Земята и другите планети от земен тип са се формирали по-късно, едва след като първоначалните планети от вътрешната част на Слънчева система са били унищожени от мигриращия Юпитер - така обяснява уникална архитектура на нашата Слънчева система един нов модел на американски учени.
Изследването, публикувано в списание PNAS, се опитва да обясни защо Слънчевата система изглежда толкова различна от всички други планетни системи, които астрономите са наблюдавали досега.
"Ние сме повече или по-малко галактическа аномалия", казва водещият автор на проучването д-р Константин Батигин (Константин Батыгин)от Калифорнийския технологичен институт.
Новият модел на Батигин и съавтора му д-р Грегъри Лафлин (Greg Laughlin) от Калифорнийския университет Санта Круз, показва как са се образували планетите от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс) стотици милиони години след Слънцето и останалите от Слънчевата система.
"Те са се формирали когато не е имало повече газ, около Слънцето, което е причината да имат по-скоро прозрачна атмосфера, в рязък контраст с планетите от други системи, които наблюдаваме," - казва Батигин.
Защо сме различни
Батигин и Лафлин са установили, че около половината от всички планетни системи в орбита около подобни на Слънцето звезди имат дебели газови атмосфери.
Авторите също така отбелязват, че тези планети са на орбити далеч по-близо до своите звезди отколкото 88-дневната орбита на Меркурий, най-близката планета до Слънцето.
"Ако основният начин на формиране на планети е такъв ..., то тогава не е ли естествено да се предположи, че подобни планети са съществували и в началото на Слънчевата система?" пита Батигин.
"Ако е така, какво се е случило, за да се разчисти вътрешната Слънчева система от това първо поколение на планети?"
Батигин и Лафлин разработили модел, показващ как вътрешната миграция на Юпитер в ранната история на Слънчевата система би предизвикала унищожаването на всички първоначални планети от вътрешната част на Слънчева система.
Юпитер. NASA/JPL/Space Science Institute
Авторите установили, че гравитационните взаимодействия, причинени от миграцията на Юпитер навътре към Слънцето, е разбила първите вътрешни планети на Слънчевата система, карайки ги да се сблъскат една с друга, а отломките са паднали на Слънцето.
"Когато Юпитер и Сатурн се движат във вътрешната Слънчева система, това инициира каскада от сблъсквания във вътрешната Слънчева система," - казва Батигин.
"Движейки се навътре, Юпитер е погълнал останки от планетезимали (протопланети) еквивалентни на около десет земни маси по пътя си, които са били раздробени от сблъсъците помежду им."
След това, формирането на Сатурн предизвиква гравитационно взаимодействие, което привлича Юпитер отново на сегашната му орбита.
Планети втора реколта
През следващите стотици милиони години, малкото количество материал, останали от това катастрофално събитие, се обединили, за да образуват четирите малки планети от земен тип - Меркурий, Венера, Земя, Марс.
"Това обяснява защо вътрешните планети на Слънчевата система са толкова малки и съдържат такива тънки атмосфери, в сравнение с тези, наблюдавани при други планетни системи", казва Батигин.
Хипотезата за планетарната миграция на Юпитер първоначално е била разработена за да обясни структурата на астероидния пояс, защо по маса Марс " е по-малък от Земята и да се разбере разпределението на космически тела във външната Слънчева система, включително орбитите на Уран и Нептун.
"Ние не се фокусирахме върху ранната миграция на Юпитер и Сатурн, а се заинтересувахме от това, какво прави Слънчевата система уникална, но се оказва, че миграцията на Юпитер и Сатурн беше отговорът," - заявява Батигин.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари