31 май 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 март 2020 в 00:0023450
Фигура 1. Графика на НАСА, показваща намаляването на замърсяването с азотни оксиди в Китай по време на пика на епидемията

Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.


Оказва се, че вирусът индиректно изчиства въздуха, тоест един вид защитава здравето ни. Даже излизат спекулации, според които ползите от намаляването на замърсяването заради карантината са по-големи, отколкото вредите от самата епидемия. Последната убива почти само най-възрастните и болни хора, а мръсният въздухът влияе върху цялото население – особено на децата. Но това няма особено практическо значение – не мисля, че можем дълго да живеем под карантина, за да имаме чист въздух…

По-важна е обратната връзка: Влияе ли качеството на въздуха върху епидемията от коронавирус?

Отдавна се знае, че замърсяването на въздуха повишава риска от множество заболявания и населението на региони с мръсен въздух боледува по-често и живее по-кратко. Изследване на епидемията от птичи грип в Китай през 2003 г. показва ясна корелация – вероятността пациенти в райони с мръсен въздух да починат от вируса се оказва с 84% по-висока в сравнение с районите с чист въздух. Конкретните механизми са много сложни, но има напълно очевидни неща като простия факт, че вирусът е много по-малък дори от частиците фин прах, полепва по тях и при вдишване влиза директно в белите дробове на хората.

Днешната епидемия обаче показва една много интересна връзка, на която искам да обърна специално внимание. Според данните дотук, коронавирусът заразява всички, но младите хора масово даже не го усещат. Смъртността достига средните нива за обикновен грип чак в групата 40-49 г. – 0.15% от заболелите умират. С всяка година над 50 обаче рискът от летален изход се увеличава като за възрастовата група 80+ вече говорим за нещо като руска рулетка – цели 9.3% от заразените умират.

Фигура 2. Оценка на въздействието на заболяването от коронавирус по възрастови групи. Данните са към 16.03.2020 г. Източник: Imperial College COVID-19 Response Team

Сред починалите от коронавирус в Италия почти всички (над 99%) са случаи на хора в много напреднала възраст и вече страдащи от сериозни патологии – преди всичко високо кръвно, диабет, хронични сърдечно-съдови или белодробни заболявания. Мръсният въздух е основен рисков фактор на средата, който способства за развитието им. Дългогодишното излагане на високи концентрации на фин прах, серни и азотни оксиди ни разболява бавно и неусетно, съкращавайки т. нар. години здравословен живот (healthy life years), които можем да имаме. Италия например е сред страните с най-висока средна очаквана продължителност на живота – около 83-84 г. От тях обаче само 66 са годините здравословен живот, тоест масовият италианец над тази възраст има поне едно заболяване, което го прави зависим от подкрепа или медицинско обслужване.

Северна Италия, където коронавирусът причинява истинска катастрофа, е сред най-богатите и гъсто населени, но и най-замърсени региони на Европа. Индустрия, транспорт, земеделие – всичко там е толкова интензивно, че няма как концентрациите на замърсители (особено азотни оксиди) да се държат под пределно допустимите нива. Тази комбинация създава огромен брой много възрастни хора, които са изключително уязвими на подобни заболявания – неслучайно в Италия от грип умират от 7,000 до 25,000 души всяка година. Подобен социално-икономически и екологичен профил имат и испанските центрове Мадрид и Барселона, което за мен обяснява бумът на епидемията и там.  

Твърдя, че има силна връзка между качеството на въздуха и последствията от заразяване с коронавируса. Епидемията нанася най-силни поражения там, където има концентрация на голям брой болни хора в много напреднала възраст (над 70 г.). Това са относително богати региони, чиито системи за медицинско обслужване поддържат живота на хора, които масово вече са осакатени от хроничното замърсяване на въздуха, на което са подложени от детството си.

Твърдя, че чистият въздух е сред най-важните условия за недопускане на катастрофални последствия от епидемии от подобни вируси. Защото в условията на глобализиран свят няма как да спрем разпространението на вирус, който се предава по въздушно-капков път. Но можем да направим така, че телата ни да са достатъчно здрави, за да се справят с него. Това е добра сделка и за вируса – той може да оцелее дълго само, ако има достатъчно голям брой живи носители.

Един ден тази епидемия ще отмине, икономиката ще се възроди и Европа отново ще се върне към зелените си политики. Много ми се иска да сме осъзнали колко важно е качеството на въздуха и то най-сетне да стане първи приоритет сред тях. Ако изобщо има Зелена сделка, тя трябва да бъде преди всичко за въздуха.

***

Авторът Боян Рашев е специалист по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.