материал в учебниците. Бих желал да видят повече учени-професионалисти, които да ги запалят за науката. Да разберат, че науката е престижна, интересна, забавна, градивна, мотивираща, формираща бъдеща кариера за тяхната работа, че тя е уважавана дейност по света. Децата трябва да се научат да отсяват плявата от житото, да мислят критично, да усвоят научния подход в изследването на света около тях. Да осъзнаят ще е то научна почтеност, научна дискусия, научен колектив, научна конкуренция. Важно е да могат да работят заедно в отбор. Усвояването на изследователските методи не е нещо тривиално. Нормално би било учителите да им служат като кормчии в това море от информация или да ги насочват, но те рядко го правят, защото няма кой да ги стимулира. И родителите рядко го правят. Накрая става така, че учениците завършват училище без да са усвоили тези умения, отиват в университетите, където също изследователската работа не е приоритет и в един момент се оказва, че те са пропуснали възможността си да станат изследователи, а могат да започнат да учат това още от 10-годишна възраст. Не трябва да допускаме в България да израстват деца, които си мислят, че таблетите растат по дърветата в Китай и всяка година има нова реколта. Може би малко грубо се изказах, но ме разбирате какво имам предвид. Нашата цел е учениците да не остават с ограничени представи за природните науки. Да свикнат с това, че природата е единна, че изследователските подходи са доста универсални и че за тях има смисъл да развият у себе си умения на изследователи, които не са само свързани конкретно с природните науки, макар те да са повод това да се случи. Хубаво и полезно е децата да усвоят много от елементите на научния метод, да се научат сами да търсят и да се задълбочават в дадена тематика и на практика да допълват със свои собствени занимания това, което иначе им се предлага в учебната програма в доста сбит, скучен и сух материал“.


ДРУГИТЕ И НИЕ

Доктор Матев е преподавал 11 години на студенти в САЩ. И нямаше как да не го разпитам за американската образователна система и мястото на науката в нея. „В Америка много се набляга на приложими знания, такива, които могат да влязат в дейност, която за учениците е полезна. Може просто да е интересно и забавно, но може и да е водещо към някаква бъдеща кариера. Там много се цени инициативността и лабораторната работа. Ако успеем да стимулираме активността на учениците и тук, то за нас това би била добра първа крачка. А след това много неща са възможни. Нашите деца трябва да преодолеят тази психологическа бариера, че действителността около тях е достъпна и те могат да я изследват, да експериментират. Ако щете дори да знаят от коя страна се хваща поялника или да сглобят някакви неща с подръчна техника, например“.

Струва ми се, че д-р Матев е от един изчезващ вид романтици, които се захващат с каузи, които на пръв поглед изглеждат незначителни и финансово неизгодни, но всъщност в тях има нравствена стойност. „Работя със студенти и не съм и мислил, че някога ще се занимавам с ученици. Като видях обаче колко занемарена е работата с децата в България, които имат желание да научат нещо повече от доста постната учебна програма, сърце не ми даде да не подам ръка. Това е кауза, с която са се ангажирали и доста млади учени от БАН. Никой няма да ни даде нашивки за това, че допълнително се занимаваме с деца, но все някой трябва да го прави. И защо това да не сме ние от БАН. Благодарение на добрата воля на директорите на институти ползваме при нужда базата и лабораториите на Академията. На пари не можем да разчитаме, защото бюджетът на БАН е толкова орязан, че само за най-елементарните неща като ток, вода и парно и парите са свършили още през септември. Но никак не е малко, че млади учени и една добра база са ни на разположение при необходимост. По-далечната ни цел е да направим нещо като клуб, в който да се работи целогодишно и да имаме по-широкоспектърна работа с ученици на територията на БАН. Искаме БАН да остане основната институция, която да подкрепя тази дейност, защото можем да им предложим на децата условия за работа във всички области на природните науки.“

Питам Младен Матев нещо, което изглежда съвсем очевидно, че при тази „грижа“, която държавата проявява, повечето от тези деца ще се реализират в чужбина и то добре. Но той не се притеснява. Вярва, че един ден и България ще може да си позволи да предложи на младите хора онази благодатна среда за правене на наука, каквато има в чужбина. Че мнозина от завършилите обучението си зад граница ще се върнат в България, както е направил той. И няма да съжаляват. Както и той не съжалява. И е благодарен на всяка протегната към учениците ръка. Преди да се разделим ми сподели, че е благодарен дори за това, че някой го е изслушал.

Сайтoвете Offnews.bg и Nauka.offnews.bg ще отразяват кампанията за събиране на средства и ще подкрепят каузата с рекламни банери. Информация за дарителската сметка можете да намерите тук и в страницата на DMS кампанията. Там можете да проверявате и колко средства са се събрали до този момент.




Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.