Луната е близък спътник на Земята в продължение на милиарди години и макар нейната форма и размер да варират в нашите очи до известна степен, тя остава постоянно присъствие в нощното ни небе. Но може ли това да се промени?

Във филма „Moonfall“ от 2022 г. (с режисьор Роланд Емерих, премиера на 4 февруари) мистериозна сила изхвърля Луната от орбита и я насочва към сблъсък със Земята, като само след няколко седмици се очертава катастрофален удар с нашата планета.

Внимание, следват спойлери.

Когато се сблъскат с този опасен сценарий, героите на филма се борят да спасят планетата и по този начин научават, че нашият естествен спътник в крайна сметка не е толкова естествен.

Представата за Луната като изкуствена мегаструктура, построена преди милиарди години от интелигентни извънземни, е здраво вкоренена в сферата на научната фантастика. Но има ли естествено срещащ се обект в космоса, който наистина би могъл да изтласка Луната от нейната орбита? С тези десетки хиляди астероиди и комети, които се носят в Слънчевата система, може ли сблъсък с достатъчно голям обект някога да превърне Луната в снаряд, който може да се разбие в Земята?

Сблъсък с Луната може би се смята за твърде нереалистично дори от филмовите продуценти - въпреки изобилието на филми, свързани с астероиди или комети, такива или за катастрофи с Луната напълно липсват.

Луната се е образувала при сблъсък със Земята преди милиарди години

Нашата Луна е твърдо, скалисто тяло, заобиколено от много тънък слой газове, известен като екзосфера, а естественият спътник се е образувал приблизително по същото време, заедно със Земята, преди около 4,5 милиарда години. Широко приета хипотеза предполага, че Луната се е формирала от скалистите отломки след мощен удар между младата Земя и по-малка протопланета - хипотетичен обект, наречен Тея. Друга хипотеза предполага, че както Луната, така и Земята са се образували след сблъсък на две тела, всяко пет пъти по-голямо от Марс.

Луната се намира на около 385 000 километра от Земята и има приблизителна маса от повече от 81 милиона тона. Това е около една четвърт от размера на Земята - ако Земята беше с размерите на монета от 20 стотинки, Луната щеше да е с размерите на грахово зърно.

Изображенията на Луната показват, че повърхността й е изпъстрена с кратери с различни размери, направени от минали удари. Но повечето от тях са направени преди милиарди години, когато в Слънчевата система е имало много повече отломки, каза Пол Чодас (Paul Chodas), мениджър на Центъра за изследвания на близко прелитащи до Земята обекти (CNEOS) към НАСА. Повечето от образуващите планети скалисти отломки, които някога са изпълвали Слънчевата система, отдавна са се разпръснали, "така че броят на ударите сега е намалял - има много по-малко материал за удари върху Земята или Луната", коментира Чодас за Live Science.

_{Концепцията на този художник показва небесно тяло с размерите на земната луна, което се блъска с голяма скорост в тяло с размерите на Меркурий. Кредит: NASA/JPL-Caltech}

CNEOS идентифицира и проследява близки пррелитащи до Земята обекти (NEO), като астероиди и комети, за да определи дали представляват заплаха за Земята, Луната или другите ни космически съседи. Към днешна дата CNEOS следи около 28 000 NEO - обекти, които се приближават до Земята в рамките на 1,3 астрономически единици (194,5 милиона км).

„Проверяваме за сблъсъци между която и да е планета и астероид и проверяваме за сблъсъци на Луната“, разказа Чодас.

Като цяло, сблъсъците на астероиди с Луната са много по-малко вероятни от сблъсъците със Земята, тъй като нашата планета е по-масивна цел с по-силна гравитация. Поради това една своенравна космическа скала, която навлезе в нашия космически квартал, ще бъде привлечена от Земята, а не от Луната, обяснява Чодас.

Размерът също има значение, когато учените обмислят риска, породен от насочващ се астероид. За да бъде класифициран NEO като заплаха за Земята, той трябва да има диаметър най-малко 140 метра според стандарта на НАСА. И за да може ударът на астероид да повлияе на орбитата на Луната, астероидът трябва да бъде поне толкова голям, колкото самата луна, отбелязва Чодас.

Най-големият астероид в Слънчевата система: Церера

В нашата Sлънчева система има астероиди с тревожни размери в този смисъл, но всички те са в стабилни орбити. Най-голямата известна, Церера, обикаля между Марс и Юпитер (т.нар. Голям астероиден пояс) и е на много десетки милиони километри разстояние от системата Земя-Луна. Церера има диаметър от почти 1000 км. Толкова е голям, че сега се смята за "планета джудже".

Ако тази планета-астероид-джудже промени орбитата си, за да се приближи до системата Земя-Луна, което е много малко вероятно, тя всъщност може да се сблъска с Луната. В този случай обаче не бива дори да се тревожим за промяната в орбитата на нашия естествен спътник, тъй като този удар би било гигантски и би произвел отломки, които така или иначе биха унищожили живота на Земята.

Също така в астероидния пояс са Палада и Веста, които имат диаметър над 500 км. В този случай може да се каже същото: това ще бъде мощен удар, който сам по себе си вероятно би унищожил живота на нашата планета.

Заслужава да се спомене и Хигия, с диаметър над 400 км и още няколко с диаметър около 300км. Всички се намират в "близкия" Главен астероиден пояс между Марс и Юпитер.

Всъщност Луната се отдалечава

Всъщност някои проучвания в миналото са показали, че Луната бавно се отдалечава от Земята, много бавно. Толкова бавно, че ще са необходими десетки милиарди години, за да напусне земната гравитация. В този момент тя ще започне да обикаля независимо около Слънцето (което във всеки случай след 5 милиарда години трябва да се превърне в бяло джудже, след като погълне вътрешните планети).

Следователно няма възможност орбитата на Луната да се промени без голямо външно въздействие и да се създадат условия за опасно приближаване към Земята дори в космически времена (през следващите милиони години например).

Скоро ударът между ракетата SpaceX и Луната

_{През 2015 г. Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА локализира мястото на удара на ракетата-носител Аполо 16, която удря Луната през април 1972 г. Кредит: NASA/Goddard/Arizona State University}

Може да се изключи възможността астероид от Слънчевата система да измести Луната, но какво да кажем за обект, създаден от човека? Както се случва сега с горната степен на ракетата на SpaceX Falcon 9, която стартира през 2015 г., в момента е насочена към Луната и се очаква да се разбие в нея през март 2022 г..

Няма опасност обаче катастрофата да засегне орбитата на Луната. Въпреки това CNEOS следи отблизо траекторията на ракетата, въпреки че обикновено не проследява изкуствени обекти в космоса, съобщава Чодас.

„Правим някои изчисления специално за този обект“, обяснява Чодас. „Това ​​представлява интерес за космическия кораб LRO [Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА], който обикаля около Луната и може да направи снимка на кратера, така че бихме искали да знаем къде ще удари. И можем да разберем къде да търсим и къде ще бъде този кратер след месец."

Така че следващия път, когато погледнете нагоре към Луната в нощното небе, можете да се утешите с мисълта, че скоро няма ни срещне отблизо.

Източник: Could the moon ever be pushed from orbit, like in 'Moonfall'?
Mindy Weisberger, Live Science

Още по темата

04/02/2022

Космос

Може ли Мъск да бъде съден за разбиването на ракета в Луната? История на ударите с Луната, създадени от човека

13/01/2022

Човекът

Не гледай нагоре: Няколко астероида се насочват към Земята. Каква е реалността