"Мокрите пазари" на диви животни, от които тръгват заразите в Азия (видео)

Природозащитниците, защитниците на правата на животните, здравните специалисти и все по-често обществеността, искат да се прекрати търговията с диви животни

Ваня Милева Последна промяна на 26 март 2020 в 00:01 20529 0

През последните 40 години китайското правителство насърчава търговията с диви животни като форма на икономическо развитие на селските райони.

Но този бизнес бе прекратен тази зима, когато стана ясно, че епидемията от COVID-19 в Ухан произхожда от „мокър пазар“ - там, където тълпи от хора купуват живи животни, натрупани в тесни клетки.

Когато тази връзка се изясни през януари, правителството нареди замразяване на продажбата и консумацията на диви животни, което бе много строго наложено - 700 души са арестувани за нарушения през първите две седмици на февруари. На 24 февруари правителството стартира постоянна забрана с указ, озаглавен „Цялостна забрана на незаконната търговия с диви животни, премахване на лошите навици на консумация на диви животни и защита на здравето и безопасността на хората“.

В изявлението по повод забраната се отбелязва, че „е необходимо да се засили контролът на пазара, решително да се забрани и силно да се пресече незаконният пазар на диви животни и търговията с тях и да се контролират основните рискове за общественото здраве от техния  източник“.

След епидемията от SARS (тежък остър респираторен синдром) през 2003 г., която беше проследена също до подобен пазар в южната провинция Гуандун, бе въведена временна забрана за "мокрите пазари" и индустрията за диви животни. През юли същата година Световната здравна организация обяви, че вирусът на SARS е тръгнал вероятно от прилепи и се е разпространил в други животни (котки циветки). Но през август китайското правителство отмени забраната.

По света има много такива "мокри пазари", обикновено на открито, на които се продава прясно месо, морски дарове и селскостопанска продукция. Животните често се убиват и разфасоват на място. Пазарите в Китай бяха оправдано критикувани заради начина, по който са устроени. Тук се смесват традиционен селскостопански добитък с голямо разнообразие от диви животни, включително екзотични и застрашени видове. Много от пазарите са доста нехигиенични, покрити с кръв, вътрешности, екскременти и други отпадъци, създаващи условия за болести, които мигрират от животните към хората чрез вируси, бактерии и други форми на предаване. Такива „зоонозни болести“, възникнали от Китай и други региони по света, са ебола, ХИВ, птичи грип, свински грип и SARS.

Дивите животни, които се смесват с обикновените селскостопански животни - домашни птици, свине, както и морски дарове, образуват смъртоносна комбинация.

Отглеждането на диви животни има дълга история в Китай, появява се след катастрофалните десетилетия на държавен контрол на селското производство при Мао Цзедун. В края на Културната революция през 1976 г. десетки милиони китайски граждани умират от глад заради системата, която не може да произведе достатъчно храна за китайското население.

Наследникът на Мао Дън Сяопинг в края на 70-те премахна държавния контрол върху селското стопанство, за да позволи на селските стопани да си осигуряват сами прехраната. Плъхове, прилепи, циветки, панголини и други диви животни станаха основни източници на храна. За да признае и дори да насърчи това, правителството прие закони, които защитават „законните права на лицата, ангажирани с разработването или използването на ресурси на дивата природа“.

С течение на времето това доведе до размножаването и разпространението на тези животни, а малките селски стопанства се развиха в по-мащабни. Към това се добавя използването на диви животни не само за консумация, но като предполагаемо вълшебни съставки в алтернативни лекарства и стана очевидно, че това, което започна като ферми за препитание за бедните селяни, се превърна в огромна индустрия. Ухан, град, за който не бяхме чували преди тази година, е по-голям от Ню Йорк.

Мокрите пазари и смесването на диви и домашни животни създадоха много неприятности за китайците и за целия свят. Според различни оценки между 700 милиона и 1,4 милиарда души (от общо 6,8 милиарда) са заразени с вируса на „свински грип“ H1N1 през 2009 г., докато епидемията от SARS уби почти 800 души по целия свят. Колко ще убие COVID-19 още е неизвестно.

Би трябвало да сме скептични доколко китайското правителство ще унищожи индустрията за диви животни след катастрофата в Ухан.

Какво ще бъде прилагането на новите закони и спазването им? 

Дали забраната няма да направи дълго процъфтяващата търговия просто нелегална?

Окончателното разрешение на проблема е, да се намали търсенето като се променят културните навици за употребата на диви животни за храна, което бе станало модерно в китайското общество заедно с мобилните устройства. Ейли Канг (Aili Kang), директор на Азиатската програма на Обществото за защита на дивата природа, смята, че COVID-19 може най-накрая да осигури достатъчна мотивация за това.

„Китайците в момента не искат да пипнат храна от месо на диви животни, така че търговците нямат пазар“, казва тя.

От десетилетия епидемиолозите бият тревога

От десетилетия епидемиолозите бият тревога: силите на глобализацията, съчетани с популярността на екзотичните меса в страни, където увеличаващата се средна класа може да си позволи тези луксозни храни, повишаващи престижа, са рецепта за експлозия на зоонотични заболявания.

От над 30-те патогенни заболявания, открити у хората през последните десетилетия, три четвърти са от животински произход. Едно проучване изчисли, че 700 000 вирусни патогени в животинското царство имат потенциал да заразят хората. Ако консумацията на диви животни продължи с неотслабваща сила, огнища като SARS и COVID-19 вероятно ще станат норма.

„Съществуват много възможности за взаимодействие между хора и животни, с голямо разнообразие от непознати вируси, които се смесват помежду си“, коментира Крис Уолзър (Chris Walzer), ветеринарен лекар на диви животни, който изучава епидемиологичното „преливане“, за вероятността от появата на нови зоонозни болести от пазарите за диви животни.

Той добавя, че някои видове, включително примати, прилепи и плъхове, са с по-висок риск от другите, поради броя на болестите, които те крият, и вероятността тези заболявания да направят генетичен скок към заразяване на хората. „Някои от плъховете в Югоизточна Азия са доста големи и съм сигурен, че са много вкусни. Няма нищо лошо в това да ги консумирате, но гризачите пренасят голям брой вируси със зоонотичен потенциал - присъствието им в хранителната верига е наистина, много висок риск“, подчертава Уолзър.

С пандемията Covid-19 обаче интересът към тези храни изглежда бързо намалява: проучване на почти 100 000 китайци, проведено в центъра на епидемията - Ухан, установи, че близо 97 процента от анкетираните са против яденето на диви животни, в сравнение с около 50-те процента в проучване от 2014 г.

Източник:

China has shut all of its wild animal markets – it was long overdue,  New Scientist

The Chinese Wild-Animal Industry and Wet Markets Must Go, National Review

Can Asia’s infectious disease-producing wildlife trade be stopped?, Food & Environment Reporting Network

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !