Не е лесно да си примат и да живееш в студения северен климат, без да носиш никакви дрехи. Храната е оскъдна и трябва да се възползваш от всяка възможност, за да оцелееш. Вероятно затова една група маймуни са развили модифициран ген, отговорен за горчивия вкус. Влошената им сетивност за горчиво означава, че те могат по-добре да се възползват от храните около тях - особено, когато става дума за посевите на близко-живеещите хора.

Японските макаци или Macaca fuscata се наричат още снежни маймуни. Те живеят по на север от който и да е друг вид примати. За да се стоплят, те се скупчват заедно или се киснат в горещи извори. Понякога горите, които обитават биват пометени от цунами. И въпреки всичко, те са си добре. Наскоро обаче японски учени открили генетична мутация, която може да дава голямо предимство на някои от тези макаци.

Мутацията засяга един от гените в група означавана като TAS2Rs. В бозайници като нас, макаци и мишка тези гени кодират рецепторите за горчив вкус. В зависимост от това къде регистрираме горчивина, може да изберем да ядем определени храни или съответно да откажем други - тъй като нещата, които са горчиви на вкус, може да са отровни. Един от тези гени за усещане на горчивина разпознава съединения наречени глюкозинолати (откриват се в растения от сем. кръстоцветни, като броколи и хрян) и лимонин (в цитрусови плодове). Това е и генът, в който някои японски макаци имат мутация.

Заедно с някои горчиви съединения в къдравото зеле, същият този ген дава възможност на животните да усещат вкуса на синтетично вещество наречено PTC. Хората също имат различни версии на този ген, което ни прави повече или по-малко чувствителни за PTC. Затова при различните хора това вещество е или ужасно горчиво или безвкусно. Около 70% от хората могат да вкусят PTC, но този процент варира между 58% в коренното население на Австралия и Нова Гвиена до 98% при коренното население на Америка.

Учени са открили, че генетичната мутация в макаците ги е направила по-нечувствителни към горчиви съставки. Те не открили същата мутация в близкородствения резус макак. Освен това, тя не била равномерно разпространена дори сред японските макаци. Мутацията се е появила при японските макаци само от един район в Япония - полуостров Кий.

В ново изследване, изследователят Нами Сузуки-Хашидо (Nami Suzuki-Hashido) и колегите му от Университета в Киото провели задълбочено изследване над японските макаци, за да разберат повече за тази мутация. От няколко стотин макаци, разпределени в 17 различни местни популации, мутацията се срещала само при макаците от полуостров Кий. Около 29% от маймуните там имали тази мутация.

Изследователите открили, че на клетъчно ниво тази мутация създава рецептори, които изобщо не функционират. Те потвърдили ефекта използвайки експерименти, при които заловени маймуни пиели от бутилки вода с различна концентрация на PTC. Учените съдели за това дали маймуните усещат горчивия вкус по това коя измежду 2 бутилки ще изберат. И скоро установили, че маймуните с генетичната мутация не били особено придирчиви.

Японските макаци често се подлагат на дълги SPA процедури в извори с гореща минерална вода за да се стоплят през суровите зими. Снимка: KOJI SASAHARA

След това учените изследвали ДНК последователностите около мутиралия ген. Те открили свидетелства, че тази последователност се е разпространила бързо в популацията, без да е минало достатъчно време, за да се натрупат произволни грешки. Това предполага, че мутацията се е появила съвсем скоро, в рамките на последните 13 хил. години и че макаците с тази мутация имат еволюционно предимство.

Но защо е добре за една маймуна да не усеща горчивото? Авторите дават за пример див плод наречен тачибана, който е първият цитрус отглеждан в Япония. Макаците били наблюдавани да белят тези зелени плодове, ако са достатъчно зрели и да ядат вътрешността им. Но те отказвали да ядат малките плодове тачибана, чиято кора е по-горчива. Маймуни, които не усещат горчивината толкова силно, може би биха могли да ядат и малките плодове. Тачибаната се е появила в Япония преди около 2800 години - първо на полуостров Кий.

През последните няколко стотин години, земеделието довело до масовото разпространение на цитрусите в Япония. Освен това са се появили и горчиви кръстоцветни зеленчуци като зеле и репичка. Според учените, японските макаци често ядат някои части от тези растения. Маймуните, които нямат нищо против да похапнат горчивата кора и листа имат предимство, тъй като тези храни се намират сравнително лесно по нивите на хората, дори когато другите източници на храна са оскъдни. "В Япония, маймуните представляват сериозен проблем за фермите, от където често крадат плодове и зеленчуци," твърди един от авторите на проучването Хироо Имай (Hiroo Imai)

За макаците от полуостров Кий тази сгрешена ДНК последователност се е оказала изключително полезна. Най-вероятно мутацията се е разпространила толкова бързо сред популацията, тъй като отваря възможност за консумация на цял нов набор от храни, включително много от нещата, които ние ядем. В днешния свят с непрекъснато разрастващите се земеделски площи явно е сериозно предимство да се научиш да консумираш човешка храна.

Източник: InkFish, Discover Magazine

Още по темата

04/06/2015

Животът

Учените разбраха защо котките са толкова капризни към храната