На 16 ноември 1717 г. е роден ученият-енциклопедист Жан льо Рон д'Аламбер

Ваня Милева Последна промяна на 16 ноември 2022 в 00:00 8903 0

 Жан льо Рон д'Аламбер

Кредит Wikimedia Commons

Жан льо Рон д'Аламбер

Жан льо Рон д'Аламбер е роден на 16 ноември 1717 г. и оставен на стъпалата на парижка църква до северната кула на катедралата Нотр Дам. Той е незаконният син на маркиза де Тансен и по всяка вероятност на австрийския херцог Леополд Филип Аренберг.

Според обичая е кръстен на покровителя на църквата, а пищното си фамилно име измисля само, когато пораства. Приемните родители му дават образование, но д'Аламбер ги разочарова, защото не избира попрището на лекар или адвокат.

Когато младият д'Аламбер разказва на приемната си майка за някакво откритие, което е направил или нещо, което е написал, тя общо взето му отговаря така:

"Никога няма да бъдеш нищо друго освен философ - и какво е това, освен задник, който ще се мъчи цял живот, за да могат да говорят за него след смъртта му".

Точно това се случва с д'Аламбер - сега хора от различни научни специалности говорят за него.

Математиците са запознати с принципа на д'Аламбер и операторът на д'Аламбер, военните специалисти са му е благодарни за научното обяснение на рикошета, астрономите - за теорията на колебанията в движението на планетите. Има причини да благодарят на д'Аламбер метеоролозите, физиците и дори специалистите по теория на музиката.

На 26 години д'Аламбер публикува „Трактат за динамиката“, в който формулира фундаменталния „принцип на д'Аламбер“, който свежда динамиката на несвободна система до статика. Тук той за първи път формулира общите правила за съставяне на диференциални уравнения за движението на всякакви материални системи. По-късно той прилага този принцип в своя трактат „Разсъждение по общата причина за ветровете“, за да обоснове хидродинамиката. На 31 години публикува блестящо изследване на задачата за колебанията на струните.

Но дори хората, които никога не са се занимавали с наука, знаят за френския учен д'Аламбер, който заедно с Дени Дидро съставя и редактира „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ – епохален научен труд за епохата на Просвещението. В статията „Измерение“ за Енциклопедията за първи път изразява идеята, че времето може да се разглежда като четвърто измерение.

Той живее със 100 ливри месечно, докато Фридрих II не му отпуска персонална пенсия, но отказва 100 хиляди ливри месечно, предлагани му от Екатерина II за обучението на наследника на престола. В отказа си той дипломатически се позова на хемороиди, които май се оказват смъртоносна болест в Русия. Намекът бе разбран - според официалната версия Петър III умира от хемороидални колики.

Източници:

Jean-Baptiste Le Rond на Alembert

Д’Аламбер,_Жан_Лерон

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !