26 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

На 26 юли 1875 г. е роден бащата на аналитичната психология Карл Густав Юнг

| На този ден 26 юли 39910
Wikimedia Commons

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…”

Това са редове от автобиографичната книга "Спомени, сънища, размисли", която Юнг диктува в последните си години. 

Да, но потомците успяват да оценят прозренията му по достойнство и наричат ​​швейцарския психиатър основател на аналитичната психология. 

Неговите идеи са оказали значително влияние не само върху психологията, но и върху антропологията, културологията, педагогиката и литературата.

Именно Юнг разказа за колективното несъзнавано, той ни раздели на екстроверти и интроверти, именно той въвежда термина „архетип“ в психологията.

„Хората ми помогнаха да науча невероятни неща, но аз самият постигнах повече, отколкото очаквах“, обобщава живота си Юнг.

***

Ето още няколко цитата от този забележителен мислител:

  1. Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

  2. Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива.

  3. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

  4. Не смятам, че човек по природа е добър, а злото в него е само превратно схващано добро. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си особености. Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип колективното възпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно.

  5. Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.
  6. Но онзи който е бил излъган, и сам лъже.

  7. Новото винаги е несигурно - нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето.
  8. Обратното на любовта не е омразата, а властта.

  9. От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.

  10. Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.
  11. Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.

  12. Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

  13. Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

  14. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
  15. Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда. — „Психологически типове“

  16. Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.

  17. Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си – в добър или в лош смисъл – е почти непреодолимо голяма.

  18. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.

  19. Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.

  20. Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла. — „Писма том 1“
  21. Трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето. Смущаващите му особености са не толкова израз на собственото му същество, колкото отражение на смущаващото влияние на родителите.

  22. Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.
  23. Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.

  24. Вършеше много добрини - прекалено много, за да бъде в добро настроение. — „Автобиография“
  25. Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

  26. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.
  27. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.

  28. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

  29. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.

  30. На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява.

  31. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.

  32. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.

  33. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

  34. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

  35. Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.

  36. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.

  37. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.

  38. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

  39. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.

  40. Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.