Междукултурни доказателства сочат генетични фактори в основата на хомосексуализма

Наука OFFNews Последна промяна на 09 септември 2017 в 10:34 17119 2

Снимка: Pinterest

Причините защо някои хора са хомо, хетеро или бисексуални отдавна са източник на общественото внимание. Действително, изследванията на темата за сексуалната ориентация предлагат огромен прозорец към разбирането на човешката сексуалност, пише изданието Scientific American в специална статия по темата.

Изданието Archives of Sexual Behavior наскоро посвети специална секция за проучване на тази тема, озаглавена "Пъзелът на сексуалната ориентация". А проучване, извършено от учени от Университета Летбридж в Албърта, САЩ, предложи необорими междукултурни доказателства, че често срещани генетични фактори са в основата на еднополовата ориентация и по-точно - предпочитането на мъже. 

В Сапотекската местна предколумбова цивилизация (процъфтявала в долината на Оахака в южна Мезоамерика - 700 пр.н.е.-1521 н.е.) индивиди, които са биологично мъже, а сексуално привлечени от мъже, са били наричани muxe (мухе или муше). Те са били определяни като трети вид пол. Мuxes съществуват и до днес като разделение.

Сапотеките са отличавали два вида muxe - muxe gunaa (трансполови мъже андрофили) и muxe nguiiu (цисполови мъже андрофили). Muxe nguiiu са били мъжествени на външен вид и поведение, докато muxe gunaa са били женствени. В западната култура те биха били хомосексуални мъже и транссексуални жени.

Връзката между мъжката андрофилия (сексуалното привличане на мъже от мъже) се среща сред различни култури, което предполага обща биологична основа сред тях. Например, ефектът на братския ред на раждане - феноменът, чрез който се прогнозира мъжката андрофилия, като има по-голям брой по-големи братя, е очевиден и в западната, и в самоанската култури.

В западното общество хомосексуалните мъже, в сравнение с хетеросексуалните, имат склонност към по-високи нива на сепарационна тревожност (тревожността при раздяла) - нещастие, получено в резултат от отделянето от основните фигури на привързаност, като близки членове на семейството или от основния полагащ грижите човек. 

Проучване в Самоа показва подобни резултати за третия пол там, наричан fa’afafine - индивиди, които са жествени на външен вид, биологически мъже и привлечени от мъже. Те също са показали по-голямо ниво на тревожност от раздяла докато са били деца в сравнение с хетеросексуалните мъжа на Самоа. Ако подобен шаблон бъде намерен и в трета култура, това би добавило доказателства, че мъжката андрофилия има биологична основа.

Скорошното проучване е било проведено сред 141 хетеросексуални жени, 135 хетеросексуални мъже и 178 muxes (61 muxe nguiiu и 117 muxe gunaa). Участниците са били интервюирани с помощта на въпросник, свързан с тревожността от раздяла и по-специално потиснатостта и безпокойствието, които са преживели като деца във връзка с това да бъдеш разделен от родителската фигура. 

Участниците са били определяни по това колко отговаря всеки въпрос на техните преживявания, когато са били между 6 и 12 г.

Muxes показват повишени нива на тревожност от раздяла когато са били деца в сравнение с хетеросексуалните мъже по подобен начин, по който е наблюдавано при хомосексуални мъже в Канада и fa’afafine в Самоа. Също така не е имало големи разлики по този показател между жените и мъжете muxes или между двата вида muxes.

Когато биват разгледани евентуалните обяснения на тези резултати, социалните механизми стават малко вероятни, защото предишни проучвания вече са показали, че безпокойството е наследствено и родителите имат склонност да откликват на поведението и особеностите на децата си. Биологичните механизми предлагат по-точно изчисление. Например, излагането на нива, типични за жените, на хормонални стероиди в пренатална среда, се смята, че "феминизира" области от мъжкия мозък, които са свързани със сексуалната ориентация.

Най-отгоре на тези наблюдения проучвания в молекулярата генетика показват, че Xq28 - регион, разположен на върха на Х-хромозомата, е замесен както в изразяването на безпокойство, така и на мъжка андрофилия. Тази работа показва, че често срещани генетични фактори могат да лежат в основата на изразяването на двете състояния. Двойка проучвания допълнително посочва генетични обяснения като скритата сила за предпочитане на сексуален партньор от същия пол при мъжете и с невротизма - личностна особеност, която е сравнима с безпокойството.

Проучването посочва тревожността от разделяне в детска възраст като културно-универсален корелат за андрофилията при мъжете. Това има важни приложения за разбирането ни на душевните състояния на децата. 

Проучванията на сексуалната ориентация ще продължат да предизвикват ширещ се интерес и полемики в близо бъдеще, защото имат потенциал,който може да бъде използван - за добро или лошо - за потвърждаване на конкректни социо-политически програми. 

Моралното приемане на хомосексуалността често е свързано с идеята, че страстите по същия пол са вродени и неизменими, и не по собствен избор. Междукултурните прилики, проверени чрез проучването на Университета Летбридж, предлагат допълнителни доказателства, че да бъдеш гей е генетично заложено, което само по себе си е интересно заключение. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!