15 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Митове и измислици за марсианските прашни бури във филма "Марсианецът"

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 септември 2015 в 18:4144270
Марсианска пясъчна буря, заредена с електричество, според концепция на художник. Илюстрация: НАСА

Книгата на Анди Уиър "Марсианецът" започва с масивна пясъчна буря, а в сцена от филма на "Марсианецът" на Ридли Скот, мощен вятър разкъсва антена и унищожава части от лагера на астронавтите на Марс.

Доколко силата на реалните прашни бури на Червената планета съвпада с въображението на фантастите?

Марс е известен с интензивните си прашни бури, които понякога вдигат толкова прах, че повърхността на планетата не може да бъде видяна от телескопи на Земята, разказва Катрин Мъзман (Kathryn Mersmann) на страницата на НАСА.

"Всяка година има няколко умерено големи прашни бури на Марс, които покриват площи с размер на континент и продължават със седмици", разказа Майкъл Смит (Michael Smith), планетарен учен в Goddard Space Flight Center на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

"Веднъж на всеки три марсиански години (около 5 ½ земни години) средно, нормалните бури прераснат в прашни бури, които могат да обходят цялата планета, които ние обикновено наричаме "глобални прашни бури", обяснява Смит.

Малко вероятно е, че дори тези прашни бури могат да съборят астронавт на Марс. Вятърът дори в най-големите прашни бури вероятно не може да наклони или разкъса никакво солидно оборудване. Ветровете в най-силните бури на Марс не надхвърлят 60 мили в час (97 км/ч), по-малко от половината от скоростта на някои ветрове с ураганна сила на Земята.

Фокусирането върху скоростта на вятъра е може би малко подвеждащо. Атмосферата на Марс е около 1% плътността на земната атмосфера. Това означава, че за да се пусне хвърчило на Марс, вятърът ще трябва да вее с много по-висока скорост, отколкото на Земята, за да излети хвърчилото във въздуха.

"Основната разлика между Земята и Марс е, че атмосферното налягане на Марс е много по-малко", коментира Уилям Фарел (William Farrell), плазмен физик, изучаващ атмосферната обвивка и прашните бури на Марс. "Така че вятърът вее, но не със същата интензивност."

Предизвикателствата на слънчевата енергия

Прашните бури на Марс обаче не са напълно безвредни. Отделните частици прах на Марс са много малки и леко електростатични, така че се прилепват към повърхностите. Праховите частички са от пясък и попадайки в подвижни механични части на различни машини, могат да ги повредят. Това е предизвикателство за инженерите, които разработват оборудване за Марс.  

Този прах е особено голям проблем за слънчевите панели. Дори "прашните дяволи", които са само около метър височина и са много по-малки в сравнение с традиционните бури - могат да задвижат достатъчно прах, за да покрият оборудването и да се намали количеството на слънчевата светлина достигащо панелите. По-малко слънчева светлина означава по-малко произведена енергия.

В "Марсианецът", американският астронавт Марк Уотни прекарва голяма част от деня си метейки праха от слънчевите панели. Да се осигури максималната ефективност на слънчевите панели ще бъде истинско предизвикателство, пред което ще са изправени бъдещите астронавти на Марс.

Глобалните бури пък усложняват допълнително проблема. Те хвърлят достатъчно прах в атмосферата, който може да намали количеството слънчева светлина, достигащо повърхността на Марс.

Когато се сблъсква с една по-голяма пясъчна буря във филма, Марк Уотни говори за намалената ефективност на своите слънчеви панели, причинена от леко запрашаване на атмосферата. Това е доста точно отразяване на това, което големите прашни бури могат да направят, обяснява Смит.

Когато глобалните бури са в разгара си, трябва да се изчака, докато прахът се слегне по повърхността на оборудването.

Прашната буря на Марс през 2008 г. временно намалява количеството на слънчевата светлина. достигащо до соларния панел на марсохода на НАСА Mars Exploration Rover Spirit, оставяйки го в безпомощно състояние. Снимка: NASA/JPL-Caltech/Cornell

"Ние наистина се притеснявате за захранването на марсоходите, това е голям проблем", коментира Смит. "Марсоходите Spirit и Opportunity са на Марс от 2004 г., така че присъстваха само на една глобална пясъчна буря (през 2007 г.) и на практика тогава прекратиха дейността си и влязоха в режим на оцеляване в продължение на няколко седмици."

Издигащ се нагоре прах

Големите глобални прашни бури вдигат достатъчно прах във въздуха, за да покрие напълно планетата и да блокира слънцето, но по този начин в крайна сметка обричат сами себе си. Топлината на слънчевата светлина не достига повърхността на планетата, а именно тя предизвиква прашните бури.

Слънчевата светлина загрява въздуха близо до повърхността, оставяйки по-хладен горния слой въздух. Както и при бурите на Земята, когато системата топъл-хладен въздух стане нестабилна, с топлия въздух нагоре се издига и прах.

"Прашен дявол" хвърля змиевидна сянка върху марсианската повърхност на тази снимка, направена от камерата High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) на апарата Reconnaissance на НАСА в орбита около Марс. Това се случва един следобед през пролетта в областта Amazonis в северен Марс. Изображението обхваща площ около 640 метра в диаметър. Върхът сочи север. Дължината на сянката на прашната буря показва, че струята прах достига повече от 800 метра височина диаметър от около 30 метра. Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona

Издигащите се вихри топъл въздух създават и малките "прашни дяволи", подобни на тези, които се образуват в пустините на Земята, и големите бури с размер на континент. Тези големи бури понякога се събират в глобални бури, които покриват цялата планета с прах.

По-големите бури обикновено се случват само през лятото в южното полукълбо на Марс. Причината за сезоните на Марс е наклонът на планетата, както е и на Земята. Но орбитата на Марс е по-малка, отколкото на Земята. През марсианското лято лято планетата е по-близо до Слънцето и поради това - значително по-гореща. Това води до по-топло време през лятото на южното полукълбо и веднъж започнали, големите бури могат да продължат седмици, а дори и месеци.

Учените не са наясно защо се наблюдава тази дълга пауза от години между глобалните бури.

"Може би има някакъв цикъл, през който прахът трябва да премине, за да се върне на нужните места, за да започне нова буря или може би е просто въпрос на късмет" - обяснява Смит.

Учените проследяват тези глобални прашни бури на Марс в продължение на повече от век, използвайки телескопи на Земята и космическите апарати нв орбита около Марс. Бурите са наблюдавани няколко пъти от 1909 г. насам, за последен път през 2007 г.

Сега, повече от осем години по-късно, Смит се надява, че скоро ще получи възможност да изследва голям ураган. "Обичам прашните бури." - завършва той.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.